О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 663
София, 19.11.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, петчленен състав в закрито заседание на 13.11. две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя Л. И.
ч.т.дело №521/2009 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.274, ал.2, във вр. с ал.1, т.1 ГПК по повод подадена частна жалба от “К” АД гр. С. против определение №361 от 22.06.2009 год. и допълнително такова с №485 от 23.07.2009 год., двете по ч.гр.д. №312/2009 год. на Л. окръжен съд, с което е обезсилено разпореждане от 29.01.2009 год. по гр.д. №876/2007 год. на Т. районен съд, с което е била уважена молбата на настоящия касатор за издаване на основание чл.417, т.2 и чл.418 ГПК заповед за незабавно изпълнение срещу длъжника “К” ООД, като е разпоредено той да предаде на кредитора “К” АД посочените в разпореждането движими вещи за вземания произтичащи от Договор за особен залог №020/2004 год. За да обезсили разпореждането, Л. окръжен съд е констатирал, че производството пред районния съд е образувано по заявление от 26.01.2009 год., което не е подписано от представителя на заявителя- “К” АД, поради което съдът не е бил сезиран да образува заповедното производство. По тези причини е приел, че постановеното от районния съд разпореждане е недопустимо.
Частният жалбоподател “К” АД гр. С. твърди, че обжалваното определение е неправилно, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила-чл.410, ал.2 ГПК, който препраща към изискванията за редовност на исковата молба. Навежда довода, че неподписаното заявление е нередовно, поради което съдът е следвало да даде възможност на заявителя да отстрани тази нередовност.
Подържа, че е налице касационното основание за селектиране на частната касационна жалба по чл.280, ал.1, т.3 ГПК- а именно-процесуалният въпрос за нередовността на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и за задължението на съда да укаже на страната да я отстрани, е обусловил изхода по конкретното дело, а разрешаването му е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК, от активно легитимирана страна, поради което е процесуално допустима.
Доводите за допускането й до касационно обжалване не следва да се разглеждат, тъй като предмет на обжалване е постановеното за първи път прекратително определение от въззивния съд, поради констатирана от него недопустимост на подаденото до районния съд заявление за издаване на заповед за изпълнение. Правното основание на настоящата частна жалба е чл.274, ал.2 във вр. с ал.1, т.1, а не чл.274, ал.3 ГПК, поради което ВКС в случая ще действа с правомощията на въззивна инстанция.
Частната жалба е неоснователна.
Абсолютна процесуална предпоставка за разглеждане на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, е неговата редовност от външна страна/чл.411, ал.2, т.1 ГПК/. Законовите изисквания за неговата редовност не са тъждествени с тези за редовността на исковата молба. Съобразно препращащата норма на чл.410, ал.2 ГПК заявлението за издаване заповед за изпълнение, трябва да отговаря само на част от изискванията за съдържанието на исковата молба, а именно тези по чл.127, ал.1, т.1 и 3 и чл.128, т.1 и 2 ГПК. Проверката , която извършва съдът в заповедното производство по чл.411,ал.2 ГПК, е различна от тази по чл.129, ал.2 ГПК, свързана с нередовността на исковата молба и със задължението на съда да указва на страната да отстрани този порок. В заповедното производство законодателят изрично не препраща към нормата на чл.129, ал.2 ГПК, поради което тя е неприложима към това производство. И това не е случайно, а произтича от особения характер на това бързо развиващо се производство.
Водим от горното, настоящият съставът на първо търговско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение №361 от 22.06.2009 год. и допълнително такова с №485 от 23.07.2009 год., двете по ч.гр.д. №312/2009 год. на Л. окръжен съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: