О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 451
София .06.07.2009 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на седемнадесети юни през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ : НИКОЛА ХИТРОВ
МАРИАНА КОСТОВА
като изслуша докладваното от съдията КОСТОВА т.д. № 184 по описа за 2009 г. и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК и е образувано по касационна жалба на “П” ООД срещу решение на Великотърновския апелативен съд №287/7.11.2008г., постановено по в.т.дело №520/2008г., с което е прогласено за нищожно решението на общото събрание на съдружниците от 9.07.2007г. за избор на Л. С. В. за управител и е отменено решението на общото събрание от същата дата за освобождаване на В. Д. П. от длъжността управител. Касаторът сочи неправилност на решението при наличието на основанията по чл.281, т.3 ГПК. Поддържа се, че при свикването на събранието на съдружниците не е допуснато нарушение на чл.138, ал.1 ТЗ и доколкото съдът е направил такъв извод той противоречи на закона и e постановено при неизяснена фактическа обстановка, а именно останал е неизяснен въпросът кога управителите на дружеството са взели решение за свикване на общо събрание – преди и след постановяване на решението по т.дело №35/2006г. Изложени са съображения за неправилност на решението на въззивния съд относно прогласената нищожност на решението за избор на Л. В. като управител на дружеството, като се твърди, че решението на общото събрание от 30.03.2006г., отменено с решението по т.дело №35/2006г. не е идентично с решението от 9.07.2007г., на което В. е избран за управител. Искането на касатора е за отмяна на въззивното решение в обжалваната му част и връщане за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд. В изложените по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът поддържа основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК като изложените доводи касаят решението, с което е уважен искът по чл.74 ТЗ.
Ответникът по касация В. Д. П. не взема становище.
За да уважи предявените искове на ищеца за прогласяване нищожността на решението на ОС на съдружниците от 9.07.2007г. за избор на нов управител на дружеството Л. В. и за отмяна на решението за освобождаването на В. Д. П. като управител, въззивният съд е приел за допуснати следните нарушения на ТЗ и устава на дружеството: изборът на втори управител на дружеството противоречи на устава и не е съобразен с влязлото в сила решение по т.дело №35/2006г. на окръжен съд, гр. Р. по тълкуване на т.6.1 от дружествения договор, съгласно който дружеството може да избира един управител; нарушена е процедурата по чл.138, ал.1 ТЗ при свикване на общото събрание на 9.07.2007г., тъй като това право е било в правомощията на В. П. , възстановен като управител с влизане в сила на решението на съда от 11.06.2007г. Въззивният съд, след тълкуване на разпоредбите на чл.140, ал.3 и ал.4 ТЗ е приел, че решенията на ОС на съдружниците при избор, респ. освобождаването на управител настъпват със самото решение във вътрешните отношения между съдружниците, а вписването на тези обстоятелства в регистъра на съда има действие само по отношение на третите лица/ чл.141, ал.6 ТЗ/.
В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът е формулирал следния съществен материалноправен въпрос: от кой момент следва да се приемат за прекратени функциите на управителя и имали нарушение на чл.138, ал.1 ТЗ при свикването и провеждането на общото събрание с оглед на действие на решението по т.дело №35/2006г. и вписването му в регистъра на съда. Поставеният от касатора въпрос за редовното свикване на ОС на дружеството от управителя е правен въпрос, от решаването на който са изведени мотивите на съда за основателност на иска по чл.74 ТЗ за освобождаването на В. П. като управител на търговското дружество. Налице е и втората предпоставка на закона за допускане касационно обжалване на въззивното решение, с което е уважен искът по чл.74 ТЗ.
За да е налице основанието за допустимост на касационна жолба по чл.280, ал.1, т.1 ГПК трябва въззивният съд в обжалваното решение при разрешаване на съществения материален или процесуален въпрос по конкретния казус да се е отклонил от константната практика на ВКС от непротиворечиви идентични решения по конкретни дела, какъвто не е настоящия случай, но доколкото касаторът се позовава на отделни решение на ВКС, следва посоченото от него основание да бъде квалифицирано по чл.280, ал.1,т.2 ГПК.
В разглеждания случай основния въпрос за момента от който се прекратяват правомощията на управителя на дружеството с ограничена отговорност, е решен при съществуваща противоречива съдебна практика по този въпрос. В решение №887 от 24.10.2005г. по т.дело №161/2005г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. е прието, че прекратяването на управителните функции на управителя, като орган на дружеството с ограничена отговорност, е обусловено от вписването в търговския регистър, в каквато насока е императивната норма на чл. 140, ал.4 ТЗ.
С решение №606 от 22.06.2007г. на ВКС по т.дело № 250/2007г. на ТК ВКС е прието, че по отношение на съдружниците решението на ОС за избор на управител има действие от датата на вземането му, а не от датата на вписването му в регистъра на съда. По отношение на третите лица, избора на управител има действие от датата на вписване на решението в регистъра на съда.
С определение №149 от 29.03.2000г. по ч.гр.дело №89/2000г. V г.о. ВКС е дадено тълкуване на чл.231, ал.2 ТЗ / в редакцията към датата на постановяване на решението/, т.е. при различна правна хипотеза, защото касае влизането в сила на решението на ОС за избор на управителни органи на друг правен субект – акционерно дружество, поради което същото не може да бъде определено като противоречива съдебна практика за конкретното дело.
Не следва да се допуска разглеждане на касационната жалба по същество на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Основанието е формулирано твърдо общо от касатора и е мотивирано с необходимостта от тълкуване от ВКС на нормите регламентиращи прекратяването на функциите на управителя за да бъдат отстранени непълнотите и неяснотите в закона, без да се изложени аргументи относно значението му за развитие на правото. За да е налице основание за допустимост на касационното обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, когато това е от значение за развитие на правото при липсата на практика на ВКС, то следва приложимата норма, обусловила решаващият извод на съда да бъде неясна, непълна или да се налага по тълкувателен път да се изясни нейното съдържание. Дефектите на нормативният акт се ще преодолеят чрез извличане на ясна норма от неясна разпоредба, непротиворечива норма от противоречива разпоредба и ще се попълни непълнотата с норма , извлечена по аналогия от закона или по аналогия с правото и това ще бъде принос на практиката в развитие на правото, какъвто не е настоящия случай.
Не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение в частта на уважения иск по чл.75 ТЗ, тъй като не са налице допълнителните предпоставки на чл.280, ал.1, т.1,2, и т.3 ГПК. Касаторът не сочи противоречива съдебна практика, нито е изложил съображение за точното прилагане на закона и от значение за развитие на правото когато е поискано по исков път да бъдат обявени за нищожни решения или действията на органи на дружеството, извършени в противоречие с влязло в сила съдебно решение на съда.
В заключение, налице е основание за допускане разглеждане на касационната жалба по същество на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК само досежно уважения иск по чл.74 ТЗ, затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №287/7.11.2008г., постановено по в.гр.дело №520/2008г. на Великотърновския апелативен съд, в частта, с която е отменено решение №21/06.06.2008г. постановено по т.д. № 81/2007г. на Русенския окръжен съд, с което е отхвърлен искът на В. Д. П. за отмяна на решение на общото събрание на съдружниците на “П” ООД, гр. Р. от 9.07.2007г. и вместо това е постановено решение, с което е отменено решението на общото събрание за освобождаването на В. П. от длъжността управител.
УКАЗВА на “П” ООД, гр. Р. да внесе по сметка на ВКС ДТ в размер на 30 лв. в едноседмичен срок, считано от датата на получаване на съобщението, в противен случай производството по делото ще бъде прекратено, за което страната бъде уведомена. След изтичане на срока делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание или за прекратяване.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението, с което е уважен искът по чл.75 ТЗ.
В тази част определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ