О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 768
София, 22.12.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 17. 12. две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
т.дело № 742/2009 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.288 във вр. с чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК по повод подадена касационна жалба от “А” Е. , гр. П. от 09.07.2009 год. с вх. №3062 от 18.05.2009 год. на Пловдивския апелативен съд, подадена по пощата с пощенско клеймо от 14.05.2009 год., против решение №55 от 19.03.2009 год. по в.гр.д. №913/2004 год. на Пловдивския апелативен съд, ІІ състав, с което е отменено решение от 27.09.2001 год. по гр.д. №1094/2001 год. на Пловдивския окръжен съд и по реда на чл.208, ал.1, ГПК, отм., e отхвърлен предявеният от касатора против ответниците М. С. Г. и П. Б. Г., двамата от гр. С. иск за сумата 14 334.09 лв., представляваща стойността на целия отпуснат от касатора заем, станал предсрочно изискуем, поради неплащане от ответниците на две просрочени вноски, както и обективно съединения с него иск с правно основание чл.92 ЗЗД за сумата 27 203.37 лв., представляваща неустойка за забава по чл.9 от сключения между страните Д за заем.
На 27.11.1999 год. ответниците Г са сключили договор за заем с кооперация “К” за сумата 7 400 щатски долара. С договор за цесия от 01.09.2000 год. кооперацията е цедирала вземането си към ответниците на касатора-ищец по делото “А” ЕООД. С исковата си молба от 22.08.2001 год. той е поискал от ответниците заплащане на главницата по договора за заем и уговорената неустойка. Пловдивският окръжен съд с решението си от 27.09.2001 год. по гр.д. №1094/2001 год. е уважил исковете, като е приел, че представените по делото доказателства- договор за заем и договор за цесия доказват тяхната основателност. След приключване на първоинстанционното производство с решение от 20.06.2005 год. по гр.д. №598/2004 год. на Софийския градски съд, ГК, І отделение, 6 състав е уважен отрицателният установителен иск, с правно основание чл.97, ал.1 ЗЗД, предявен от ответниците в настоящето производство- М. и П. Г. , като е прието за установено, че те не са били уведомени от цедента за извършената цесия. Отхвърлен е искът с правно основание чл.26, ал.1 ЗЗД за установяване нищожност на договора за цесия. С влязло в сила решение №218 от 15.10.2007 год. по гр.д. №2016/2005 год. на Софийския апелативен съд това решение на Софийския градски съд е обезсилено в частта, с която съдът се е произнесъл по отрицателния установителен иск, и е прекратено производството по делото в тази му част. Оставено е в сила решението на градския съд в частта, с която е отхвърлил иска за обявяване нищожността на цесията.
С обжалваното решение №55 от 19.03.2009 год. по в.гр.д. №913/2004 год. на Пловдивския апелативен съд, ІІ състав решението на Пловдивския окръжен съд е отменено и по реда на чл.208 ГПК, отм. е прието, че предявените искове за заплащане на главницата по договора за заем и за договорната неустойка за забава са неоснователни, защото от събраните по делото доказателства се установява, че цедираното вземане не е в размер на цялата сума, а в намален такъв. Обсъждани са четири броя разписки, установяващи заплащане от заемателите на кооперацията- заемодателя общо на сумата 4 800 щатски долара, извършено преди датата на цесията-01.09.2000 год.
Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Твърди, че независимо че със сила на пресъдено нещо е бил отхвърлен искът на ответниците Г за установяване нищожност на договора за цесия, Пловдивският апелативен съд приема, че договорът за цесия е нищожен. Навежда довода, че разписките не доказват плащане на вноските по договора за заем, тъй като не съвпадат по дати с погасителния план.
Подържа основанието за допускане до касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, а именно разрешаване на процесуалноправния въпрос от значение за изхода по конкретното дело за зачитане силата на пресъдено нещо, който е разрешен в противоречие с практиката на ВКС. В подкрепа на довода си е представил решение №530 от 14.10.2008 год. по т.д. №242/2008 год. на ВКС, І Т. О. и решение №1245 от 12.11.2008 год. по гр.д. №5742/2007 год. на ВКС, V Г. О., третиращи задължителното зачитане силата на пресъдено нещо. Като материално правен въпрос със същото значение сочи въпроса- “действителен ли е договорът за прехвърляне на права, които прехвърлителят не притежава”.
Ответникът оспорва касационната жалба.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК от страна, активно легитимирана за това, срещу въззивно решение, подлежащо на касационен контрол/чл.286, ал.1,т.3 във вр. с чл.280, ал.2 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Обжалваното въззивно решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
С нормата на чл.280, ал.1 ГПК/ДВ, бр.59 от 20.07.2007 год., в сила от 01.03.2008 год./ е въведен принципът на факултативното касационно обжалване. Съобразно него преди да пристъпи към разглеждане на касационната жалба по същество, ВКС следва да се произнесе дали са налице изчерпателно посочените от законодателя основания за допускането й до касационен контрол. Основанията за селекция са различни от основанията за твърдяната неправилност на обжалваното решение.
Посоченият от касатора правен въпрос за зачитане силата на пресъдено нещо, не представлява общото водещо основание за селектиране на касационната жалба, а именно разрешаване на правен въпрос от значение за изхода на конкретното делото. Евентуалното не съобразяване на решаващия съд с формираната сила на пресъдено нещо, би представлявало съществено нарушение на съдопроизводствените правила- чл.299, ал.1, ГПК, аналогичен на чл.224, ал.1, ГПК, отм., поради което би било основание за касационно обжалване по смисъла на чл.281, т.3 ГПК, но не и основание за допускане на касационно обжалване. Основанията за неправилност са различни от тези за селектиране на касационната жалба.
При това така формулираният въпрос не е обусловил правните изводи на съда. Даденото в мотивите на Решение №4 от 16.06.2009 год. по к.д. №4/2009 год. на Конституционния съд на Р. България тълкуване за обвързаността на правния въпрос от изхода по конкретното дело, е задължително за съдилищата/чл.14, ал.6 ЗКС/. Съобразно него разрешаването само на този материалноправен и процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело, представлява общото основание за допускане на касационно обжалване. Пловдивският апелативен съд никъде не е обсъждал действителността на цесията, поради което соченият от касатора въпрос за зачитане формираната сила на пресъдено нещо по действителността на цесията, не е обусловил изводите на съда за неоснователност на иска. Той се е обосновал със съображения, че цедираното вземане не е в размер на цялата сума по договора, а само на част от нея.
След като подържания от касатора въпрос за зачитане силата на пресъдено нещо, не е обусловил изхода на делото, той не може да се квалифицира като общото, водещо основание за селектиране на касационната жалба по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Липсата му е достатъчно основание само по себе си да се откаже допускане на касационното обжалване. Представените решения, чрез които касаторът се домогва да докаже противоречивото разрешаване на този въпрос, са относими към евентуална неправилност на обжалваното решение, която не представлява основание за допускане на касационно обжалване.
Посоченият материалноправен въпрос за действителността на договора за прехвърляне на права, които прехвърлителят не притежава, не е обусловил изхода по делото, поради което също не може да бъде квалифициран като общото основание за допускане на касационно обжалване. Пловдивския апелативен съд е отхвърлил предявените искове като неоснователни, не поради нищожност на договора за цесия, а поради приетото частично погасяване на задълженията на ответниците- заематели към заемодателя. По изложените дотук съображения за обвързаността на правния въпрос от изхода на делото, така формулирания въпрос също не може да се квалифицира като общото основание за допускане на касационно обжалване. Не е налице и допълнителното основание за достъп до касационно обжалване- разрешаването на въпроса за действителността на договора за цесия ще бъде от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. По този въпрос има изключително богата съдебна практика, а нормата на чл.99, ал.1 ЗЗД не се нуждае от корективно тълкуване.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №55 от 19.03.2009 год. по в.гр.д. №913/2004 год. на Пловдивския апелативен съд, ІІ състав
О. е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: