О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 588
София, 02.11.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на втори ноември през две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
като изслуша докладваното от съдията КОСТОВА ч.т. дело 640/2009 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по частна касационна жалба на “Ц” Е. , гр. П. срещу определение №745 от 22.07.2009г. по ч.гр.д.714/2009г. на Пловдивския апелативен съд, с което е изменено определение №1086 от 18.06.2009г., постановено по т.дело №381/2009г. на Пловдивския окръжен съд, като допуснатото обезпечение на иск в полза на касатора ч. запор върху банковите сметки на “В” О. , гр. П. да се счита при условията на чл. 391, ал.2 и ал.3 ГПК – след представяне на парична гаранция в размер на 150 000 лв. Развити са съображения за процесуалната допустимост на касационното обжалване, като се изхожда от целите на обезпечителното производство, цитираната в жалбата практика на ВКС, обстоятелството, че в случая не намира приложение постановката в т.6 на ТР на ОСГК на ВКС от 2001г. и поради факта, че установеното за касатора задължение за внасяне на парична гаранция е постановено за първи път от въвзивния съд. Касаторът иска отмяна на обжалваното определение като неправилно и обосновава допустимостта на касационното обжалване с предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 ГПК – липсата на съдебна практика по приложението на чл.391, ал.3 ГПК.
Ответникът “В” О. от гр. П. в писмен отговор счита касационната жалба за процесуално недопустима, изложени са съображения за отсъствие на предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното определение и на трето място са развити доводи за правилността на определението.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като обсъди данните по делото намира следното:
Частната касационна жалба е процесуално недопустима, поради което следва да бъде оставена без разглеждане.
С определение №1096/18.06.2009г. Пловдивският окръжен съд е допуснал обезпечение на предявения от касатора срещу “В” О. иск по чл. 258 ЗЗД за заплащане на сумата от 293 478.15 лв. ч. налагане на запор върху банковите му сметки. С атакуваното определение Пловдивският апелативен съд е приел, че представените с исковата молба писмени доказателства не са проверени от страна на първоинстанционния съд и тъй като една част от тях са с корекции, а други не са подписани от ответника и са оспорени, е счел, че обезпечението трябва да бъде допуснато при условията на чл.391, ал.2 и ал.3 ГПК – ищецът да представи парична гаранция в размер на 150 000 лв. При определяне на размера на гаранцията въззивният съд е съобразил цената на иска, до който размер е наложен запора и необходимостта двете страни да бъдат поставени при еднакви икономически условия.
Частното касационно обжалване е регламентирано с разпоредбата на чл. 274, ал.3 ГПК, която въвежда изрична лимитивност при изброяване на определенията, подлежащи на касационен контрол. Определенията, с които съдът се произнася по искане за допускане на обезпечение по реда на чл.389 ГПК не попадат в кръга на визираните в т.т.1 и 2 на нормата. Обезпечението на иска е средство за защита срещу евентуално осуетяване на получената от исковото производство защита. С определението по обезпечението на иска съдът не разрешава спор свързан с предмета на исковата защита, а обезпечава само изпълнението на влязлото в сила съдебно решение за признатото с него право. Затова то има привременен, несамостоятелен характер, от което следва, че с него не се прегражда развитието на исковия процес, не се дава разрешение по същество на друго производство, нито се прегражда развитието му. Характерът на това производство не е променен с действащия ГПК, поради което даденото в т.6 на ТР №1/2001г. на ОСГК на ВКС разрешение за обжалваемост на определенията по чл.389 и чл.390 ГПК, на основание чл.396 ГПК, аналогичен на чл.315, ал.1 ГПК/отм/, не е загубило сила. Определенията, с които съдът се произнася по молба за обезпечение на иска, ще подлежат на касационно обжалване само когато са постановени за първи път от въззивния съд, а не и при произнасянето му като въззивна инстанция по същество по частна жалба срещу определение на първоинстанционния съд. В заключение, обжалваното определение подлежи на двуинстанционно разглеждане, поради което, след произнасяне на Пловдивския апелативен съд е изчерпан реда за обжалване и постановения от него акт е влязъл в сила.
Ответникът по частната жалба не претендира и недокументира разноски с отговора по частната жалба, поради което такива не се присъждат.
Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на “Ц” Е. , гр. П. срещу определение №745 от 22.07.2009г., постановено по ч.гр.д.714/2009г. на Пловдивския апелативен съд.
Определението подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на ВКС, ТК в седмодневен срок от съобщенията до страните, че е постановено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: