О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 394
София . 19.06. 2009 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на единадесети юни през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
като изслуша докладваното от съдията КОСТОВА т.д. № 196 по описа за 2009 г. и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК и е образувано по касационна жалба на “С” А. срещу решението на Софийския апелативен съд №235/25.08.2008г., постановено по в.гр.дело №2210/2007г., с което е оставено в сила решението на СГС от 23.05.2007г., постановено по т.дело № 728/2006г., с което са отхвърлени частичните искове на “С” А. срещу Д. Х. К. , М. М. П., и Р. С. И. от гр. П., като и срещу “Б” О. , гр. П. и “Б” О. по чл.76, ал.1, т.3 ЗМГО за солидарното им осъждане да заплатят на ищеца сумата от 5000лв. представляваща част от цялото нереализирано лицензионно възнаграждение за периода 1997г. до 2000г. в размер на 50 000лв., и 5 500 лв. представляваща част от целия размер на пропуснати ползи в размер на 1 811 047 лв. поради нереализирана печалба от произведената продукция от страна на ищеца за същия период от време.
Касаторът поддържа, че обжалваното решение е порочно, поради неправилна преценка на доказателствата по делото, с молба да бъде отменено и постановено решение, с което да бъдат уважени предявените срещу ответниците искове. Поддържа се, че по делото са събрани достатъчно доказателства установяващи нарушение на правата на дружеството върху марката “А”, а за причинените на дружеството вреди е достатъчен факта на производство и продажба на лекарството “А”. Твърди се за неправилност на изводите на съдилищата за погасяване на вземането на ищеца по давност, като се поддържа от касатора, че последното действие за нарушение на правата върху марката от страна на ответниците е издаването на фактурата за продажба от 4.05.2001г., т.е. считано към датата на подаване на исковата молба 23.03.2006г. не е изтекъл петгодишния давностен срок. В изложените по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът поддържа основанията по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
В писмен отговор ответниците чрез пълномощника си адв. П искат касационната жалба да се остави без уважение като неоснователна.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от надлежна страна във въззивното производство и се явява процесуално допустима.
След преценка на изложените в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК основания за допустимост и данните по делото, Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, приема следното:
За да приеме за неоснователни предявените от ищеца искове срещу ответниците физически лица и двете търговски дружества, въззивният съд е приел, че по делото не са събрани доказателства, които да установят: производство и продажба на лекарства и медикаменти с марката “А”, за която е установено, че е притежание на дружеството-ищец, за заявения в исковата молба период 1997г.-2000г., не са представени доказателство за противоправното поведение на ответниците, изразяващо се в производство и търговия на медикамета с марката “А” ; че са иззети от производствената база на “Б” О. лекарства с притежаваната от ищеца марка, а що се касае до образуваното и прекратено наказателно производство срещу ответниците-физически лица то може да бъде индиция за неправомерно използване на марката в търговската дейност на ответниците, но след като не са събрани доказателства по реда на ГПК не може да се приемат за доказани твърдяните от ищеца обстоятелства в исковата молба. На последно място е прието за основателно възражението за погасяване на вземането по давност за твърдяното нарушение за периода 1997г.-2000г., както и че представените по делото доказателства не установяват размера на вредата.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът твърди, че решението на САС противоречи на други решения на ВС и ВКС и би следвало да се постигне единна практика на съдилищата по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, че приложената към делото оригинална фактура №25262/4.05.2001г. опровергава изводите на съда относно изтеклата погасителна давност, по делото не е приложена съдебно-счетоводната експертиза, назначена и извършена в хода на следствието, партидните листове и редица друго доказателства, събрани в хода на следствието, би следвало да се изиска и приложи нохд. № 642/2003г. на ПРС, ІV н.с.
Предпоставка за допустимост на касационното обжалване е наличието на разрешен от въззивния съд въпрос от материалното и процесуално право, който да е обусловил крайните изводи на съда по съществуването на предендираното от ищеца материално право. Твърденията на касатора за наличие на противоречие с трайната практика на ВС и ВКС по приложението на чл. 76, ал.1, т.3 ЗМГО са изцяло необосновани. Посочените и представени към изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК решения са постановени по граждански дела, които не са идентични с настоящия спор, а касаят спора между две от страните по делото по чл.19 и чл.51 ЗМТО / отм/ за правото върху търговската марка “А”. Въз основа на тези решения не би могло да се обоснове извод, че обжалваното въззивно решение противоречи на трайната практика и ВС и ВКС по спор за правото на обезвреда, в случаите на нарушено право на притежателя на търговската марка. Всъщност доводите на касатора се свеждат до твърдяни нарушения на съществени съдопроизводствени правила и необоснованост, които са основания за касиране съгласно чл.281, т. 3 ГПК, но сами по себе си те не съставляват основания за допускане на касационно обжалване.
В заключение не е налице основанието на закона-чл.280, ал.1, т.1 ГПК за разглеждане на касационната жалба на “С” АД.
Водим от горното Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №235/25.08.2008г., постановено по в.гр.дело №2210/2007г. на Софийския апелативен съд, гражданска колегия, пети състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ