Определение №20 от 13.1.2009 по ч.пр. дело №388/388 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
 
№ 20
 
София 13.01.2009 г.
.
 
            ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение,  в закрито  заседание на десети януари през две хиляди и девета година в състав:
 
                              ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЛЮБКА ИЛИЕВА
                                        ЧЛЕНОВЕ : МАРИАНА КОСТОВА
                                                               ТОТКА КАЛЧЕВА
 като изслуша докладваното от съдията Костова ч.т.д. № 388 по описа за 2008г. и за да се произнесе, взе предвид следното :
            Производство по чл.274, ал.2, изр.2-ро връзка с ал.1, т.1 от ГПК.
Жалбоподателят “С” А. , гр. С. е обжалвал определение № 322/20.10.2008 г. на ВКС, ТК – ІІ отделение, с което е оставена без разглеждане частната му жалба срещу определение № 523/03.06.2008 г. по ч.гр.д. № 1431/2008 г. на СГС-ГК-ІV “д” отд., като прави оплакване за незаконосъобразност и моли да бъде отменено същото по съображение за неприложимост на § 2, ал.9 от ПЗР на ГПК. Твърди се, че касационното производство не е за издаване на изпълнителен лист, тъй като такъв вече е бил издаден, а за отмяна на въззивно определение. Според него, след като касационната жалба е постъпила след 01.03.2008 г., производството попада в хипотезата на § 2, ал.3, респ.ал.11, респ.ал.14 от ПЗР на ГПК.
Ответникът “Д” Е. , гр. С. не взема становище по частната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК, от страна, имаща право на такава, срещу определение по чл.274, ал.1,т.1 ГПК, което подлежи на касационен контрол. По същество жалбата е неоснователна.
Съставът на ВКС, Търговска колегия се е произнесъл по частна жалба срещу въззивно определение на СГС, с което е отхвърлена молбата на жалбоподателя за издаване на изпълнителен лист срещу В. С. Н. за сумата от 200 000 лв., след отмяна на определение на СРС за уважаване на тази му молба. Молбата за издаване на изпълнителен лист е подадена на 05.11.2007 г., т.е. при действието на ГПК от 1952г. При тези факти правилно съставът на ВКС е приел, въз основа на § 2, ал.9 от ПЗР на ГПК / в сила от 01.03.2008 г./, че въззивното определение не подлежи на касационно обжалване. Спрямо заварените производства за издаване на изпълнителни листове намират приложение разпоредбите на отменения ГПК. Съгласно т.6 на ТР № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС, определенията по чл.213 б.”б” от ГПК/отм/ подлежат на двуинстанционно разглеждане и ВКС се произнася по жалби срещу тях, когато са постановени за първи път от въззивен съд. С обжалване на първоинстанционното определение и произнасяне по същество по въззивната жалба, определението на СГС е окончателно, влязло е в сила, поради което подадената срещу него частна жалба се явява недопустима, в какъвто смисъл е и определението на ВКС. С оглед на § 2, ал.9 от ПЗР на ГПК /ДВ бр.50/30.05.2008 г./ и даденото обратното действие на процесуалната норма, в сила от 1.03.2008г. /параграф 48 ПЗР на ГПК/, без значение е обстоятелството, че частната жалба срещу въззивното определение е подадена на 19.06.2008 г., т.е. при действието на ГПК, обнародван в ДВ, бр.59 от 20.07.2007г.
Водим от изложеното ВКС, Търговско отделение, първо отделение в настоящия си състав
 
О П Р Е Д Е Л И :
 
ПОТВЪРЖДАВА определение № 322/20.10.2008 г., постановено по ч.т.д. № 287/2008 г. на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение.
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
 
ЧЛЕНОВЕ:
 
 
 
 
 

Scroll to Top