О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 317
гр.София, 04.06.2009г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на трети юни през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова ч.т.д. №274/2009 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл.274, ал.2, изр. първо във връзка с чл. 248, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна жалба на “К” О. , гр. С., с която се иска отмяна на определението от 16.01.2009г., постановено по в.гр.дело № 121/2008г. на Софийския апелативен съд, с което са присъдени в полза на “Б” А. разноски в размер на 4000 лв. За да уважи искането за разноски въззивният съд е взел предвид представените с частната касационната жалба писмени доказателства: сметка за изплатена сума от 1.07.2008г. и два броя преводни нареждания за сумата от 4000лв.
Ответникът “Б” А. , гр. С. прави искане да не се допуска касационно обжалване на въззивното определение поради това, че не отговаря на изискванията на чл.284, ал.3,т.1 ГПК, поради това, че не е посочен съществения материалноправен или процесуалноправен въпрос. Алтернативното искане е да се остави без уважение частната касационна жалба като неоснователна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение приема, че частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК, срещу определение, което подлежи на касационен контрол, съгласно чл.248, ал.3 ГПК.
Предмет на обжалване е определение на въззивен съд, с което е разрешен по същество спор между страните за направените по в.гр.дело №121/2008г. разноски. Тъй като определението е постановено за първи път от въззивен съд и по силата на закона подлежи на обжалване по силата на чл.248, ал.3 ГПК, за него не се прилагат правилата за факултативно обжалване на определенията, в хипотезите на чл.274, ал.3 ГПК.
Разгледана по същество частната жалба е основателна.
Определението е неправилно и ще следва да бъде отменено. Към датата на приключване на съдебното дирене пред въззивния съд, ответникът не е представил доказателства на съда, уговореното в договора за правна защита и съдействие адвокатско възнаграждение да е заплатено на процесуалния представител. Отговорността за разноски по делото е правото на едната страна да иска и задължение на другата страна да плати направените от страната разноски, в чиято полза съдът е решил делото. Съгласно чл.64, ал.1 и ал.2 ГПК/отм/ ищецът има право на заплатените от него такси, разноски и адвокатско възнаграждение, а ответникът има право да му бъдат заплатени направените от него разноски съразмерно отхвърлената част от иска. И в двата случая законодателят изисква разноските да са направени реално, а не само да бъдат договорени, за да бъдат дължими от другата страна, взависимост от крайния изход на делото. По аргумент на чл.186 ГПК/отм/ доказателствата за направените от страната разноски трябва да бъдат представени на съда до приключване на устните състезания. Задължението за представяне на доказателствата за направените по делото разноски най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция, е установено в чл.80 ГПК, в сила от 1.03.2008г. В случая доказателствата за направените от страната разноски са представени едва с частната жалба, поради което въззивният съд не е имал основание да измени решението си от 4.08.2008г. в частта за разноските. Допуснатото от въззивния съд нарушение на закона дава основание на настоящия състав на ВКС да отмени въззивното определение в частта за разноските и постанови друго, с което да се остави без уважение искането на “Б” А. за разноски в размер на 4000лв.
С оглед на изложеното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определението от 16.01.2009г., постановено по в.гр.дело № 121/2008г. на Софийския апелативен съд, гражданска колегия , първи състав, в частта за разноските, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОСТАВЯ без уважение молбата на “Б” А. за присъждане на разноски в размер на 4000лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: