О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 69
София, 02.02.2009 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на двадесет и шести януари през две хиляди и девета година в състав:
Председател: Любка Илиева
Членове: Дария Проданова
Тотка Калчева
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 621 по описа за 2008 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от П. Х. М. срещу решението от 04.07.2008 год. по гр.д. № 3902/2007 год. на Софийски градски съд.
Въззивното решение е постановено по жалбата на М. срещу решението от 17.07.2007 год. по гр.д. № 3637/2005 год. на Софийски районен съд с което на основание чл.79 ал.1 ЗЗД е бил осъден да заплати на “Й”ООД сумата 1047.86 лв., представляваща незаплатени вноски по договор за франчайз, както и сумата 495 лв. на основание чл.92 ал.1 ЗЗД – неустойка за забавеното им плащане. Въззивният съд е приел жалбата на ответника по иска “П. М. за неоснователна, поради което е оставил първоинстанционното решение в сила.
Между страните е сключен на 21.07.2003 год. франчайнзингов договор със срок 36 месеца по силата на който “Й”ООД е предоставил на М. правото временно и възмездно да ползва търговското му име “Й”, фирмения му знак и дизайна на означение, при извършване на таксиметров превоз на пътници с лек автомобил. Постигнато е съгласие за цената на предоставените право, като същата възлиза на 80 лв. месечно, платима на всяко първо число в касата на “Й”. Предвидена е договорна неустойка за забавено плащане.
Твърдението по исковата молба на дружеството е, че не е заплащал договорената цена за периода м.09.2004 – м.02.2006 год., въпреки че е работел с автомобила, облепен със стикерите на “Йес такси“. Съдебно предявените претенции са за заплащане на сумата 1080 лв. – незаплатени месечни вноски по договора, както и самата 495 лв. – договорна неустойка.
Последователно подържаната теза на ответника е, че не дължи плащане на цената по договора, тъй като през исковия период не е работил и не се е възползвал от предоставените му права. Оспорил е правото на ищцовото дружество да извършва таксиметрова дейност поради нарушение изискванията на Наредба № 4/1999 год. на С. община, поради което и сключеният договор не е породил правно действие.
Първоинстанционният съд е приел, че главният иск е основателен до 1047.86 лв., а искът по чл.92 ал.1 ЗЗД – за сумата 528 лв., но доколкото искът е предявен за сумата 495 лв., присъдил е този размер. Сезиран с въззивната жалба на М. , Софийски градски съд също е приел, че договорът е породил провно действие, М. е бил неизправна страна по него, поради което е оставил първоинстанционното решение в сила.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, П. М. , чрез пълномощника си е мотивирал тезата си за допускане на касационно обжалване с посочване на основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
Няма формулиран съществен по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК въпрос, а и липсва изложение, анализът на чието съдържание евентуално би спомогнал да се стигне до изводът кой въпрос би имал значение за развитието на правото и точното прилагане на закона. Както многократно е имал случай да се произнесе ВКС, съществен е този материалноправен или процесуалноправен въпрос, произнасянето по който е обусловило изхода на спора по делото. За да е налице предпоставката по т.3 на чл.280 ал.1 ГПК, би следвало това да е съществен въпрос по който липсва установена съдебна практика или произнасянето по него би довело до нова или различна аргументация по правен имащ значение за развитието на правото.
Тези предпоставки в случая не са налице, поради което липсва основание за допускане на факултативния касационен контрол.
Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 04.07.2008 год. по гр.д. № 3902/2007 год. на Софийски градски съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.