О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 324
София 01.06.2009 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и седми май през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
като изслуша докладваното от съдията КОСТОВА т.д. № 221 по описа за 2009 г. и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.288 ГПК и е образувано по касационна жалба на “И” ЕООД, гр. Х. срещу решение №516/11.11.2008г. на Пловдивския апелативен съд, постановено по дело №733/2008г., с което е отменено решение №77/22.05.2008г. по т.дело № 3/2008г. на Хасковския окръжен съд и е отхвърлен искът на дружеството касатор срещу “Т” АД, гр. Х. за заплащане общо сумата от 66 000 лв. по пет броя записи на заповед. Касаторът счита, че въвзивният съд е постановил неправилно решение при наличието на отменителните основания по чл.281, т.3 ГПК, поради произнасянето му по обстоятелства, които не са били релевирани във въззивната жалба от ответника, а незаконосъобразността е обоснована с нарушение на чл.537 във връзка с чл.505 ТЗ, с чл.20и чл.20а ЗЗД и глава VІІ О. на вземанията ЗЗД. Изводът на съда за евентуално неоснователно обогатяване на ищеца, според касатора, противоречи на споразумението от 8.05.2007г. Искането на касатора е за отмяна на решението и уважаване на предявените искове. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът сочи като основание за допускане касационно обжалване на решението чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК.
Ответникът “Т” АД, гр. Х. в писмен отговор прави искане за прекратяване на производството по делото поради недопустимост на касационната жалба, поради отсъствие на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение провери заявените в жалбата основания за допускане касационно обжалване на въззивното решение и прие за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от надлежна страна във въззивно производство, поради което ще следва да бъде разгледана като процесуално допустима.
За да отхвърли предявените искове на ищеца за заплащане на сумите по пет броя записа на заповед, предявени срещу ответника – авалист, който е обещал да заплати задължението на издателя на записите на заповед, Пловдивският апелативен съд е приел, че в разглеждания случай страните по делото са сключили каузална сделка – споразумението от 8.05.2007г., въз основа на което ответникът е подписал като авалист записите на заповед. Със споразумението Н. П. , като управител на “Х” ООД, гр. С. се е задължил да закупи дяловете на С. Б. Н. в дружеството “Х” ООД, с уговорката цената да бъде заплатена при условията на разсрочено плащане на месечни вноски, като за гарантиране на плащането продавачът получава от купувача 8 бр. записи на заповед. Направен е извод от въззивния съд, че след като записите на заповед са издадени за да се обезпечи изпълнението на едно бъдещо задължение на издателя им, длъжникът по менителничния документ притежава правото да възрази, че задължението по записите на заповед не е възникнало, поради неизпълнение на каузалната сделка. Ако авалистът плати, без да е изпълнено задължението за прехвърляне на дружествените дялове на издателя на записите на заповед, то плащането би довело до едно недължимо разместване на имуществени блага, неоснователно обогатяване на ищеца “И” ЕООД за сметка на “Т” АД.
В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът е посочил за съществени следните процесуални и материалноправни въпроси: въззивният съд следва ли да обсъжда и да се произнася по всички съществени за конкретния случай материално правни въпроси или само по тези, изложени във въззивната жалба, и пределите на самостоятелността на записите на заповед като едностранни сделки и пределите на обусловеността им от каузалната сделка – споразумението му от 8.05.2007г.
Допустимостта на касационното обжалване е очертана в чл.280, ал.1 ГПК и предполага произнасяне от въззивния съд по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, спрямо който е налице едно от основанията по т.1, т.2 и т.3. Същественият материалноправен и процесуалноправен въпрос е винаги специфичен за конкретното дело и той трябва да е обусловил решаващата воля на съда, постановил обжалвания съдебен акт. На проверка подлежат правните изводи на съда. В този смисъл преценката за допустимост, която трябва да направи ВКС е възможна доколкото има изложени от касатора доводи в приложението към касационната жалба по чл.284, ал.3, т.1 ГПК. В разглеждания случай, поставеният като съществен процесуален въпрос – за правомощията на въззивната инстанция, има отношение към основанията за неправилност на решението по чл.281 ГПК, а не към основанието за допустимост на касационното обжалване по чл.280, ал.1 ГПК. Отделно от това, за да се допусне касационно обжалване на въззивното решение, не е достатъчно страната да е посочила съществения за решаването на спора правен въпрос. Трябва да е налице и някое от основанието по чл.280, ал.1, т.т.1-3 ГПК, а такива касаторът не е посочил и обосновал. Въпросът за пределите на самостоятелността на записа на заповед, като едностранна сделка и пределите на обусловеността им от каузалната сделка е поставен много общо и на практика не представлява формулиране на съществения материалноправен въпрос. Същественият материалноправен въпрос, обусловил решаващия извод на съда за отхвърляне на исковете е, за обема на възраженията, с които разполага авалиста спрямо поемателя по записа на заповед и дали при неизпълнение на каузалната сделка от страна на поемателя, му се дължи насрещното задължение от авалиста. Не посочването на съществения материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да е решаван противоречиво от съдилищата, или решаването на който да е от звачение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване. Без посочване на съществения правен въпрос не може да се прецени наличието на допълнителните основания за допускане касационно обжалване, каквито са противоречивото му решаване с практиката на ВКС и на съдилищата, както и за значението му за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Не попада в приложното поле на основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК различното решаване на правния спор между страните по делото от двете инстанции по конкретното дело. Съдебна практика се установява от влезлите в сила съдебни актове, които формират сила на пресъдено нещо. Не е налице релевираното от касатора основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по раздел ІІ от изложението. Развитите съждения за необходимостта от практика на ВКС по раздели от ТЗ не могат да обосноват приложното поле на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Не се касае за непълнота на закона или за неясни правни норми, които подлежат на тълкуване, каквито конкретно не са и посочени от жалбоподателя.
В заключение, не са налице основанията на закона-чл.280, ал.1 ГПК за разглеждане на касационната жалба на“И” ЕООД, гр. Х. по същество.
Водим от горното Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №516/11.11.2008г., постановено по д. № 733/2008г. на Пловдивския апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ