О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 382
София . 19.06.2009 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на седемнадасети юни през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ : НИКОЛА ХИТРОВ
МАРИАНА КОСТОВА
като изслуша докладваното от съдията КОСТОВА т.д. № 180 по описа за 2009 г. и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.288 ГПК и е образувано по касационна жалба на “Х” А. , П. срещу решение №362/6.10.2008г. на Пловдивския апелативен съд, постановено по дело №899/2007г., с което е оставено в сила решение № 211/13.07.2007г. по т.дело № 216/2006г. на Пловдивския окръжен съд в осъдителната му част. Касаторът е осъден да заплати на ищеца “Йозисмак И. М. С. ВЕ Т. ЛТД. ШТИ” ООД – Т. сумата от 18 084 евро представляваща претърпяна загуба от неизпълнение на насрещно задължение ч. предаване на собственост върху стока за периода 6.04.2003г. до 6.06.2006г., ведно с лихва за забава в размер на 6916 евро. Касаторът счита, че обжалваното решение е неправилно поради необоснованост, нарушаване на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Искането е за отмяната на решението с произтичащите от това последици. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът сочи като основание за допускане касационно обжалване на решението чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. След подробен анализ на доказателствата по делото и съдържащите се в тях факти, според касатора не са зачетени принципните положения, трайно установени в практиката на ВС и ВКС както следва: решението е необосновано, когато изводите на съда не съответст ват на установени фактически положения, когато са нелогични, когато не са в съответствие с положения в науката и практиката /ППВС №7/1965г., необсъждането на прието доказателство или правен довод е процесуално нарушение/ ППВС№7/1965г./, осэъбено важно е съдът да изложи съображения защо приема за достоверни едни доказателствени материали, а отхвърля други ППВС№2/1967г./, при разноречивост на доказателствата, за да приеме, че решението е обосновано върху всички събрани по делото доказателствени материали, съдът трябва да процедира съгласно указанията на Пленума на ВС, дадени с постановление №1/1953г. Р748-56-ІІ/, при оспорване на писмен документ, ако другата страна заяви, че желае да се ползва от него, съдът постановява проверка на истинността на документа и след това с определение или решение по делото се произнася по направеното искане/ Р30-70-І/.
Ответникът “Йозисмак И. М. С. ВЕ Т. ЛТД. ШТИ”, гр. И., Т. не взема становище по изложените в касационната жалба оплаквания за неправилност на решението и по основанията за допускане касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение провери заявените в жалбата основания за допускане касационно обжалване на въззивното решение и прие за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от надлежна страна във въззивно производство, поради което ще следва да бъде разгледана като процесуално допустима.
Настоящия състав на ВКС, Търговска колегия намира обаче, че касационно обжалване на въззивно решение не следва да бъде допуснато, тъй като не е налице поддържаното от касатора основание по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
Допустимостта на касационното обжалване е очертана в чл.280, ал.1 ГПК и предполага произнасяне от въззивния съд по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, спрямо който е налице едно от основанията по т.1, т.2 и т.3. Същественият материалноправен и процесуалноправен въпрос е винаги специфичен за конкретното дело и той трябва да е обусловил решаващата воля на съда, постановил обжалвания съдебен акт. В този смисъл преценката за допустимост, която трябва да направи ВКС е възможна доколкото има изложени от касатора доводи в приложението към касационната жалба по чл.284, ал.3, т.1 ГПК. В случая, извършеният в приложението към касационната жалба подробен анализ на фактите по делото и изложените доводи за необосновани изводи на въззивния съд, поради неправилна преценка на доказателствата по делото и не обсъждане на писмо №1231/2.06.2008г., и за липсата на произнасяне по оспореното от него писмо от 26.11.2002г., не аргументират наличие на основанията за допустимост на касационно обжалване, а са относими към основанията за касационно обжалване на неправилното решение по чл.281, т.3, пр. второ и трето ГПК. Изводите на въззивния съд за правото на ищеца на обезщетение по договора за дистрибуция от 25.06.1999г., е направен след обстоен анализ на събраните по делото доказателства – писмени документи, счетоводни експертизи, гласни доказателства. Т.е. правните изводи на съда за основателност на иска за претендираното от ищеца обезщетение по чл.79, ал.1 ЗЗД във връзка с чл.318 ТЗ, са изведени въз основа на приетите от съда за установени факти какви суми са преведени от купувача на дружеството продавач по договора за дистрибуция и как то е изпълнило насрещното си задължение да предаде на купувача договорената стока. В този смисъл решението не противоречи на цитираната от касатора практика на ВС за дейността на съда по чл.188 ГПК/отм/ при постановяване съдебния акт, поради което не е налице предпоставката за допускане касационно обжалване на въззивното решение по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Не е налице и хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, доколкото касаторът само е посочил разпоредбата на закона, без да изложи конкретни съображения доколко решения от съда съществен правен въпрос – за правото на обезщетение на изправната страна по договор за продажба, е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Касаторът е следвало да посочи връзката с конкретно приложената от въззивния съд правна норма, обусловила постановения правен резултат, която е неясна или непълна и следва по тълкувателен път да се изясни съдържанието й.
В заключение не са налице основанията на закона-чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за разглеждане на касационната жалба на “Х” АД.
Водим от горното Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №362/6.10.2008г., постановено по дело №899/2007г. на Пловдивския апелативен съд, в обжалваната му осъдителна част.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ