О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 426
София . 29.06.2009 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и пети юни през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
като изслуша докладваното от съдията КОСТОВА т.д. № 365 по описа за 2009 г. и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК и е образувано по касационна жалба на “П” О. , гр. П. срещу решение №381/07.01.2009г., постановено по в.гр.дело № 407/2008г. на Пловдивския апелативен съд, с което след извършена компенсация искът на касатора е отхвърлен за сумата от 21 000лв., представляваща дължимо възнаграждение по договор за превоз по три броя фактури и за сумата от 1496.30 лв. представляваща обезщетение за забавено плащане за периода от 5.07.2006г. до 17.01.2007г. В изложението по чл.248, ал.3, т.1 ГПК касаторът сочи като съществен материалноправен въпрос този по приложението на чл.103 ЗЗД за активната легитимация на ответника за направеното от него прихващане с насрещно вземане по договор за превоз, решен противоречиво от окръжния и апелативния съд/ чл.280, ал.1, т.2 ГПК/. От значение за точното прилагане на закона касаторът сочи тълкуването на чл.373, ал.5 ТЗ/ неправилно цитиран чл.375, ал.5 ТЗ/.
Ответникът по касация “П” О. , гр. Х. в писмен отговор счита касационната жалба за недопустима, поради това че не са аргументирани основанията за разглеждането й по същество по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК , алтернативното искане е да бъде оставена без уважение. Претендира за разноски.
Третото лице помагач Е. С. М. Д. в отговор на касационната жалба счита същата за недопустима.
Касационната жалба е подадена в предвидения в закона преклузивен срок, от надлежна страна, която е участвувала във въззивното производство, срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт на въззивен съд и е процесуално допустима.
С атакуванато решение Пловдивският апелативен съд е приел за основателно възражението на ответника, спедитор по договора с третото лице помагач в процеса, и страна в договора за международен превоз с касатора от 15.06.2006г. за прихващане на вредите, причинени на товара от превоза с дължимото от него навло. Основният спорен въпрос по делото, във връзка с извършената компенсация, е коя страна от превозното правоотношение може да прави материалноправно възражение за прихващане с вземане за вреди от превоза – спедитора, товародателя или собственика на вещта. В обжалваното решение съдът е приел, че това е страната по договора за превоз т.е. ответника и в качеството му на товародател. За да се допусни до разглеждане по същество касационната жалба, този релевантен за спора въпрос трябва да е решаван противоречиво от съдилищата. В случая касаторът се позовава на противоречива съдебна практика на съдилищата по конкретното дело, която е изключена от обхвата на чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Съдебна практика се формира от влезлите в сила съдебни актове, а в разглеждания случай нито едно от двете решения не е влязло в сила. По изложените съображения не е налице основание за допускане до касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната му част по чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, намира, че не е налице в случая предвидената в чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК предпоставка за допускане на касационното обжалване по приложението на чл.373, ал.5 ТЗ, доколкото се твърди, че превозвачът не е уведомен в едномесечен срок от получаването на стоката за повреди по време на транспорта и се счита за неправилен извода на съда, че направената отметка в товарителницата играе роля на уведомяване за превозвача. Въпросът за отговорността на превозвача за причинени повреди на товара по време на превоза е основен за спора въпрос, но той не е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Разпоредбата на чл.373, ал.5 ТЗ е ясна, не се нуждае е от тълкуване, а изложените доводи касаят правилността на изводите на съда при преценка на доказателствата по делото и затова имат отношение към основанията за касационно обжалване на неправилното решение по чл.281, т.3 ГПК, а не към основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Казаното касае и развитите от касатора доводи в т.4 на изложението по чл.284, ал.3,т.1 ГПК.
С оглед на изложеното касационната жалба не следва да се допуска до разглеждане по същество, като на ответника ще следва да се присъдат разноски в размер на 700 лв.
Водим от горното Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение №381 от 7.1.2009г., постановено по в.гр.дело №407/2008г. на Пловдивския апелативен съд, в обжалваната му част.
ОСЪЖДА “П” О. , гр. П. да заплати на ПИК И. Т. ” О. , гр. Х. разноски в размер на 700 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: