О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№475
София 15.07.2009 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на седми юли през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ : РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
като изслуша докладваното от съдията КОСТОВА т.д. № 129 по описа за 2009 г. и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК и е образувано по касационна жалба на “К” О. , гр. Г. срещу решението на Пловдивския апелативен съд №337/1.10.2008г., постановено по в.гр.дело №331/2008г., с което частично е отменено решението на С. окръжен съд и е отхвърлен искът на жалбоподателя против “М” ААД, гр. С. за сумата от 12 509.78 лв., представляваща разликата между сумата от 3290, 20 лв. и уважения размер 15799.98 лв. остатък от цената на продадени дърва по фактура №43/30.07.2004г. и за сумата от 3666лв., представляваща разликата между сумата от 440 лв. до 4106лв. мораторна лихва, и за сумата от 8000лв. цената на транспорти услуги по фактура №35/31.05.2004г. и за сумата от 2080 лв. мораторна лихва. Изложени са оплаквания за неправилност на решението и е направено искане за отмяната му в отхвърлителната част, поради наличието на касационните основания по чл.281, т.3 ГПК. В изложението на основанията за допускане касационно обжалване касаторът се позовава на чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК. В писмен отговор дружеството “М” О. счита за недопустима касационната жалба поради отсъствие на основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение провери заявените в жалбата основания за допускане касационно обжалване на въззивното решение и прие за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от надлежна страна във въззивно производство, с обжалваем интерес над 1000лв., поради което като процесуално допустима ще следва да бъде разгледана.
За да постанови обжалвания резултат по предявените от ищеца “К” О. обективно съединени искове, въззивният съд е приел, че по фактура №43/30.07.2004г., по която има извършено частично плащане за сумата от 3160 лв. ДДС, ищецът е доказал доставка на дърва за ответника за сумата от 3290 лв., а не за претендираната с иска сума от 15 799.98 лв., в какъвто размер е уважен с първоинстанционното решение. Въззивният съд е приел, че с оглед на записванията в Д. за постъпилите, преработените и експедиран дървен материал, воден от “К” О. и представените четири бр. превозни билети, всичките с дата след датата на издадената фактура, в тежест на ищеца, при направеното от ответника оспорване на съдържанието й, е да докаже с какви превозни билети и какви количества дървата за огрев са доставени на ответника по фактура №43. Приет е за изцяло неоснователен искът за заплащане на извършени на ответника от ищеца транспортни услуги по фактура №35/31.05.2004г., за сумата от 8000 лв.,/също оспорена от ответника/ по съображения, че в нея са посочени само изминатите километри, но не са посочени маршрутите, датата на извършването им, не са представени първични превозни документи за извършения превоз. Фактурите са осчетоводени в счетоводството на всяко от двете дружества, като фактура №43 е осчетоводена по с/ка 402 доставчици, и спор по този въпрос не е имало. За възникналите правоотношения по продажба на дърва и транспортни услуги ищецът се позовава на двустранно подписаните фактури №35 и №43.
Д. на касационното обжалване е очертана в чл.280, ал.1 ГПК и предполага произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, спрямо който е налице едно от основанията по т.1, т.2 и т.3. Релевантния за конкретния спор материалноправен и процесуалноправен въпрос е винаги специфичен за конкретното дело и той трябва да е обусловил решаващата воля на съда, постановил обжалвания съдебен акт. На проверка подлежат правните изводи на съда. Преценката за допустимост, която трябва да направи ВКС е възможна доколкото има изложени от касатора доводи за основанията по чл.280, ал.1, т.т.1-3 ГПК. В този смисъл, поддържаното от касатора оплакване, че въззивният съд е решил в противоречие с практиката на ВКС съществен процесуалноправен въпрос – за задължението на съда за преценка на всички доказателства и доводите на страните и задължението да основе решението върху приетите за установени обстоятелства и закона, както и да изложи мотиви / по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК/ е неоснователно. Няма спор, че е постоянна и непротиворечива практиката на ВКС относно задължението на съда да прецени всички доказателства по делото и доводите на страните, да основе решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху закона – чл. 188, ал. 1 и 2 ГПК /отм./ Право и задължение на съда по същество е да прави преценка на събраните по делото доказателства и доколкото има допуснато от съда нарушение по възприемане на фактите по делото, то би довело до неправилност на обжалвания съдебен акт и ще бъде предпоставка за неговото касиране, на основание чл.281, т.3 ГПК, но не и основание по чл.280, ал.1 ГПК. Поддържаното от касатора становище би означавало във фазата по чл.288 ГПК, ВКС да пристъпи към обсъждане на фактите по делото, която не е целта на закона с възприетото факултативно касационно обжалване на въззивните решение.
Поставеният процесуален въпрос за доказателствената стойност на двата броя фактури и за разпределение на доказателствената тежест при оспорването на съдържанието им от ответника, е релевантен за спора въпрос, поради което е налице основната предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение. Решение №72 от 5.04.2004г. по гр.дело № 2645/2002г. на ІV г.о. е неотносимо за случая, защото в него е дадено разрешение на въпроса, че при оспорване на изходящ от страната документ, съдържанието му не може да се опровергава със свидетелски показания, защото съдържа неизгодни за издателя факти, какъвто не е настоящия случай. Във връзка с оспорването на съдържанието на двете фактури, по делото не са събирани гласни доказателства. Решение №687 от 21.04.1955г. по гр.дело №1999/1955 ІV г.о. също е неотносимо към поставения от касатора въпрос, защото в него е направен извод, че след като писменото доказателство е прието и не е оспорено от страната, съдът не може да го елиминира като доказателство и да обоснове решението си само въз основа на свидетелски показания. Постановеното от съда решение не противоречи и на решение №885 от 23.03.1957г. по гр.дело №1422/1957г. на ІV г.о. на ВС относно приетото, че със свидетелски показания купувачът не може да оспорва подписа си върху фактурата. След като посочените съдебни актове не установяват противоречието, на което касаторът се позовава, то не е налице второто изискуемо основание по чл.280, т.1 и т.2 ГПК за да бъде допуснато до касационно обжалване решението на Пловдивския апелативен съд.
Останалите доводи в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК за неправилност, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и за необоснованост, поради несъответствие със събраните по делото доказателства, се явяват основания за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК, което обосновава извод, че те са неотносими към приложното поле на чл.280, ал.1 ГПК, поради което не подлежат на обсъждане в производството по чл.288 ГПК.
В заключение не са налице основанията на закона-чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК за допускане разглеждането на касационната жалба на “К” ООД.
Водим от горното Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №337/1.10.2008г., постановено по в.дело №331/2008г. на Пловдивския апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ