О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 425
София . 26.06.2009 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и пети юни през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
като изслуша докладваното от съдията КОСТОВА т.д. № 351 по описа за 2009 г. и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК и е образувано по касационна жалба на М. на о. , София срещу решение №219/23.12.2008г., постановено по в.гр.дело № 437/2008г., с което е оставено в сила решение на Варненския окръжен съд по т.дело № 811/2007г. , с което са отхвърлени исковете на М. срещу Е. Д. П. Е. с фирма “К” и Е. А. И. А. с фирма “Е”, гр. В. за солидарното им осъждане за дължимо обезщетение за ползването на недв. имот след прекратяване на договор за наем и обезщетение за забавено изпълнение на парично задължение. Иска се отмяна на решението поради неговата неправилност и наличието на основанията за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК.
Ответницата по касация Д. П. Е. с фирма “К.-Д. Енчева в писмен отговор възразява за допускане до касационно разглеждане на въззивното решение, поради отсъствие на предпоставките на чл.280, ал.1, т.1,т.2 и т.3 ГПК.
Касационната жалба е подадена в предвидения в закона преклузивен срок, от надлежна страна, която е участвувала във въззивното производство, срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт на въззивен съд и е процесуално допустима.
С първоинстанционното решение е прието, че между страните по силата на наемен договор от 31.01.1996г. е въззникнало наемното правоотношение, което е прекратило своето действие чрез едностранно предизвестие от наемодателя на 1.01.2002г. Искът по чл.236, ал.2 ЗЗД е отхвърлен като неоснователен, поради извършено плащане на дължимото обезщетение за исковия период от време, а като последица от това и акцесорния иск по чл.86 ЗЗД. Размерът на обезщетение е определен чрез експертна оценка на назначена от съда експертиза като среднопазарен наем, която е възприета от въззивния съд. Според кастора, въззивният съд е решил въпроса за правното естество на иска, в противоречие с представените решения, в които се приема, че когато наемодателят претендира обезщетение от наемателя след прекратяване на наемния договор, отношенията им се уреждат с иск по чл.236, ал.2 ЗЗД, в контекста за начина на определяне на дължимото обезщетение.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, намира, че не е налице в случая предвидената в чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК предпоставка за допускане на касационното обжалване. След прекратяване на наемния договор, ако наемателят продължи ползването на наетия имот, въпреки противопоставянето на наемодателя, ползването е без правно основание, т.е. неправомерно. Той дължи не вече наем, защото е престанал да бъде наемател, а обезщетение за вредите, които причинява на наемодателя от ползването на имота без правно основание. Защитата на наемодателя ще бъде със специалния иск по чл.236, ал.2 ЗЗД, а не със субсидиарния иск по чл.59 ЗЗД, защото ползването на наетия имот без правно основание, след прекратяване на наемния договор, има връзка с неизпълнение на договорното задължение на наемателя да върне на наемодателя наетия имот/чл.233 ЗЗД/ и със задължението за изпълнение на всички задължения, произтичащи от прекратения договор. В представените от касатора съделни актове, които не са източник на съдебна практика, поради факта, че не са влезли в сила, и на това основание не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение, не е дадено по различно разрешение за правната квалификация на иска / чл.236, ал.2 ЗЗД/. Що се касае до размера на обезщетението за ползването на имота без правно основание, то това е въпрос по фактите по делото, подлежи на конкретно установяване по всяко дело и неправилното му разрешаване има отношение към основанията за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК. С оглед на обстоятелството, че само влезлите в сила решения, в които със сила на пресъдено нещо съдът е разрешил материалноправен или процесуален въпрос формират съдебна практика, каквито не са представените от касатора актове, не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от горното Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение №219 от 23.12.2008г., постановено по в.гр.дело №437/2008г. на Варненския апелативен съд, гражданско отделение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: