О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 201
гр.София, 14.04.2009 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесет и шести март през две хиляди и девета в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията КОСТОВА ч.т.д. № 59/2009 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл.274, ал.2 във връзка с чл. 274, ал.1, т.1 ГПК и е образувано по частна жалба на “С”, Л. чрез адв. Е срещу определение №1607/20.09.2008г., постановено по ч.т.д. №61/2008г. на Варненския окръжен съд. Жалбоподателят иска отмяна на определението и задължаване на Окръжен съд В. да извърши проверка дали са представени доказателства за предявен иск по т.дело №61/2008г. С частната жалба е представен договор между “С” и “К” А. за доказване на правен интерес от направеното искане за отмяна на допуснатата от съда обезпечение на бъдещ иск.
В писмен отговор “Н” ЕА. , гр. В. е направил възражение за подсъдност на частната жалба. Счита, че делото следва да се изпрати по подсъдност на Варненския апелативен съд. По съществото на частната жалба становището на ответника е за оставянето й без уважение по съображения, че ако претендира самостоятелни права върху рудата, върху която е наложен запор, жалбоподателят може да се защити по реда на чл.435, ал.3 и чл.440 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК и като процесуално допустима ще следва да бъде разгледана по същество. Предмет на обжалване е прекратително определение, което подлежи на обжалване на основание чл.274, ал.1, т.1 ГПК пред ВКС. Обезпечението е допуснато от въззивен съд, който е компетентен да се произнесе и по искането за отмяната му, поради което постановеното от него определение подлежи на обжалване пред ВКС, а не пред Варненския апелативен съд, какъвто довод неоснователно се прави от “С”.
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.
С определение №180 от 12.02.2008г., постановено по т.дело №61/2008г. Варненският окръжен съд, търговско отделение, по въззивна жалба е допуснал обезпечение на бъдещи искове на “Н” ЕА. , като е дал на молителя едномесечен срок за предявяване на исковете.
С молба вх. №36015/3.09.2008г. трето на обезпечителното производство лице “С”, Л. е направило искане по чл.390, ал.2 ГПК съдът да отмени служебно наложеното обезпечение и да обезсили издадената обезпечителна заповед. С определение №1607/20.09.2008г., постановено по ч.т.дело № 61/2008г. Варненският окръжен съд е върнал молбата на “С”, по съображения, че дружеството не е страна в обезпечителното производство.
Жалбата е неоснователна по следните съображения. В случая са приложими разпоредбите на ГПК, в сила от 1.03.2008г., поради факта, че молбата, с която е сезиран съда да се произнесе служебно за отмяна на допуснатата от него обезпечение е подадена след 1.03.2008г. Производството по допускане на обезпечението е приключило с влизане в сила на определението на Варненския окръжен съд от 12.02.2008г., с което е изчерпано приложението на параграф 2, ал.4 от ПЗР на ГПК. С чл.390, ал.2 ГПК е дадена възможност на съда постановил обезпечението служебно да го отмени, ако молителят не е спазил условието при което то е допуснато – да предявени иска си в посочения от съда срок. Хипотезата е различна от тази по чл. 402 ГПК. В чл.402 ГПК законодателят е предвидил процедура по разглеждане на молба за отмяна на обезпечението по искане на заинтересова страна, чрез предоставяне на възможност на страната поискала обезпечението да подаде възражение, като причините за отмяна на обезпечението могат да бъда различни. В хипотезата на чл.390, ал.2 ГПК предоставената на съда възможност за отмяна на обезпечението е само в един случай, когато е отпаднало условието за налагане на обезпечителната мярка, а именно непредявяване на иска. В този случая съдът се самосезира и по аргумент на чл.402, ал.2, изр. последно ГПК на обжалване ще подлежи определението, с което обезпечението е отменено. Страни в обезпечителното производство са лицето, което се ползва от обезпечението и лицето срещу което е наложено обезпечението. Жалбоподателят не е страна в обезпечителното производство, отделно от това от представените писмени доказателства молителят по чл.309ГПК отм. доказва изпълнение на условието, при което е допуснато обезпечението. Като краен резултат определението е правилно, поради което ще следва да бъде потвърдено.
С оглед на изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо отделение на Търговската колегия
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение №1607/20.09.2008г. , постановено по т.д.61/2008г. на Варненския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: