Определение №566 от 29.10.2009 по ч.пр. дело №570/570 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
 
№ 566
 
София, 29.10.2009 година
 
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на двадесет и осми октомври две хиляди и девета  година, в състав:
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
           ЧЛЕНОВЕ: ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ
                                    МАРИАНА КОСТОВА
 
изслуша докладваното от съдията КОСТОВА  ч.т. дело 570/2009 г., за да се произнесе взе предвид следното:
            Производството е образувано по частна касационна жалба на Р. Й. Р., гр. Б. срещу определение № 216 от 14.07.2009г. по ч.гр.д.383/2009г. на Великотърновския апелативен съд, гражданска колегия, с което е отменено определение № 232 от 15.04.2009г., постановено по т.дело №56/2009г. на Русенския окръжен съд, с което е допуснато обезпечение на иск в полза на касатора чрез спиране на регистърното производство по вписване на ново обстоятелства – решения на общото събрание на съдружниците на “Я” О. , отразени в протокол от 10.04.2009г. до приключване на производството по иска по чл.74 ТЗ с влязло в сила решение и е оставена без уважение молбата му по чл.389 ГПК. Жалбоподателят иска отмяна на обжалваното определение като неправилно и обосновава допустимостта на касационното обжалване с предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответникът “Я” О. от гр. Б. в писмен отговор излага доводи за отсъствие на предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като обсъди данните по делото намира следното:
Частната касационна жалба е процесуално недопустима, поради което следва да бъде оставена без разглеждане.
Обжалваният съдебен акт не е от категорията съдебни актове, за които е предвидена обжалваемост с частна касационна жалба. Частното касационно обжалване е регламентирано с разпоредбата на чл. 274, ал.3 ГПК, която въвежда изрична лимитивност при изброяване на определенията, подлежащи на касационен контрол. Определенията, с които съдът се произнася по искане за допускане на обезпечение по реда на чл.389 ГПК не попадат в кръга на визираните в т.т.1 и 2 на нормата, тъй като то има привременен, несамостоятелен характер, от което следва, че с него не се прегражда развитието на исковия процес, не се дава разрешение по същество на друго производство, нито се прегражда развитието му. Следователно, това определение подлежи на двуинстанционно разглеждане, поради което след произнасяне на Великотърновския апелативен съд е изчерпан реда за обжалване и постановения от него акт е влязъл в сила.
Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
 
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на Р. Й. Р. гр. Б. срещу определение № 216 от 14.07.2009г. по ч.гр.д.383/2009г. на Великотърновския апелативен съд, гражданска.
Определението подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на ВКС, ТК в седмодневен срок от съобщенията до страните, че е постановено.
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
ЧЛЕНОВЕ:
 

Scroll to Top