О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 441
София . 01.07.2009 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и пети юни през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
като изслуша докладваното от съдията КОСТОВА т.д. № 317 по описа за 2009 г. и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК и е образувано по касационна жалба на В. Б. М., гр. Б., чрез адв. И срещу решение №444/12.11.2008г., постановено по в.гр.дело №369/2008г. на Пловдивския апелативен съд, с което е оставено в сила решение № 105/12.02.2008г., постановено по гр.дело № 608/2007г. на Пазарджишкия окръжен съд, с което са уважени исковете на Т.” Е. гр. Б. по чл.254 ГПК и е прието за установено по отношение на касаторката, че дружеството не дължи сумата по 50 000лв. по два броя записи на заповед от 2.12.2004г. и 15.05.2005г. Касаторът се позовава на съществено нарушение на процесуалния и материален закон, с молба решението да бъде отменено и върнато делото за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд. В изложението по чл.248, ал.3, т.1 ГПК касаторът сочи като съществен процесуален въпрос, решен в противоречие с практиката на ВС и ВКС / Р№2371 от 30.11.1955 г. по гр.дело № 6254/55г.ІVг.о., Р №2148 от 29.10.1955г. , ІVг.о. и Р №221 от 15.04.2002г. по гр.дело №667/2001г. на І г.о./ невъзприемане на заключението на назначената счетоводна експертиза, с което съдът е допуснал нарушение на чл.188 и чл.157, ал.3 ГПК/отм/. Счита, че съдът е допуснал нарушение на чл.241 ЗЗД и в противоречие с Р №960 от 4.12.2006г., постановено по т.дело №527/2006г. на ТК, ІІ т.о. е направения от него извод, че договорът за заем може да бъде само реален договор и не е допуснал и разгледал възможността да се сключи предварителен договор за заем, който да бъде обезпечен чрез издаването на записи на заповед. Произнасянето по посочените въпроси касаторът счита, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Ответникът по касация “Т” Е. , гр. Б., чрез адв. д-р Б счита касационната жалба за недопустима и неоснователна, по съображения подробно изложени в писмен отговор.
Касационната жалба е подадена в предвидения в чл.283 ГПК преклузивен срок, от надлежна страна, която е участвувала във въззивното производство, срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт на въззивен съд и е процесуално допустима.
С атакуванато решение Пловдивският апелативен съд е приел, след обстоен анализ на събраните по делото доказателства, включително и заключението на счетоводната експертиза, че В. М. , като поемател по два броя записи на заповед, всеки един от тях за сумата от 50 000лв. и притежател на два броя изпълнителни листове, да е предоставила на издателя им “Т” ООД парични средства по договор за заем, сега еднолично дружество с ограничена отговорност. Направен е извод, че след като записите на заповед обезпечават каузалната сделка заем, за да иска връщане на даденото по договора, то поемателя и заемодател М. трябва да докаже предаване на паричната сума на дружеството-издател, т.е. записите на заповед обезпечават несъществуващ договор за заем, не са възникнали никакви задължения за заемателя по каузалната сделка, поради което не може да бъде породено и менителничното задължение, предвид неговата вторична, обезпечителна функция по отношение на каузалната сделка.
Не е налице основанието по чл.280, ал.1,т.1 ГПК. Неоснователно е твърдението, че Пловдивския апелативен съд, е решил в противоречие с цитираната практика на ВС и ВКС, въпросът по приложението на чл.188 и чл.157, ал.3 ГПК/отм/. Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и по – конкретно заключението на счетоводната експертиза, която е установила тегленето на потребителски заем от М. на 23.12.2004г. и изложил конкретни съображения, защо не приема, че сумата по заема е дадена като заем на дружеството, обезпечен със записа на заповед от 2.12.2004г. На второ място, твърдяното процесуално нарушение касае суверенна преценка на въззивния съд на релевантните за спора факти и обстоятелства, относимо към необосноваността и незаконосъобразността на обжалваното решение, и фактически е порок, отнасящ се до правилността на постановения съдебен акт и към основанията за касиране по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, но не представлява основание за допускане на касационно обжалване с оглед критериите предвидени в чл. 280, ал. 1 ГПК.
Не е налице основанието по чл.280, ал.1,т.2 ГПК. За първи път в касационното производство касаторката прави нов довод, а именно, че договорите за заем, е следвало да бъдат разгледани от въззивния съд като предварителни договори за заем, обезпечени с издаването на записите на заповед, което е недопустимо. Независимо от това, в решение № 960 от 4.12.2006г. на ВКС, ТК също се поддържа, че договорът за заем е реален договор и при липса на уговорен срок, заемателя трябва да върне заетите вещи или пари в течение на един месец, считано от поканата, т.е. заемодателя може да иска връщане на онова което е престирал по договора за заем. Предварителния договор е само едно обещание за изпълнение и в тежест на заемодателя е да докаже престиране на сумата, за да иска изпълнение от заемателя.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, намира, че не е налице в случая предвидената в чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК предпоставка за допускане на касационното обжалване на въззивното решение. Разпоредбите на чл.157, ал.3 ГПК отм. и чл.240 ЗЗД, са ясни, не се нуждае е от тълкуване, а и по приложението им има константна съдебна практика. В изложението липсват правни аргументи защо се налага промяна в приложението на цитираните норми “с оглед на актуалните обществени отношения”.
С оглед на изложеното касационната жалба не следва да се допуска до разглеждане по същество, като на ответника ще следва да се присъдят разноски в размер на 2000 лв.
Водим от горното Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №444 от 12.11.2008г., постановено по в.гр.дело №369/2008г. на Пловдивския апелативен съд.
ОСЪЖДА В. Б. М., гр. Б. да заплати на ”Т” Е. , гр. Б. разноски в размер на 2000 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: