О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 472
София, 17.06.2010 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на десети юни през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ : РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
като изслуша докладваното от съдията КОСТОВА ч.т.д.№ 311 по описа за 2010 г. и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производство по чл.274, ал.3 от ГПК.
Жалбоподателят Т. “Ч” със седалище в гр. А. обжалва определение № 2498/02.11.2009 г., постановено по ч.т.д. №1242/2009 г. на Варненския окръжен съд, с което е потвърдено разпореждане № 22243/17.08.2009 г. на Варненския районен съд по ч.гр.дело № 8487/2009 г. С последното е отхвърлено заявлението му за издаване на заповед за изпълнение и на изпълнителен лист срещу “М”ООД В. за сумата от 48 113,20 лв, съставляваща сбор от цени по 11 броя фактури и лихва за забава в размер на 3 720 лв върху сумата от 14 396 лв. В изложението си към частната касационна жалба той твърди, че въззивният съд не е извършил проверка съгласно разпоредбите на ГПК и неправилно е възприел мотивите на районния съд, че с оглед на заявеното вземане е изключена родовата компетентност на този съд. Според частния жалбоподател, след като искът не е в компетентността на районния съд, то делото е следвало да бъде изпратено на компетентния Варненски окръжен съд. Счита, че е без значение за приложимостта на заповедното производство квалификацията на вземането, както и неговият размер. Позовава се на § 22, т.2 от ПЗР на ГПК, според който “за задължения на потребители-неизправни длъжници към топлопреносно предприятие може да се издаде заповед за изпълнение по реда на чл.410, ал.1 от ГПК независимо от техния размер”. Счита още, че е налице приложното поле на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, тъй като атакуваното определение е в противоречие с практиката на ВКС.
Ответникът “М”ООД- В. не взема становище по частната касационна жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК, от страна, имаща право на такава, срещу определение на въззивен съд постановено по особеното заповедно производство.
За да бъде допусната до касационен контрол частната касационна жалба, съгласно чл.274, ал.3 от ГПК, трябва да са налице някои от предпоставките на чл.280, ал.1, т.1-3 от ГПК.
Въззивният съд, за да потвърди определението на първоинстанционния съд, е приел, че подаденото от жалбоподателя заявление не отговаря на изискванията по чл.410, ал.1, т.1 от ГПК, т.е. налице е нередовно подадено заявление, тъй като е заявил вземане за парични суми с цена над 25 000 лв. Релевантният за конкретния спор процесуален въпрос е за редовността на заявлението по чл.410, ал.1 от ГПК в случаите, в които заявителят е поискал издаване на заповед за изпълнение за вземане на парични суми или за заместими вещи, когато искът е подсъден на райнен съд. В случая, видно от подаденото заявление за издаване на заповед по чл.410 от ГПК, заявителят Т. “Ч”- А. е направил искане за издаване на заповед за парично вземане за сумата от 48 113,20 лв. Съгласно чл.103 от ГПК, на районния съд са подсъдни всички граждански и търговски дела с цена на иска до 25 000 лв. Доколкото касаторът се позовава на практика на ВКС, допълнителното предпоставка за допускане до касационен контрол следва да бъде квалифицирана по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК. Обжалваното определение не противоречи на определение № 362/30.12.2008 г. по ч.т.д. № 325/2008 г. на ВКС-ТК-І т.о., тъй като вземането на частния жалбоподател не произтича от чл.154 от Закона за енергетиката – за задължение на потребители-неизправни длъжници на топлопреносно предприятие. Със същото определение е прието, че разпоредбата на чл.101 от ГПК не намира приложение за заповедното производство, в какъвто смисъл е и определение № 431/09.12.2008 г. по ч.т.д. № 414/2008 г. на ВКС ТК-ІІ т.о. Съдебният акт на ВКС е с по-висша степен, поради което даденото в определение № 18/03.06.2008 г. по ч.гр.д. № 511/2008 г. на Великотърновския окръжен съд разрешение по приложението на чл.101 ГПК в заповедното производство не следва да се счита като противоречива съдебна практика по чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
С оглед на цитираната практика на ВКС сезираният районен съд за издаване на заповед по чл.410 от ГПК няма задължение да дава указания за отстраняване на недостатъци на подаденото пред него нередовно заявление. С оглед на изложеното не е налице допълнителната предпоставка на чл.280, ал.1, т.2 от ГПК, поради което частната касационна жалба не следва да се допуска за разглеждане по същество.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговско отделение, Първо отделение в настоящия си състав
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2498/02.11.2009 г., постановено по ч.т.д. № 1242/2009 г. на Варненския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: