Р Е Ш Е Н И Е
№ 620
София, 15.12.2008 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ : РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря МИЛЕНА МИЛАНОВА, като изслуша докладваното от съдията Костова т.д. № 493 по описа за 2008 г. и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.218а б“б”и сл. от ГПК/ отм/ във връзка с парагра2, ал.3 ПЗР на ГПК, в сила от 1.03.2008г. и е образувано по касационна жалба на И. А. Д. от гр. П. срещу решение №296/29.11.2007г., постановено по гр.дело №430/2007г. на Великотърновския апелативен съд, гражданска колегия. Поддържат се оплаквания за неправилност на решението поради допуснато нарушение на материалния и процесуален закон и е направено искане за отмяната му и постановяване на решение по съществото на спора – отхвърляне на предявения отрицателен установителен иск като неоснователен.
Ответникът А. К. А., София, чрез процесуалния си представител адв. В в писмени бележки прави искане за оставяне в сила на обжалваното решение.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение като разгледа жалбата и провери обжалваното решение, с оглед на заявените касационни основания, прие за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал.1 ГПК/отм/, от надлежна страна в процеса, с право и интерес на жалба, срещу валидно и допустимо въззивно решение, поради което като процесуално допустима ще следва да бъде разгледана по същество.
Великотърновският апелативен съд е уважил иска на А. К. А., с правно основание по чл.254 ГПК/отм/, като е приел, че извънсъдебното изпълнително основание, въз основа на което ответникът се е снабдил с изпълнителен лист, запис на заповед от 25.10.1995г. не съдържа един от задължителните реквизити по закон 535 ТЗ, поради което не е ценна книга на заповед и поради тази причина не представлява валидно изпълнително основание, по смисъла на чл.237 б”е” ГПК/отм/. На второ място съдът е приел, че като частен документ, представеното доказателство запис на заповед не доказва каузална сделка – договор за заем.
Касационната жалба е неоснователна. Въззивното решение не страда от материална и процесуална незаконосъобразност. При липсата на спор, че записа на заповед е подписан от наследодателя на ищеца К. А. , правилно съдът е приел, че документът не е ценна книга на заповед, защото страда от пороци, които го правят недействителен. Чл.535, т.1 ТЗ изисква в текста на документа да се съдържа наименованието “запис на заповед” и в този смисъл е даденото в ТР №1/2005г. на ОСТК задължителното за съдилищата тълкуване на закона. Съдът се е съобразил с императивното правило на чл.536, ал.1 ТЗ, съгласно което документ, който не съдържа някои от реквизитите на чл.535 ТЗ, не е запис на заповед, ако не попада в изключенията посочени в ал. ал.2,3, 4. След като документа не е запис на заповед, той не е годно изпълнително основание по смисъла на чл.237, б”е” ГПК/отм/, т.е. посочената в изпълнителния лист сума се явява недължима, а предявения отрицателен установителен иск основателен.
Неоснователно е оплакването за допуснато от въззивния съд нарушение на процесуалния закон. Съдът е обсъдил обяснението на ответника по иска, направено по реда на чл.114 ГПК и правилно е приел, че както от съдържанието на частния документ – запис на заповед, така и от останалите по делото писмени доказателства, не може да се направи извод за задължение на издателя на документа по договор за заем. Съгласно чл.127, ал.2 ГПК/отм/ признанието на страната се преценява с оглед на останалите доказателства по делото. В случая обяснението на ответника не е признание по смисъла на закона, защото съдържа изгодни за него факти, поради което изводът на съда, че не е доказан характера на каузалната сделка следва да бъде споделен изцяло.
В заключение искът по чл.254 ГПК/отм/ правилно е уважен, на ответника по касация ще следва да се присъдят документираните разноски за тази инстанция, поради което и на основание чл.218ж, ал.1 ГПК/отм/, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 296/29.11.2007г., постановено по гр.дело № 430/2007г. на Великотърновския апелативен съд.
ОСЪЖДА И. А. Д. от гр. П. да заплати на А. К. А. от гр. С. разноски в размер на 1000 лв.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: