О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 231
София, 08.03.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на втори март през две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
изслуша докладваното от съдията КОСТОВА ч.т. дело №97/2010 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по частна касационна жалба на “България П. ” ЕООД, гр. С. срещу определението от 5.11.2009г. по ч.гр.д. №10220/2009г. на Софийски градски съд, ІІ В състав, с което е отхвърлена молбата му за дъпускане обезпечение на бъдещ иск по чл.47, ал.2 от Закона за адвокатурата срещу Д. Н. Т. – В. за връщане на оригиналите на намиращи се в нейно държане документи ч. налагане на запор. Жалбоподателят иска отмяна на определението като неправилно, като обосновава допустимостта на касационно обжалване с предпоставките на чл. 280, ал.1, т. ГПК. Ответникът адв. Д. Н. Т.- В. от АК гр. Б. счита частната касационна жалба за недопустима. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като обсъди данните по делото намира следното:
Частната жалба е процесуално недопустима, поради което следва да бъде оставена без разглеждане.
С определението, предмет на обжалване, постановено в производство по чл.390, ал.1 ГПК, е отменено първоинстанционното определение на СРС от 25.07.2009г., с което е допуснато обезпечение по молба на жалбоподателя срещу определена гарания и е отхвърлена молбата му за обезпечение ч. налагане на запор върху подробно описани документи.
Обжалваният съдебен акт не е от категорията съдебни актове, за които е предвидена обжалваемост с частна касационна жалба. Частното касационно обжалване е регламентирано с разпоредбата на чл. 274, ал.3 ГПК, която въвежда изрична лимитивност при изброяване на определенията, подлежащи на касационен контрол. Определенията, с които съдът се произнася по искане за допускане на обезпечение на бъдещ иск по реда на чл. 390, ал.1 ГПК не попадат в кръга на визираните в т.1 и 2 на текста, тъй като то има привременен, несамостоятелен характер, от което следва, че с него не се прегражда развитието на исковия процес, не се дава разрешение по същество на друго производство, нито се прегражда развитието му. Следователно, това определение подлежи на двуинстанционно разглеждане, поради което след произнасяне на СГС е изчерпан реда за обжалване и постановения от него акт е влязъл в сила.
Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на “България П. ” ЕООД срещу определението от 5.11.2009г., постановено по ч.гр.дело №10220/2009г. на СГС, ІІ В състав.
Определението подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на ВКС, ТК в едноседмичен срок от съобщенията до страните, че е постановено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: