О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 479
София 15.07.2009 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на втори юли през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ : РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
като изслуша докладваното от съдията КОСТОВА т.д. № 325 по описа за 2009 г. и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК и е образувано по две касационни жалби: на В. С. И. от гр. В., чрез адв. Феодор К. и “Г” О. , чрез адв. Р срещу решение на Великотърновския апелативен съд №369/23.12.2008г., постановено по в.гр.дело №594/2008г. Касаторът И. е обжалвал решението в частта, с която не е уважен искът му по чл.125, ал.3 ТЗ за разликата от 1451.26 лв. до 9000лв. Дружеството – касатор е обжалвало решението на апелативния съд в осъдителната му част.
Касаторът В. И. поддържа релевира оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост на решението, с молба да бъде отменено и постановено решение, с което да се уважи изцяло предявения иск. Счита, че имуществените отношения с дружеството, след прекратяване на членството му в него, трябва да бъдат определени на база реалната стойност на активите на дружеството. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът се позовава на основанието по чл.280, ал.1,т.2 и т.3 ГПК – на противоречива съдебна практика за начина на изчисляване на дела на напусналия съдружник, като твърди, че въпросът е от значение за развитие на правото, защото така както е решен казуса се създават предпоставка за фактическо ограбване на напусналия съдружник.
Касаторът “Г” О. се позовава на недопустимост на съдебното решение, поради постановяването му по непредявен иск, алтернативното искане е за отмяната му поради нарушение на материалния и процесуален закон, и необоснованост. В изложението на основанията за допустимост на касационното обжалване дружеството сочи като съществен процесуален въпрос този за допустимостта на решението, въпрос решен в противоречие с цитираната от касатора съдебна практика, както и на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК – доколко съдът може да даде правна квалификация на исковата претенция против волята на ищеца.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първи състав след преценка на данните по делото, приема следното:
Касационните жалби са подадени в преклузивния срок по чл.283 ГПК от страна, участвувала във въззивното производство, срещу въззивно решение, което подлежи на касационен контрол при наличие на предпоставките по чл.280 ГПК.
Обективно съединените искове на В. И. С. от гр. П. са уважени както следва : искът по чл.125, ал.1 ТЗ за сумата от 1451.26 лв., като за разликата до 9000лв. е отхвърлен като неоснователен. Въззивният съд е уважил и иска му за сумата от 1800 лв., представляваща дяловата му вноска в капитала на дружеството, от което той е изключен с решение на общото събрание от 24.01.2007г. За да уважи искът за сумата от 1800лв. въззивният съд се е позовал на решение на общото събрание на съдружниците от 24.01.2007г. за изплащане на сумата от 1800лв., представляваща 18/50 от капитала на дружеството, което няма данни да е обжалвано и отменено по реда на чл.74 ТЗ.важен е искът на ищеца за дяловото му участие в дружеството, като в този случай съдът се е позовал на разпоредбата на чл.125, ал.3 ТЗ – имуществените отношения с прекратилия членството си съдружник се уреждат по баланса на дружеството към края на месеца когато то е прекратено.
Основните спорни въпроси са дали съдът се е произнесъл по предявения от ищеца иск и каква е базата, на която трябва да бъдат уредени имуществените последици от прекратяването на участието на съдружника в дружеството с ограничена отговорност. Според съда вторият въпрос е уреден нормативно в чл.125, ал.3 ТЗ – имуществените последици се уреждат по баланс към края на месеца, когато е настъпило прекратяването, а тезата на ищеца, е че делът на прекратилия участието съдружник трябва да бъде изчислен на база реалната, пазарна стойност на активите на дружеството, състоящи се от магазин, към същата дата.
По касационната жалба на “Г” ООД:
Неоснователно е позоваването на касатора на основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК – съдът е решил съществен правен въпрос/ за задължението на съда да се произнесе по иска – основание и петитум, с който е сезиран/ в противоречие с две решения на ВС и ВКС. Предметът на спора е очертан с твърдяните от ищеца факти в исковата молба. Въз основа на фактите и петитума на иска, съдът трябва да определи приложимия материален закон. Въззивният съд, след като е съобразил заявените от ищеца факти, а именно, че с решение на общото събрание на съдружниците от 24.01.2007г. дружеството се е задължило да му заплати сумата от 1800 лв., представляваща дяловото му участие в капитала на дружеството /т.4 на решението/ и да му заплати полагащия му се дял от имуществото на дружеството съгласно счетоводен баланс, към месеца, през който е изключен/т.1 от решението/, е приел, че в случая са предявени искове за изпълнение на решение на общо събрание на съдружниците за уреждане на имуществените отношения между прекратилия участието си съдружник и дружеството, които намира своето основание в чл.125, ал.3 ТЗ. Следователно в случая съдът се е произнесъл по конкретния петитум, заявен в исковата молба/ Р №2000 от 25.01.2001г. по гр.дело №1132/2000г. на ІV г.о. на ВКС/, е изменил служебно основанието на иска, т.е. да възприеме факти за материалното право, които не са твърдяни от ищеца/ Р№309/8.2.1968г., гр.дело №2305/1967г. на Іг.о. на ВС/.
Не налице и основанието по чл.280, ал.1,т.3 ГПК по поставения от касатора правен въпрос. Диспозитивното начало на исковия процес задължава съда да се произнесе по иска, с който е сезиран от ищеца. Той е винаги конкретен, защото са конкретни и фактите, на които се основава претендираното материално право. Разглеждането от съда на иск, който не е предявен, и не разглеждането на иск, който е предявен, има за последици, очертани в т.9 на ППВС№1/1985г. Следователно по въпросът за правомощията на съда в исковия процес има установена трайна съдебна практика на ВС и ВКС, поради което така както е формулиран, не е от значение за развитие на правото. Доколко правилно са уважени исковете, това е въпрос по съществото на спора и има отношение към основанията по чл.281, т.3 ГПК.
В заключение не са налице основанията на чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК за допускане разглеждане на касационната жалба на “Г” О. по същество.
По касационната жалба на В. И.
Цитираната и представена от касатора съдебна практика не обосновава извод за допускане касационно обжалване на въззивното решение, в частта, с което е отхвърлен искът му за разликата от 1451.26 лв. до 9000лв., основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. В решение № 638 от 20.06.2006г. по т.дело №140/2006г. също е прието, че отношенията между изключения съдружник и дружеството се уреждат по баланс към края на месеца, в който е изключен съдружника. От мотивите на решението обаче не може да се направи извод, че под “стойност” на инвестициите се има предвид тяхната реална, пазарна цена, а не балансова стойност. Този извод не може да бъде направен и от мотивите на Р № 466 от 30.06.2008г. по т.д. №112/2008г. на ІІ т.о. на ВКС. Решение № 227 от 29.04.2008г. по т.дело № 782/2007г. на І т.о. не е относимо към разглеждания случай. В същото е прието, че дружеството няма задължения към съдружника по чл.125, ал.3 ТЗ, когато е прекратил участието си в дружеството чрез продажба на дяловете си. Въззивното решение не противоречи на решение № 1* от 14.07.1999г. по гр.дело № 245/1998г. V г.о., тъй като в мотивите на решението не е взето отношение изчисляването на размера на дружествения дял да става на база пазарната цена на активите. Приравняването на дружествения дял на ликвидационен дял противоречи на приетото, че равностойността на дружествения дял следва да се определи въз основа на счетоводен баланс към края на месеца, през който е настъпило прекратяване на членството на съдружника в дружеството.
Не е налице и основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК доколкото касаторът се позовава на заключението на експертизата в два варианта и необходимостта напусналия съдружник да не бъде ощетен с фактическата обезценка на ДМА. Доводите имат отношение към правилността на обжалвания съдебен акт относно неговата законосъобразност и обоснованост/чл.280, ал.1, т.3 пр. първо и трето ГПК/. За да е налице основание за допустимост на касационното обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, когато това е от значение за развитие на правото при липсата на практика на ВКС, то следва приложимата норма, обусловила решаващият извод на съда да бъде неясна, непълна или да се налага по тълкувателен път да се изясни нейното съдържание. Дефектите на нормативният акт се ще преодолеят чрез извличане на ясна норма от неясна разпоредба, непротиворечива норма от противоречива разпоредба и ще се попълни непълнотата с норма, извлечена по аналогия от закона или по аналогия с правото и това ще бъде принос на практиката в развитие на правото, какъвто не е настоящия случай.
В заключение не са налице основанията на закона-чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК за разглеждане на касационната жалба по същество.
Водим от горното Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №369/23.12.2008г., постановено по в.гр.дело №594/2008г. на Великотърновския апелативен съд, гражданско отделение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ