О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 272
София, 30.04.2009 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и първи април през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ : РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря МИЛЕНА МИЛАНОВА, като изслуша докладваното от съдията КОСТОВА т.д. № 52 по описа за 2009 г. и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.288 ГПК и е образувано по касационна жалба на ППК”П” гр. Ш. срещу решение №134/10.07.2008г. на Варненския апелативен съд, постановено по в.т.дело №189/2008г., с което е уважен положителен установителен иск на “А” ООД, гр. Ш. срещу жалбоподателят за сумата от 14 681.53 лв., като дължима по изпълнителен лист , издаден по ч.т. дело № 200/2007г. на Ш. районен съд въз основа на запис на заповед от 20.01.2003г. и по изпълнителено дело № 2* на частен съдебен изпълнител Я. Д. , като за разликата до 18 340 лв. искът е отхвърлен като неоснователен. Искането е за отмяна на решението и отхвърляне на исковата претенция като неоснователна. Твърди се, че решението е постановено при пороци, обективиращи приложението и на трите основания по чл.281, т.3 ГПК за неговото касиране като неправилно. В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът сочи основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
Ответникът “А” ООД, гр. Ш. не взема становище по жалбата.
Третото лице помагач К. Н. К. също не взема становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение провери заявените в жалбата основания за допускане касационно обжалване на въззивното решение и прие за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от надлежна страна във въззивното производство, с право и интерес на жалба, срещу валидно и допустимо въззивно решение съд, поради което ще следва да се преценява като процесуално допустима.
С обжалваното решение е прието, че на 20.01.2003г. ППК”П”, с. К. е издал в полза на “А” ООД, гр. Ш. запис на заповед за сумата от 18 340 лв., с уговорен падеж 12 ч. на 30.07.2003г., което вземане е обезпечено от третото лице помагач К. Н. К. , както и че на 3.06.2004г. страните са подписали споразумение за сумата от 18 652 лв., дължима при условията на солидарност между ППК”П” и авалиста К. К. , с което са уредили отношенията си по сключени договори, вкл. и по записа на заповед. За погасяване на задължението е било уговорено бъдещата реколта от ечемик по договор за продажба от 29.12.2003г. да бъде остойностена по 130 лв. на тон без ДДС и приспадната от общо дължимата сума от 18652 лв. Освен това е цедирано вземане на ППК”П” в полза на ищеца в размер на 3724 лв. Страните са спорили за количеството ечемик, реколта 2004г., добито от 260 дка., част от масив 21 в местността “М” и от там за размера на задължението по записа на заповед. За да уважи искът срещу П. ”П” за сумата от 14 681.53 лв., въззивният съд е приел, че добитото и получено от “А” ООД количество ечемик от 22 750 кг. на стойност 3 549 лв. е доказано от два броя кантарни бележки от 22.07.2004г., подписани от работник при ответника Р, упълномощена в момента да извършва тази работа. Дори и да се приеме, че работата е извършена от лице без представителна власт, направен е извод от съда, че в случая намира приложение презумцията на чл.301 ТЗ. Изложено е съображение, че след като в счетоводството на ответника не се съхраняват кантарни книги и кантарни бележки, в нарушение на чл.53 и чл.55 ТЗ, той не може да черпи от собственото си неправомерно поведение права. От общо дължимата сума е приспаднато и цедираното вземане от 3724 лв.
Първото изискване на закона за да се допусне касационно обжалване на въззивното решение е касаторът да формулира съществения материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е обусловил решаващия извод на съда за уважаване на иска/ чл.280, ал.1 ГПК/.
Ищецът е предявил положителен установителен иск по чл. 252 ГПК/отм/ за да установи, че ответникът му дължи по изпълнителен лист, респ. образувано въз основа на него изпълнително дело, сумата от 18 340 лв., издаден въз основа на несъдебно изпълнително основание запис на заповед от 20.01.2003г. Тъй като изпълнението на задължението по записа на заповед е било обвързано с изпълнението на договора за продажба на ечемик от 29.12.2003г., въззивният съд е разгледал фактическите отношения по този договор. Или същественият материалноправен въпрос е имали задължение издателят П. “П” към поемателя по записа на заповед “А” ООД.
В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът се позовава на чл.280, ал.1, т.1 ГПК като твърди, че в противоречие с практиката на ВКС и в нарушение на чл.188 и чл.189, ал.2 ГПК/отм/ въззивният съд не е обсъдил и преценил всички доказателства по делото и доводите на страните, като в подкрепа на посоченото основание са представени решения на ВКС. По – конкретно касаторът твърди, че не е обсъдена фактура №2758, допълнителната счетоводна експертиза за получените от кооперацията добиви от 220дка от същия блок, засят с ечемик и оспорената представителна власт на лицето, което е подписало кантарните бележки. Чл.188 ГПК/отм/ вменява в задължение на съда да обсъди доказателствата в тяхната съвкупност и доводите на страните и според установените от него обстоятелства да приложи материалния закон. Вярно е, че според трайната практика на ВКС по отменения ГПК, застъпена и в приложените от касатора решения, за съществено процесуално нарушение се приема нарушение на задължението на съда да направи преценка на относимите за спора доказателства и доводите на страните, което се преценява като основание за отмяна на неправилното решение по чл.218 б, ал.1, б”в”, пр. второ ГПК/ отм/. В действащия в момента ГПК, обаче, законодателят прави разграничение между основанията за факултивно обжалване на въззивните решения и основанията за отмяна на неправилно решение, в случая релевираното от касатора основание спада към тези за отмяна по чл.281, т.3 ГПК. Съгласно чл.280, ал.1 ГПК, подлежат на преценка правните изводи на съда по приложението на процесуалния или материален закон. Същественият процесуален въпрос трябва да е обусловил крайния извод на съда за основателност на предявения иск, за да се допусне разглеждане на касационната жалба по същество. В случая, в изложението си касаторът излага съображения за неправилност на решението, поради допуснато от съда нарушение на процесуални норми по оценка на доказателствата по делото и за необоснованост, поради опорочени фактическите констатации на съда. Така формулирания съществен процесуален въпрос се разглежда в контекста на установената по делото фактическа обстановка и се свежда само до оценъчната дейност на съда по доказателствата по делото. Ето защо твърдяната неправилност на въззивното решение за неоснователност на предявените от ищеца искове не аргументира наличие на основанията за допустимост на обжалването му по касационен ред, защото тя се обективира в необоснованост на въззивното решение и постановяването му при съществено нарушение на съдопроизводствените правила/ чл.281, т. 3 пр. второ и трето ГПК/.
Не е решен в противоречие с практиката на ВКС даденото от въззивния съд разрешение на материалноправния въпрос по приложената от въззивния съд презумция на чл.301 ТЗ. В съответствие с цитираната от касатора съдебна практика на ВКС е приетото от въззивния съд, че прилагането на установената в чл.301 ТЗ презумция е обусловено не от “потвърждаване” на извършените от името на дружествата действия без представителна власт, а от “противопоставянето” на търговеца на тези действия.
Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК е налице, когато разрешеният от съда съществен правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна съдебна практика, а развитие на правото е налице, когато произнасянето по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос е наложено от непълнота на закона, или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на непълнота или неяснота на правната норма, както и в случаите на изоставяне от съдилищата на едно тълкуване на закона, за да се възприеме друго, какъвто не е настоящият случай. В случая изложените от касатора доводи по приложението на чл.53 и чл.55 ТЗ имат отношение към прилагането на правните норми, но не и към основанието по т.3. Липсват правни аргументи, които да имат отношение към основанието “развитие на правото”. Цитирането само на основанието за допустимост на касационното обжалване не е достатъчно за да се допусне до разглеждане по същество касационната жалба. Не попада в приложното поле на чл.280, ал.1, т.3 ГПК поставеният от касатора въпрос дали кантарната бележка може да замести приемателно – предавателния протокол. Основанието има отношение към прилагането на правните норми, а не към доказателствата по делото.
В заключение, не са налице основанията по чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, поради което въззивното решение в обжалваната му част не следва да се допуска до касационно обжалване, затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №134/10.07.2008г., постановено по в.т.дело №189/2008г. на Варненския апелативен съд в обжалваната му част.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: