О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 461
София, 27.07.2009 год.
Върховният касационен съд на Република България, ІІ търг. отделение в закрито заседание на 22.07.2009 год. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
изслуша докладваното от съдията ДОМУЗЧИЕВ
търг. дело № 352/2009 год. и за да се произнесе взе предвид:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
С решение № 652/08.01.2009 год. по гр. д. № 874/2008 год. Пловдивският апелативен съд е оставил в сила решение № 981/19.06.2008 год. постановено по гр. д. № 688/08год. на Пловдивския окръжен съд, с което З. “Български имоти” АД гр. С. се осъжда да заплати на ищците застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от тях поради последвалата смърт на наследодателя им Т. Ю. при ПТП, настъпило на 24.08.06 год. при управлението на лек автомобил “Ф”, рег. № К* от лицето Рафет С. Рашид, застраховано при ответника, както следва: на Д. Ю. Ю. сумата от 30000 лева, на Т. Т. Т., Д. Т. Т. и Д. Т. Т., сума от по 20000 лева за всеки от тях, и на Т. Ю. Ю. и Ж. А. Ю., сумата от по 25000 лева за всеки от тях, ведно със законната лихва върху присъдените суми считано от 24.08.2006 год. до окончателното им плащане, както и да заплати на ищците съдебни разноски в общ размер на 2000 лева.
С оплаквания за процесуална недопустимост, респ. неправилност поради нарушение на материалния закон, решението на въззивния съд се обжалва от З. “Български имоти” АД от гр. С..
К. жалбата съгласно чл. 284 ал. ІІІ т. 1 ГПК е приложено изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. І т. 1 и т. 2 от ГПК.
Според касатора въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с Постановление № 7/77 год. на Пленума на ВС.
В подкрепа на твърдението за наличие на приложно поле по чл. 280 ал. І т. 2 от ГПК са представени копия от решение № 82/28.10.2008 год. по гр. д. № 106/2007 год. на Софийския градски съд, решение № 1559/06.11.2008 год. по гр. д. № 396/2008 год. на Бургаския районен съд и определение от 26.05.2008 год. по гр. д. № 396/2008 год. на Бургаския районен съд.
Ответниците по касация – Д. Ю. Ю., Т. Т. Т., Д. Т. Т., Д. Т. Т., Т. Ю. Ю. и Ж. А. Ю., чрез пълномощника си адвокат А. Б. , са подали отговор по реда на чл. 287 ал. І ГПК, с който заявяват становище, че подадената жалба не следва да се допуска до касационно обжалване, а същество считат че въззивното решение е правилно.
ВКС състав на ІІ т. о. намира че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 283 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима.
Въззивният съд е приел за установено, че ищците са наследници на Т. Ю. , починал при ПТП, настъпило на 24.08.06 год. при управлението на лек автомобил “Ф”, рег. № К* от лицето Рафет С. Рашид, който е бил застрахован при ответника.становено е от приложеното по делото НОХД № 941/07 год. на Пловдивския окръжен съд, че Рафет С. Рашид е бил осъден да заплати на ищците обезщетения за неимуществени вреди – по 40000 лв. за Д. Ю. и по 30000 лева за останалите петима ищци. Ответникът платил доброволно общо 50000 лева – по 10000 лева на първите четирима ищци – съпруга и деца на починалия при ПТП и по 5000 лева на родителите Т. Ю. Ю. и Ж. А. Ю..
Въззивният съд е приел, че предявените в обективно и субективно съединение искове за заплащане на обезщетения за неимуществени вреди, за разликата между доброволно платените от ответника суми в общ размер на 50000 лева, до размера на присъдените обезщетения от наказателния съд, са основателни, и поради това е потвърдил първоинстанционното решение.
Въззивният съд е изложил съображения за задължителност на влязлата в сила присъда за гражданския състав по смисъла на чл. 222 ГПК /отм./, за наличието на валидно възникнало застрахователното правоотношение “гражданска отговорност”, за съществуваща възможност за увреденото лице да претендира обезщетение по реда на чл. 45 от ЗЗД направо от деликвента, или пряко от застрахователя по чл. 226 ал. І КЗ.
Пловдивският апелативен съд не е споделил довода на ответника за недопустимост на исковете, поради това, че вече е било водено дело срещу деликвента в наказателния процес, а е приел, че макар и отговорността на застрахователя да е функционално обусловена от тази на деликвента, двата вида отговорност – на деликвента по чл. 45 ЗЗД и на застрахователя по чл. 226 ал. І КЗ, са самостоятелни и почиват на различни основания – съответно на деликт при първия иск и наличие на договорна връзка между застрахователя и собственика на увреждащото МПС при втория иск, и затова приема, че няма процесуална пречка да се заведе иск против застрахователя, след като е воден такъв против извършителя на увреждането.
Съгласно чл. 280 ал. І т. 1 и т. 2 от ГПК за да се допусне касационно обжалване на въззивно решение трябва съдът да се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, или е решаван противоречиво от съдилищата.
Процесуалноправният и материалноправният въпроси по които се е произнесъл въззивният съд са тези за допустимостта на исковете и за тяхната основателност.
Не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение по реда на чл. 280 ал. І т. 2 ГПК, тъй като няма данни представените от касатора решение № 82/28.10.2008 год. по гр. д. № 106/2007 год. на Софийския градски съд, решение № 1559/06.11.2008 год., по гр. д. № 396/2008 год. на Бургаския районен съд, и определение от 26.05.2008 год. по гр. д. № 396/2008 год. на Бургаския районен съд, да са влезли в сила – за противоречиво решаване на даден материалноправен или процесуалноправен въпрос от съдилищата законодателят има предвид само влезли в сила съдебни актове които се ползват със СПН, докато представените не са такива.
ВКС ІІ т. о. счита, че въззивното решение противоречи на Постановление № 7/77 год. на Пленума на ВС, поради което следва да се допусне до касационно обжалавен по чл. 280 ал. І т. 1 от ГПК.
Водим от горното, състав на ІІ търг. отделение на ВКС,
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 652/08.01.2009 год. по гр. д. № 874/2008 год. на Пловдивския апелативен съд.
УКАЗВА на касатора в едноседмичен срок от получаване на съобщението, да представи документ за платена по сметка на ВКС държавна такса в размер на сумата 2800,00 лева /две хиляди и осемстотин лева/.
След изпълнение на указанието делото да се докладва за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :