Р Е Ш Е Н И Е
№ 528
София, 20.10.2008 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в публичното заседание на осемнадесети септември през две хиляди и осма година в състав:
Председател: Любка Илиева
Членове: Дария Проданова
Тотка Калчева
при секретаря Красимира Атанасова като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д.N 271 по описа за 2008 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.218а и сл. ГПК (отм.) вр.§ 2 ал.3 от ПЗР на ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Х. С. Е., Ж. Т. Ж., К. Я. Г. и З. Ж. С. срещу тази част от решението от 28.01.2008 год. по т.д. №213/2007 год. на Бургаския апелативен съд с която въззивният съд е отменил решението от 06.08.2007 год. по т.д. № 345/2006 год. на Бургаския окръжен съд и се е произнесъл по съществото на спора, като е отхвърлил предявеният от Е. , Ж. , Г. и С. иск с правно основание чл.74 ал.1 ТЗ за отмяна на решенията по т.1, 2, 3, 5, 7 и 8 взети на проведеното на 10.08.2006 год. на общо събрание на „Пасат“А. гр. Ц.. В останалата му част (с която са били отменени решенията по т.4 и т.6 от дневния ред на ОС), решението на БОС е оставено в сила.
Касаторът се позовава на всички основания по чл.218б ал.1 б.“в“ ГПК.
Срещу същото решение е постъпила и касационна жалба от „Пасат“А. гр. Ц.. Дружеството се позовава на недопустимост и евентуално – частична неправилност на въззивния акт. Искането всъщност е за касиране на въззивното решение в частта с която първоинстанционният съдебен акт е оставен в сила.
Като взе предвид становищата на страните, извърши проверка относно заявените в жалбите оплаквания съгласно чл.218ж ал.1 предл.1 ГПК, Върховният касационен съд – Търговска колегия приема следното:
Касационните жалби са неоснователни.
Искът с правно основание чл.74 ТЗ е предявен от Е. , Ж. , Г. и С. за отмяна на всички решения по т.1-8 разд.І на проведеното на 10.08.2006 год. общо събрание (ОС) на „Пасат“А. гр. Ц. в което имат акционерно участие. Основанията, въведени в исковата молба са за: 1./ Нередовно свикване, поради това, че не е отбелязан в поканата видът на ОС – чл.223 ТЗ; 2./ Нарушение на чл.224 ТЗ за предоставяне на материали относно планираното увеличение на капитала, като не е бил изготвен и представен бизнес-план; 3/. Нарушение на чл.234 ТЗ, свързано с предварителното предоставяне на данни относно предвидените промени в персоналния състав на органа на управление; 4/. Нарушение на чл.220 ал.1 вр.чл.226 вр.чл.229 ТЗ при упражняване на представителна власт и избор на пълномощник; Нарушение на чл.221 т.10 и 11 ТЗ при освобождаването на съвета на директорите (СД) на „Пасат“А. без да има отчет и доклад за дейността на дружеството.
Първоинстанционният съд е приел, че ОС е било нередовно свикано, тъй като в поканата не е бил посочен видът му; нарушени за изискванията на чл.224 ТЗ, както и редът за увеличение на капитала. Сезиран с въззивната жалба на „Пасат“А. Апелативният съд е отменил първоинстанционният съдебен акт посочените части, приемайки за законосъобразно решението на БОС само в частта с която са били отменени решенията по т.4 и т.6 от дневния ред на общото събрание – нарушение на чл.224 ТЗ.
Становището на настоящата съдебна инстанция произтича от следното:
По жалбата на ищците. Преди всичко, неоснователни са доводите, свързани с редовността на свикването на ОС. Вярно е, че в поканата, обнародвана в ДВ не е посочен видът на ОС – редовно или извънредно. Липсата на такова посочване, обаче, само по себе си не съставлява основание за опорочаване на свикването, доколкото конкретната покана съдържа подробно и изчерпателно изброяване, както съдържанието на дневния ред в отделните му точки, така и проект за решения по отделните пунктове. Т.е. не е ясно от жалбата, (а и липсват конкретни твърдения в рамките на цялото производство), необозначаването на събранието като редовно или извънредно по какъв точно начин е увредило членствените права на ищците. Ако би се приела тезата им, би се стигнало до прекалено формализиране на изискването при разглеждането му извън контекста на съдържанието на членствените права. Неоснователността на жалбата на ищците в останалата и част произтича от това, че както правилно е посочил БАС, по т.2 и т.7 на дневния ред – увеличение на капитала на дружеството и приемане на производствена програма за дейността му – общото събрание не е взело решения. Т.е. искът (субективно активно съединените искове) за отмяната им са безпредметни.
Като основания за отмяна на решенията по т.1 и т.3 от дневния ред, ищците са въвели нарушение на задължението за своевременно предоставяне на материали – доклад за дейността на дружеството и годишен финансов отчет, заверен от експерт-счетоводител. Обосновано и при анализ на събраните по делото доказателства, БАС е приел за опровергано това твърдение. Що се касае до това дали да били достоверни данните по доклада, и годишния финансов отчет – то тази проверка е извън правомощията на съда в рамките на производството по чл.74 ТЗ. Извън правомощията на съда е и преценката дали е следвало да бъдат освободени от отговорност или не членовете на СД (т.5 от дневния ред), тъй като това би съставлявало намеса във взаимоотношения, вътрешни за дружеството.
По т.8 от обявения дневен ред ОС е приело нов устав. Конкретни нарушения по приемането на устава в исковата молба не се съдържат. Дори ако се предположи, че оспорването на решението по т.8 е свързано с твърденията по ИМ за нарушено акционерно представителство – чл.220 ал.1 ТЗ, чл.226 вр. чл.229 ТЗ, то както правилно е посочил и апелативния съд – касае се само за бланкетни твърдения при позоваването на законови текстове, без тези твърдения да са конкретизирани в каквато и да било насока.
По жалбата на „Пасат“А. гр. Ц.. Жалбата касае тази част от решенията на ОС (т.2 и т.4), отмяната на които е приета за законосъобразна от състава на Бургаския апелативен съд. Преди всичко, несъстоятелни са доводите, свързани с допустимостта на първоинстанционния акт и нарушение на процесуалния закон от страна на въззивния съд, който следвало да приложи чл.209 ГПК. Тези доводи се основават на разбирането, че доколкото не е било представено пред БОС удостоверение за актуално състояние – не била доказана правната легитимация на „Пасат“А. като ЮЛ и оттук – правната му легитимация като ответник. Освен съдържаща вътрешно противоречие (пред БАС дружеството е имало качеството на въззивник и при евентуална негова неправосубектност би се поставил въпроса за допустимостта на въззивната му жалба, а и на касационната му такава), то тезата е и неправилна. В случай, че не биха били представени доказателства за правосубектността на ответника-ЮЛ, то това би съставлявало недостатък на исковата молба, подлежащ на саниране, което е и сторено в хода на производството. Ще следва да се отбележи и това, че в ИМ дружеството-ответник е посочено не само като фирма, седалище и адрес на управление, а и като № на фирменото дело, том и партида на търговския регистър, данъчен № и Булстат. Т.е. с оглед разпоредбата на чл.4 вр.чл.6 (отм.) ТЗ, обнародваните в Държавен вестник обстоятелства би могло да бъдат разглеждани като такива под режима на чл.127 ал.1 предл.2 ГПК (отм.).
Неоснователни са и доводите за неправилност на въззивния акт. Позоваването на презумтивност на изпълнението на задължението по чл.224 ал.1 ТЗ е несъстоятелно и води до разместване на доказателствената тежест. В самата покана (ДВ бр.53/2006 год.) е посочено местонахождението на материалите за ОС, като е въведена и възможността по ал.3 на чл.224 ТЗ. Това, обаче, не означава, че задължението е изпълнено или, че комплектът материали е пълен. Анализът на събраните по делото доказателства е довел до обоснования извод на БАС, че част от материалите са били налице и поради това исковете срещу част от решенията, основаващи се на този порок са отхвърлени. Становището, че по т.4 и т.6 от дневния ред – назначаване на дипломиран експерт-счетоводител и промени в състава на СД е недоказано представянето на материали към момент, предхождащ датата на общото събрание, въззивният съд е основал на събраните по делото гласни доказателства и на списъка, съставен в самия ден на провеждане на ОС. Доказване изпълнението на задълженията по чл.224 ТЗ е в тежест на дружеството-ответник, поради което правилно апелативният съд е приел, че субективно съединените искове с правно основание чл.74 ТЗ в тази част са основателни.
Поради изложените съображения, настоящият съдебен състав счита, че не са налице твърдяните в жалбите основания за касиране на въззивния акт и той ще следва да остане в сила.
С оглед изхода на спора, разноски пред настоящата инстанция не се дължат и не се присъждат.
Предвид на горното, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ в сила решението от 28.01.2008 год. по т.д. № 213/2007 год. на Бургаския апелативен съд.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.