О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 81
гр.София, 06.02.2009г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесет и девети януари през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията КОСТОВА т.д. № 619/2008 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по к. жалба на Д. , ч. М. на регионалното развитие и благоустройството срещу решение № 114 от 14.07.2008г., постановено по в.т.дело № 74/2006г. на Великотърновския апелативен съд, гражданска колегия.
С обжалваното въззивно решение е обезсилено решение №157/17.12.2007г., постановено по гр.дело №44/2007г. на Габровския окръжен съд и е прекратено производството по делото. С това решение е признато за установено по отношение на “Х”, гр. Г., че държавата е собственик от капитала на “Х” ЕА. , гр. Г. и че същото дружество не е акционер в “Х” ЕАД.
Жалбоподателят иска отмяна на решението и постановяване на решение по същество, с което да се уважат предявените от него искове. Поддържа, че въззивното решение е неправилно поради необоснованост и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В приложеното към касационната жалба изложение по чл.284, ал.3,т.1 ГПК касаторът сочи две от основанията за допускане касационно обжалване на въззивното решение, визирани в чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК. Твърди се, че решението на апелативния съд е постановено в противоречие с практиката на съдилищата, включително и на Великотърновския апелативен съд, и че казусът има значение за точното прилагане на ГПК с оглед на правния интерес в хипотезата на двустранна реституция при нищожен приватизационен договор, както и за развитие на правото. Същественият правен въпрос според касатора е за допустимостта на установителните искове, решаван противоречиво от съдилищата. Приложени са копия от съдебни решения: №395/20.12.2005г. по в.гр.дело № 328/2005г. на ВТАС, №46/23.03.2005г. на Пловдивския апелативен съд и №7420/4.09.2007г. на Пловдивския окръжен съд.
Ответникът по касация “Х” А. не взема становище по изложените в касационната жалба оплаквания и по основанията за отмяна.
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в процеса, в преклузивния срок по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивен съд.
Допустимостта на касационното обжалване на въззивното решение е обоснована с твърдението, че въззивният съд се е произнесъл по съществен процесуален въпрос, а именно за допустимостта на предявените от касатора установителни искове, решен в противоречие с практиката на съдилищата и от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Чрез предявените установителни искове Д. е поискала от съда да бъде признато по отношение на ответника “Х” А. правото й на собственост върху капитала на “Хидрострой 99” ЕА. <Ад&@А. &/span>, както и да бъде признато, че ответникът не е акционер в приватизираното дружество “Х” ЕАД. За да уважи предявените установителни искове първоинстанционният съд е съобразил влязлото в сила решение между същите страни от 18.02.2005г., по гр.дело № 675/2003г. на Габровския окръжен съд, с което е прогласен за нищожен сключения на 6.04.2000г. договор за приватизация на 75% от капитала на “Хидрострой 99” ЕА. от “Х” А. , и анекс №1 от 28.09.2000г., неразделна част от договора за прехвърляне на 20 % от капитала, както и влязло в сила решение от 20.12.2005г. по в.гр.дело №328/2005г. на ВТАС, с което ответникът “Х” А. е осъдено да предаде на държавата 19 340 бр. акции. Направен е извод за нищожност на всички последващи действия от страна на “Х” А. за увеличение на капитала на дружеството “Хидрострой 99” ЕА. от 22.01.2001г., което дало основание на първоинстанционния съд да уважи двата установителни иска. Въззивният съд е достигнал до друг правен извод. Приел е, че с предявяните искове се цели установяването, респ. отричане на членствени права и по такива искове пасивно легитимирано е дружеството, в което те се претендират или отричат, поради което е отречен от съда правен интерес от страна на Д. от предявените искове по отношение на ответника. Съдът е приел също, че с уважения осъдителен иск е постигната частично търсената от ищеца защита на права, което го лишава от интерес от установителните искове, обезсилил е въззивното решение и е прекратил производството по делото.
Същественият процесуален въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд е спрямо кое дружество следва да бъдат предявени исковете за установяване на права, респ. оспорване на права на членство в търговско дружество – спрямо оспорващия или и спрямо дружеството, което е издало акциите и за правния интерес от предявяване на установителните искове. В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът е формулирал само един от съществените процесуални въпроси, обусловил окончателния извод на въззивния съд за недопустимост на установителните искове, а това е предпоставка за допускане касационно обжалване. Отделно от това, така формулираните от въззивния съд правни въпроси не са решени в противоречие с цитираната от касатора съдебна практика, по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Разпоредбата визира противоречиви решения по идентичен материалноправен или процесуален въпрос на различни съдилища. Решение №395 от 20.12.2005г. по гр.дело №328/2005г. е постановено по същото дело, поради което не може да обоснове извод за решен от въззивния съд въпрос в противоречие със съдебната практика. Решението на Великотърновският апелативен съд не противоречи на решение №46/23.03.2005г. на Пловдивския окръжен съд. Фактите по двете дела касаят упражнени права на държавата за обявяване за нищожна приватизационна сделка за продажба на дялове от търговско дружество и за последиците от обявената нищожна сделка. И в двата случая съдилищата са приели, че страните по нищожен договор дължат връщане на даденото по него, на основание чл.34 ЗЗД. С това се изчерпва сходството във фактите и правните изводи на съдилищата по двете дела. Ефектът на реституцията по нищожния договор между спорещите по настоящото дело страни е постигнат с осъждане на ответника да предаде на ищеца 19 340 бр. поименни акции от капитала на “Х“ ЕА. , а според Пловдивския окръжен съд този ефект ще настъпи с вписване на решението, с което е обявена за нищожна приватизационната сделка на “П” ЕООД в регистъра на съда. Поради този си извод в мотивите на решението, съдът не се е произнесъл по установителните искове със самото решение. Решението на Пловдивския окръжен съд не формира съдебна практика по съществения процесуален въпрос тъй като липсва произнасяне изобщо по този въпрос.
Не е налице поддържаното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Точното прилагане на закона е във връзка с развитието на правото, а развитие на правото ще бъде налице, когато произнасянето на съда е свързано с тълкуването на непълни и неясни правни норми или когато съдилищата изоставят едно тълкуване на закона, за да възприемат друго, какъвто не е конкретния случай. Позоваването само на чл.280, ал.1, т.3 ГПК и на липсата на съдебна практика, не е достатъчно за допускане до касационно обжалване въззивното решение. Касаторът не е посочи по кой от съществените процесуални въпроса липсва съдебна практика и не е изложил съображение от какво значение е произнасянето по тях от съда за развитие на правото.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №45/14.07 .2008г., постановено по в.гр.дело № 165/2008 г. на Великотърновския апелативен съд, гражданска колегия.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: