О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 416
София .25.06.2009 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на единадесети юни през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
като изслуша докладваното от съдията КОСТОВА т.д. № 249 по описа за 2009 г. и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК и е образувано по касационна жалба на “Х“ ЗАД, гр. С. чрез юрисконсулт Л. К. срещу решение на Варненския апелативен съд №235/17.12.2008г., постановено по в.гр.дело №413/2008г. в осъдителната му част. Касаторът счита решението за неправилно, поради необоснованост и допуснати от съда нарушения на материалния и процесуален закон, с искане да бъде отменено и отхвърлени предявените от Д. Й. Л. обективно съединени искове. Според касатора същественият за спора материалноправен въпрос е дали е настъпил покрит със застрахователния договор риск, който в случая е решен противоречие с практиката на ВКС / чл.280, ал.1, т.1 ГПК/ и от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото/ чл.280, ал.1, т.3 ГПК/
Ответникът Д. Й. Л., чрез адв. С адв. Райчев в писмен отговор правят доводи за отсъствието на основания за допускане касационно обжалване на въззивното решение, алтернативното искане да бъде оставена без уважение като неоснователна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първи състав след преценка на данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл.283 ГПК от страна, участвувала във въззивното производство, срещу въззивно решение, което подлежи на касационен контрол при наличие на предпоставките по чл.280 ГПК.
По делото не спори, че Д. Л. е застраховал със застрахователна полица № 0* от 12.04.2007г. при ответното дружество общо 33 бр. крави, във връзка с получаване на средства по програма САПАРД. От тях през периода м.юли – м.септември 2007г. са умрели 10 крави, за които застрахователят отказва да заплати обезщетение. Не се спори също така, че с писмо от 16.08.2007г. ищецът е бил уведомен за прекратяване на застрахователния договор. След преценка на доказателствата по делото, въззивният съд е приел, че това уведомление не е произвело действие, тъй като застрахования е полагал грижи за животните и е съблюдавал лекарските предписания, поради което с поведението си не е увеличил риска, само в който случай съгласно чл.207, ал.2 КЗ застрахователят може едностранно да прекрати застрахователния договор, доколкото не е настъпило застрахователното събитие. Не е възприето от съда и възражението на ответника, че поетия от застрахователя риск не покрива установената причина за смъртта на кравите/ стрес и рани от залежаване/, поради което не дължи обезщетение за умрелите животни. След обстоен анализ на събраните по делото доказателства – медицинска документация и експертно заключение на медицинска експертиза, въззивният съд е приел за доказано настъпването на застрахователното събитие – смъртта на застрахованите животни поради заболявания, предизвикани от имунна недостатъчност.
Съгласно чл.183, ал.1 КЗ с договора за застраховка застрахователят се задължава да поеме определен риск срещу плащане на премия и при настъпване на застрахователното събитие да заплати на застрахования застрахователното обезщетение. Правните изводи на съда по приложението на чл.183, ал.1 КЗ за разглеждания случая не са в противоречие с цитираното от касатора решение на ВКС от 1.11.1999г., постановено по гр.дело №722/1999г., защото и в двата случая съдът приема, че застрахователят отговаря за определения в застрахователния договор риск, а не при настъпване на други събития. Дали констатираната смърт на животните от заболяване, предизвикано от имунна недостатъчност се покрива от поетия от застрахователя риск в Общите условия на застрахователниа договор – смърт при незаразни, паразитни и други болести, е въпрос, който има отношение към обосноваността на съдебния акт и основанията за касационно обжалване на неправилното решението по чл.281 ГПК.
Не е налице и основанието по чл.280, ал.1,т.3 ГПК. Посоченият от касатора въпрос за естеството на имунната недостатъчност, няма отношение към прилагането на правните норми, защото има медицинско значение. Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК би било налице тогава когато се касае за приложение на съответна законова разпоредба по която липсва съдебна практика, или се налага изоставяне на създадена непротиворечива съдебна практика, или когато приложимата разпоредба е неясна и се налага нейното тълкуване.
В заключение не са налице основанията на закона-чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК за разглеждане на касационната жалба по същество.
Водим от горното Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №235/17.12.2008г., постановено по в.гр.дело №413/2008г. на Варненския апелативен съд, търговско отделение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ