О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 327
София, 08.06.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, първо отделение в закрито заседание на пети юни две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ
МАРИАНА КОСТОВА
изслуша докладваното от съдията Костова ч. т. дело № 400/2008 г. и за да се произнесе взе предвид:
Производството е по чл. 274, ал. 2, във връзка с ал.1, т.2 от ГПК.
Подадена е частна касационна жалба от Т. И. Ч. от гр. С. против определение № 239/22.10.2008 г. по ч. гр. д. №1702/2008 г. на Смолянския окръжен съд, с което се оставя без разглеждане като процесуално недопустимо възражението му срещу заповед за изпълнение №537 от 25.07.2008г. на Смолянския районен съд и е прекратено производството по делото.
В частната касационна жалба се поддържат оплаквания за незаконосъобразност на определението поради нарушение на процесуалния закон – с връчената му заповед за изпълнение му е дадено указание, че може да подаде възражение, а при подадено възражение кредиторът има право да предяви иск. Счита, че след като е бил подведен от полученото съобщение от съдия изпълнител съдът е следвало да му даде срок за отстраняване на нередовността на подаденото възражение и в този смисъл заявява поденото възражение да бъде разгледано като частна жалба по смисъла на чл.419 ГПК.
Ответникът по частната жалба В. И. К. от гр. С. не взема становище по реда на чл. 276, ал. 1 ГПК.
Частната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима.
Разгледана по същество частната касационна жалба е неоснователна, но по следните съображения:
На 7.10.2008г. длъжникът по издадените изпълнителни листове Т. И. Ч. е подал възражения по чл.414 ГПК до Смолянския окръжен съд, с които оспорва вземането на взискателя В. К. по заповеди №537, №519, №540, №508, №529,№507 и №528, издадени на основание чл.417 и чл.418, ал.1 ГПК, с молба да бъдат обезсилени.
За да остави като процесуално недопустимо възражението на Ч. , подадено срещу заповед за изпълнение №537/25.07.2008г. / по останалите възражение няма произнасяне от окръжния съд/, Смолянският окръжен съд е приел, че в заповедното производство, въз основа за заявление, съдът издава заповед за изпълнение, препис от която се връчва на длъжника на основание чл.411, ал.3 ГПК. Възражение срещу така подадената заповед длъжникът може да подаде в двуседмичен срок от датата на връчването й. Ако в срока по чл.414, ал.2 ГПК не бъде подадено възражение, съдът издава изпълнителен лист. Съдът е приел, че след като има издаден изпълнителен лист и е образувано изпълнително дело, е недопустимо да се правят възражение за недължимост на сумите, тъй като актът въз основа на който е издаден изпълнителния лист, е влязъл в сила и целените с него правни последици са породили своята сила.
Изводът на окръжния съд, че производството по издаване заповед за изпълнение и изпълнителен лист, се е развило по реда на чл.414 ГПК, не е съобразен с приложените по изп. дело № 200/2008г. документи, от съдържанието на които съвсем ясно е, че са издадени в производство по чл.417 и чл.418, ал.1 ГПК. Заповедта за незабавно изпълнение е издадена въз основа на документ – запис на заповед и на основание чл.418, ал.1 ГПК. Постановеното от съда разпореждане по чл.418, ал.1 ГПК за незабавно изпълнение подлежи на обжалване по реда на чл.419 ГПК. Разликата в правното действие на заповедта за изпълнение и на заповедта за незабавно изпълнение дава отражение върху правната уредба по обжалването на актовете за издаване на заповед за изпълнение. Заповедта за изпълнение, издадена на основание документи по чл.410 ГПК не подлежи на обжалване/ с изключение в частта за разноските/ по арг. на чл.413, ал.1 ГПК. Защитата на длъжника срещу издадената заповед е гарантирана чрез възможността за подаване на възражение, което не е задължително да бъде обосновано, като с подаването му се спира влизане в сила на заповедта за изпълнение. Тъй като заповедта за незабавно изпълнение, издадена въз основа на документ по чл.417 ГПК, влиза в сила незабавно и на това основание се издава изпълнителен лист, длъжникът може да се защити срещу образуваното изпълнително производство чрез обжалване на разпореждането, с което се уважава молбата за незабавно изпълнение, чрез подаване на частна жалба, като по силата на чл.419, ал.2 ГПК заедно с частната жалба трябва да бъде подадено и мотивирано възражение срещу вземането на заявителя, извлечено от съдържанието на акта по чл.417 ГПК. Подаденото възражение ще инициира исков процес за установяване съществуването на самото вземане, каквато правна последица има и възражението по чл.415 ГПК/ чл.422, ал.1 ГПК/.
В разглеждания случай жалбоподателят е подал само възражение, без да е подадена частна жалба срещу разпореждането за незабавно изпълнение, поради което липсва акт, с който да бъде сезиран окръжния съд. При това положение образуваното пред него производство подлежи на прекратяване, което като краен резултат е постигнато с обжалваното определение. Предвид различните правни последици, които законодателят възлага на частната жалба и възражението по чл.415 и чл.419, ал.2 ГПК, неоснователно е искането на жалбоподателя подаденото възражение да се приеме за частна жалба.
Водим от горното Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 239/22.10.2008 г. по ч. гр. д. № 688/2008 год. на Смолянския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: