О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 298
София 14.05.2009 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и първи април през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ : РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
като изслуша докладваното от съдията КОСТОВА т.д. №110 по описа за 2009 г. и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.288 ГПК и е образувано по касационна жалба на Х. В. И. от гр. С. срещу решението №346/22.07.2008г. на Софийски градски съд, постановено по в.гр.дело №793/2007г., с което е отменено решението от 27.11.2006г., постановено по гр.дело № 2711/2006г. на Софийски районен съд, гражданска колегия, 29 състав и е прогласена нищожността на договора от 19.08.2004г., с който А. Б. М. е продал на Х. В. И. петнадесет дружествени дяла от “В” ООД. Оплакването на касатора е за постановяване на въззивното решение при пороци, обективиращи приложението на основанията по чл.281, т.3 ГПК за отмяната му като неправилно. В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът сочи основанията по чл.280, ал.1, т.т.1-3 ГПК.
Ответникът по касация А. Б. М. от гр. С. не взема становище по касационната жалба и въведените в нея оплаквания.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение провери заявените в жалбата основания за допускане касационно обжалване на въззивното решение и прие за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от надлежна страна в процеса, с право и интерес на жалба, срещу въззивно решение, поради което ще следва да бъде разгледана като процесуално допустима.
С обжалваното решение е уважен иск с основание чл.26, ал.2, пр.трето ЗЗД и е прогласена нищожността на договор за продажба на дружествени дялове с продавач – ищеца А. М. на купувача – ответник Х. И. , поради това, че при сключването му не е спазена предвидената в чл.129, ал.2 ТЗ форма за действителност на този вид договори, а именно подписите на страните да бъдат заверени от нотариус. Съдът е приел, че съгласно чл.129, ал.2 ТЗ договорът за продажба на дружествени дялове се вписва в търговския регистър и от значение за решаването на спора по този иск е формата на договора, представен по фирменото дело на дружеството “В” ООД. Що се касае до екземплярите от договора за продажба в държане на страните те представляват само копия, а в нотариалния регистър на нотариуса Н. , съответно специалната книга, която тя е длъжна да води за този вид нотариални удостоверявания, е само преписа от договора/ чл. 28а, ал.1,т.6 ЗННД/С оглед на този извод въззивният съд не е намерил за необходимо да излага мотиви да ли успешно е проведено откритото пред СРС производство по оспорване на неистинността на подписите на нотариуса и Х. И. , защото доказателственото значение на представения по делото документ, със стойност на копие от оригиналния договор, е без значение за изхода на делото.
В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът, чрез процесуалния си представител адв. Н, се позовава на трите основания по чл.280, ал.1 ГПК като твърди, че мотивите на въззивния съд за уважаване на иска по чл.26 ЗЗД, поставят пред практиката следните въпроси: допуснатото от нотариуса опущение при нотариалното удостоверяване на подписите върху един от екземплярите на договора за продажба на дружествени дялове, влечели след себе си неблагоприятните правни последици на нищожността при наличието на друг екземпляр от договора, надлежно удостоверен от същия нотариус, към момента на подписването му, в кой момент за настъпили в правния мир следва да се считат правните последици от сключването на договора за продажба на дружествени дялове, при наличие на допуснато от нотариуса опущение при заверка на подписите на един от тези екземпляри, в конкретната правна хипотеза, може ли да бъде разгледано допуснатото от нотариуса опущение като технически пропуск, който подлежи на поправяне и който не може да повлияе върху валидността на извършените от него действия, особено при наличието на друг, надлежно заверен от него екземпляр от същия договор за продажба. Според касатора практиката по прилагането на чл.129 ТЗ и чл.26, ал.2, пр.3 ЗЗД не дава отговор на тези въпроси и той следва да се търси по реда на тълкуването и прилагането по аналогия на различни правни норми от множество отрасли на правото, регламентиращи отделни правни институти, принос за уеднаквяването на съдебната практика ще бъде произнасянето на ВКС по спорния конкретен казус. Касаторът счита, че решението на въззивния съд противоречи на съдебната практика, конкретно цитирана, която приема, че договорът за продажба на дружествени дялове е двустранен, консенсуален и формален договор, който произвежда действие между страните от момента на сключването му при спазване на предвидената в чл.129 ТЗ форма – подписите на страните да бъдат нотариално заверени/ чл.280, ал.1,т.1 ГПК/. Позовава се и на противоречивото разрешаване на възникналия между страните спор от първоинстанционния и въззивния съд, като основание за допускане разглеждането на касационната жалба по същество на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Настоящият състав на ВКС, Търговска колегия, първо отделение намира, че поставените от касатора въпроси са важни, но не са съществени за делото, тъй като не са обусловили решаващия извод на въззивния съд за уважаване на иска по чл.26, ал.2 ЗЗД. На касационно обжалване подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуално правен въпрос, а не с въпрос, който ще е важен за съдебната практика, на каквато плоскост са развити съображенията на касатора за допускане касационно обжалване на решението на СГС в обжалваната му част/чл.280, ал.1 ГПК/. Същественият правен въпрос, от който въззивният съд е извел решаващият си правен извод, че ищецът доказва твърдението си за нищожност на договора за продажба, поради неспазване на изискуемата в чл.129 ТЗ форма за валидност, е за формата на договора за продажба на дялове, представен по фирменото дело, като меродавна за действителността му, а за държаните от страните екземпляри е прието, че те представляват копие на договора. Липсва произнасяне от въззивния съд по въпросите: опущението на нотариуса да удостовери с подписа си действителността на подписите на страните по договора дали представлява технически пропуск, който може да бъде поправен, и дали този пропуск се отразява на действителността на договора при наличието на други екземпляри, и в кой момент трябва да се считат за настъпили правните последици от сключване на договора за продажба на дружествени дялове, поради което и не представляват съществен правен въпрос за конкретното дело.
Не са налице и релевираните от касатора основания по т.т.1-3 на чл.280, ал.1 ГПК.
Разрешеният от въззивния съд съществен материалноправен въпрос не е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото – поддържано от жалбоподателя основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1, т. 3 ГПК. Разпоредбите на чл.129, ал.1 ТЗ за формата, в която трябва да бъде сключен договорът за продажба на дружествени дялове, както и на чл.26, ал.2 ЗЗД за недействителност на договорите, за които законът изисква форма за валидност, не са неясни, непълни и не се нуждаят от допълнително тълкуване.
Не е налице посоченото от касатора основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК защото различното становище на първата и втората инстанция по правния спор, не съставлява съдебна практика по вложения в закона смисъл. Разпоредбата визира влезли в сила противоречиви решения по идентичен материалноправен или процесуален въпрос на различни съдилища, в това число и на отделни състави на ВКС.
Не е налице и основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, което, с оглед на приложените към изложението решения, следва да бъде квалифицирано като основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. За да е налице основание за допустимост на касационна жолба по чл.280, ал.1, т.1 ГПК трябва въззивният съд в обжалваното решение при разрешаване на съществения материален или процесуален въпрос по конкретния казус да се е отклонил от задължителна за съдилищата или константната практика на ВС и на ВКС от непротиворечиви, идентични решения по конкретни дела. С решение № 886/28.02.2006г., постановено по т.дело №159/2005г. на ВКС ІІ т.о. е разрешен правен въпрос, който е различен от съществения правен въпрос по конкретното дело. ВКС в цитираното решение е приел, че съобразно чл.129 ТЗ, прехвърлянето на дялове между съдружниците се извършва свободно, с писмен договор с нотариална заверка на подписите, който произвежда действие от момента на прехвърлянето, а вписването в търговския регистър се отнася до третите добросъвестни лица и по отношение на тях прехвърлянето има действие от момента на вписването. С решение №161 от 11.07.1995г. по ф.дело № 50/95г. V гр.о. на ВС е приел, че за да се извърши вписване прехвърлянето на дружествени дялове от един съдружник на друг е нужно прехвърлянето да се извърши с договори, за които законът изисква форма, която е такава за валидност – с нотариална заверка на подписите, какъвто не е случая. Същественият правен въпрос по конкретното дело, а именно дали от значение за действителността на договора е формата на договора за покупко-продажба, представена по фирменото дело на дружеството, а екземплярите в държане на страните представляват само копия, не е разрешен с представените по делото съдебни решения.
В заключение, въззивното решение в обжалваната му уважителна част не следва да се допуска до касационно обжалване, затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №346/22.07.2008г., постановено по в.гр.дело №793/2007г. на Софийски градски съд , въззивна колегия, ІV Д отделение, в частта, с която е прогласена нищожността на договора за продажба на дружествени дялове на “В” ООД от 19.08.2004г. между Х. В. И., като купувач и А. Б. М., като продавач.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :