О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 71
София, 03.02.2009 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на втори февруари през две хиляди и девета година в състав:
Председател: Любка Илиева
Членове: Дария Проданова
Тотка Калчева
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 683 по описа за 2008 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от „Ашот“А. гр. Б. срещу Решение № 63 от 01.04.2008 год. по гр.д. № 29/2008 год. на Варненския апелативен съд. С него е оставено в сила решението от 07.11.2007 год. по гр.д. № 142/2007 год. на Ш. окръжен съд с което е бил отхвърлен предявеният от „Ашот“А. срещу „Ведес-1″О. иск с правно основание чл.26 ал.2 ЗЗД.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, като основания за допускане на касационно обжалване са посочени всички хипотези на чл.280 ал.1 т.1-3 ГПК.
Ответникът по касация „Ведес 1″О. по реда и в срока на чл.287 ал.1 ГПК, чрез процесуалния си представител е депозирал отговор на касационната жалба, като е изложил и възраженията си по искането за допускане на касационен контрол. Поискал е присъждането на разноски.
На 09.03.2005 год. между „Ашот“А. и „Ведес 1″О. е сключен договор за покупко-продажба на недвижим имот, материализиран с нот.акт № 26 т.ІV рег. № 1* д.292/2005 год. на нотариус А. под рег. № 346 с район на действие Н. П. В доказателствената част на акта, освен документите за собственост, актуално състояние и пр. е отразено представянето (т.5) на решение на съвета на директорите на „Ашот“А. за продажбата на имота. и П. сключването на договора продавачът е бил представляван от изпълнителния директор Г. И. молба е депозирана на 09.10.2006 год. и твърдението по нея е, че сделката е нищожна поради това, че липсва решение на съвета на директорите на дружеството-продавач за разпореждане с имота.
Първоинстанционният съд е приел, че твърдението за липса на съгласие (материализирано в решение на СД) е недоказано. Недоказано е и по-късно въведено твърдение за неплащане на цената по сделката. Сезиран с въззивната жалба на „Ашот“А. , Варненският апелативен е приел за опровергано твърдението за липса на решение на ОС, като се е позовал на доказателствата по нотариалното дело, регистъра на адв. А, както и на непредставянето на протоколната книга на акционерното дружество.
Съдебният състав счита, че нито едно от основанията по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване не е налице, поради следното:
Същественият по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК не е конкретно формулиран. В изложението се съдържа обща препратка към основанията за прогласяване нищожност на основание чл.26 ЗЗД при липса на съгласие на съвета на директорите на акционерно дружество. Цитирана е и е приложена съдебна практика по казуси, свързани с липсата на съгласие за отчуждаване на недвижим имот, материализирано в протоколно решение на СД.
Принципно правилна е изложена дефиницията на съществен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Доколкото липсва конкретна формулировка, обаче, дори да би се приело (с оглед приложената практика по чл.26 ал.2 ЗЗД), че той е свързан със становище на въззивния съд досежно това, следва ли да е налице решение на СД при отчуждителна сделка, то и в този случай нито едно от основанията по т.1-2 ГПК не е налице. Касае се за доказаността на конкретни факти по делото. Въз основа на събраните относно тях доказателства, съдът е приел, че не е опровергано отразяването в доказателствената част на нот.акт, че решение на СД е било представено към момента на изповядане на сделката. Т.е. решаващият извод на съда е, че съгласието на органа на дружеството е било надлежно материализирано. Дали този извод е обоснован с оглед събраните по делото доказателства е въпрос по съществото на спора и евентуално би имал отношение към правилността на въззивния акт – чл.281 т.3 ГПК, но не и основание за допускане на касационен контрол.
Не е налице и основанието по т.3 на чл.280 ал.1 ГПК. Изложението тази част съдържа препращане към неправилно тълкуване на закона при произнасяне по въпросите поставени в т.1 и т.2. Позоваването е на правната теория, приемаща, че неправилното тълкуване се определя като пълно неприлагане на правната норма в нейния истински смисъл или като нарушение на закона. Както неколкократно бе посочено, спорът пред съдилищата се е развил на плоскостта на фактите и тяхната доказаност. Не се касае за неправилно тълкуване на правни норми, поради което и тълкуването на неконкретизирани в изложението правни норми е извън приложното поле на чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
Ответникът по касация е поискал присъждането на разноски за настоящата инстанция, като е представил адв.пълномощно. В него е отразено плащането на възнаграждение в размер на 2500 лв., което ще следва да бъде присъдено.
Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 63 от 01.04.2008 год. по гр.д. № 29/2008 год. на Варненския апелативен съд.
ОСЪЖДА „Ашот“А. да заплати на „Ведес 1″О. сумата 2500 лв., представляваща направени по делото разноски пред настоящата инстанция.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.