Р Е Ш Е Н И Е
№ 619
София, 07.01.2009 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при секретаря Милена Миланова при участието
на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 581 по описа за 2008 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 218а и сл. ГПК /отменен, но приложим в случая с оглед наличието на хипотезата на § 2 ал.3 от ПЗР на ГПК – обн. ДВ бр.59 от 20.07.2007 г., в сила от 01.03.2008 г./.
С решение № 359/01.11.2007 г. на Софийски градски съд /СГС/ по гр.д. № 1948/2007 г. е отменено решението на Софийски районен съд /СРС/, 41 състав от 23.05.2006 г. по гр.д. № 11635/2005 г. в частта, с която е отхвърлен иск по чл.399 ТЗ /отм./ на М. М. С. срещу ЗПАД “А” за сумата от 8265 лв. и е постановено друго, уважаващо иска за отменения размер със законната лихва и разноски. В останалата отхвърлителна част първоинстанционното решение е оставено в сила.
Така постановеното решение на СГС в уважителната му част е обжалвано с касационна жалба от ответникът ЗПАД “А” с оплаквания, свеждащи се по същество до неправилност. Касаторът поддържа, че съдът неправилно е уважил предявения иск, доколкото ищецът не е спазил договора за застраховка, конкретно относно заявяването на застрахователното събитие, при което е и затруднил установяването на фактите и обстоятелствата за настъпване на кражбата на МПС-то. Налице е възпрепятстване работата на разследващите органи, поради което касаторът иска отмяна на решението в обжалваната му част и отхвърляне на иска.
Ответникът по жалбата М. М. С. оспорва касационната жалба в писмено становище.
Върховният касационен съд, ТК, първо отделение, след като прецени оплакванията в жалбата и доказателствата по делото, намира следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 218в ал. 1 ГПК /отм./, от страна в процеса, срещу подлежащ на касационно обжалване валиден и допустим съдебен акт и е процесуално допустима.
Жалбата по същество е неоснователна, поради следните съображения:
Производството е образувано по предявен иск по чл.399 ТЗ /отм./ за сумата 9480 лв. – застрахователно обезщетение по договор за имуществена застраховка “каско” на МПС, поради настъпване на застрахователно събитие – пълна загуба /кражба/ на застраховано МПС – лек автомобил марка “С”, модел 900 с ДК№ С* производство 1994 г. Искът е предявен от собственикът на МПС М. М. С. срещу застрахователя ЗПАД “А”.
Първоинстанционният съд – СРС, отхвърля иска изцяло, а СГС отменя решението му за сумата 8265 лв. и постановява друго решение, уважаващо иска за отменения размер с лихви и разноски. СГС е приел, че са налице предпоставките на сключеният между страните застрахователен договор за обезщетяване на вредите, настъпили от застрахователното събитие – кражба на МПС. Относно основния спорен момент между страните във връзка с уведомяването от ищеца до застрахователя за кражбата, съдът е приел, че ищецът е отсъствал от местодомуването на автомобила и констатирайки точните факти относно кражбата, установени в наказателното производство, веднага е уведомил и застрахователя за същите. Поради това не може да се приеме, че уведомяването е направено с оглед осуетяване възможността на застрахователя да вземе участие при установяване на кражбата. Тези обстоятелства показват неизвестността, в която се е намирал самият ищец относно точните параметри на кражбата и не изключваг задължението на застрахователя да обезщети вредите от настъпилото застрахователно събитие.
Решението на СГС е обосновано и правилно. Няма спор по делото, че страните са обвързани от застрахователен договор от 15.05.2003 г. за застраховка “автокаско”. Няма спор също, че след като паркирал застрахованото МПС на 27.04.2004 г. в град С., ищецът заминал за град П. и след завръщането си на 29.04.2004 г. установил, че автомобилът не е на паркираното място. Извършил проверка и при родителите си в град С., където имал магазин и където също не открил автомобила си, след което подал жалба в полицията за извършена кражба. Първото уведомяване на полицията е извършено на 30.04.2004 г. за кражба от неизвестен извършител. Доколкото ищецът не е бил сигурен кога точно е извършена кражбата, датата на предполагаемото й извършване е коригирана с оглед данните от извършеното разследване. Паралелно с уведомяването на полицията ищецът е уведомил и застрахователя за застрахователното събитие и за хода на разследването. При тези данни съдът правилно е приел, че са налице предпоставките на закона /чл.389 и чл.399 ТЗ – отм./, при наличие на които и след надлежно уведомление от страна на зострахования застрахователят дължи предвиденото в договора обезщетение. Правилно СГС е приел, че не е налице нито невярно уведомление, нито умисъл за осуетяване възможността на застрахователя да вземе участие при установяване на кражбата. Действията на застрахования показват неизвестността, в която самият той се е намирал относно точния момент на извършването на кражбата, с оглед паркирането на автомобила и отсъствието му от град С.. С оглед на установените факти, няма основание да се приеме, че не са спазени договорните разпоредби и конкретно тези ва т.58.1 и т.58.2.1 от общите условия за застраховане относно неспазване на задължението за уведомление. Не е налице и възпрепятстване работата на разследващите органи, поради факта, че уведомлението е направено първо в град С. и е коригирана предполагаемата дата на извършване на кражбата.становено е по делото, че самият ищец не е бил сигурен кога е извършена кражбата, поради което уведомлението касае неговите лични възприятия за липсата на автомобила, но не и действителния момент на извършване на кражбата, която е предмет на образуваното наказателно производство.
С оглед на изложеното и като не намира основания за фактически и правни изводи, различни от направените в обжалваното решение, настоящият състав на ВКС счита, че обжалваното решение е правилно и следва да се остави в сила при условията на чл.218ж ал.1 изр. 2-ро предл.1-во ГПК /отм./.
Мотивиран от горното, съдът:
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 359/01.11.2007 г. на Софийски градски съд по гр.д. № 1948/2007 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.