О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 311
София, 25.05.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение в закрито заседание на 21.05 . две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
т.дело №175 /2009 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.288 във вр.с чл.280,ал.1, т. 1 и 2 ГПК, по повод подадена касационна жалба от “Б”ООД гр. Б. с вх. №10016/23.12.2008 год. на Бургаския апелативен съд против решение №115 от 05.11.2008 год. по т.д. №219/2008 год. на Бургаския апелативен съд, с което е оставено в сила решение №78 от 10.06.2008 год. по т.д. №209/2007 год. на Бургаския окръжен съд, с кое е уважен предявеният от “К” Л. , Л. против касатора иск с правно основание чл.74 ТЗ и са отменени решенията на общото събрание на дружеството, взети на 02.05.2007 год., включително и за изключването от него на ищцовото дружество- съдружник “Б”ООД гр. Б.. За да уважи предявения иск, Бургаският окръжен съд е приел, че не е отправено предупреждение до ищцовото дружество за изключване по смисъла на чл.126, ал.3 ТЗ, както и че не е спазено изискването на закона да изтече определен период от време между получаване на писменото предупреждение от съдружника и изключването му от общото събрание на съдружниците. Бургаският апелативен съд е възприел изводите на окръжния съд за липсва на предупреждение до изключения съдружник по смисъла на закона.
Касаторът “Б”ООД гр. Б. твърди, че обжалваното въззивно решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон и е необосновано. Подържа и произнасяне свръх петитум, който порок се отразява на допустимостта на обжалваното решение. Навежда довода, че съдилищата са се произнесли и са отменили решенията на общото събрание на дружеството, проведено на 02.05.2007 год., по непредявен в исковата молба порок.
Като основание за допускане до касационно обжалване на въззивното решение сочи разрешен съществен правен въпрос за валидността на взетите решения на общото събрание на съдружниците, проведено на 02.05.2007 год., които са със значителен материален интерес, както и за допустимостта съдът да се произнася по незаявени в исковата молба пороци на решението общото събрание. Подържа, че последният въпрос е разрешен в противоречие с практиката на ВКС /ТР 1-2002 на ОСГК, т.6/ и останалите съдилища. В подкрепа на довода си е посочил и представил Решение №49 от15.02.2006 год. по т.д. №595/2005 год. на ІІ Т. О. и влязлото в сила Решение №142 от 29.11.2004 год. пот.д. №137/2004 год. на БАС, ТК.
Ответникът оспорва касационната жалба, както по основателност, така и по навежданите основания за допускането й до касационен контрол.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от страна, активно легитимирана за това, срещу решение, подлежащо на касационен контрол/чл.286, ал.1, т.3 във вр. с чл.280,ал.2 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Обжалваното въззивно решение не следва да се допусне до касационно обжалване.
Подържаното от касатора основание за допускането му до касационно обжалване, поради материалния интерес от отменените решения на общото събрание, не представлява нито посочване на съществения материалноправен въпрос, нито противоречивото му разрешаване от съдилищата по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК. С въведения от законодателя в действащия ГПК/ДВ бр.59/20.07.2007 год., в основната си част в сила от 01.03.2008 год./, принцип на факултативно касационно обжалване, Върховният касационен съд разглежда касационната жалба по същество, само когато са налице основанията за допускане на касационно обжалване. Основното водещо основание за това е с обжалваното въззивно решение да е разрешен съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос/чл.280, ал.1 ГПК/. Имущественият интерес от предявения иск с правно основание чл.74 ТЗ, както и този от касационната жалба, колкото и да е значим, не обуславя съществения материалноправен въпрос, по който се е поизнесъл съдът. Материалноправният въпрос е включен в предмета на спора, очертан чрез основанието и петитума на иска. Произнасянето на съда по спорното право или правоотношение, индивидуализирани от ищеца и чрез предявеното искане, представлява именно произнасяне по съществения материалноправен въпрос. Неговият съществен характер произтича не от имуществените последици от решението по предявения иска, а от обуславящата му роля за решаващите правни изводи на съда по предмета на делото.
Правилно, в случая като съществен процесуалноправен въпрос е посочено допустимо ли е произнасянето на съда по иска с правно основание чл.74 ТЗ по незаявени в исковата молба пороци на провеждане на общото събрание. Този съществен процесуалноправен въпрос, обаче не е разрешен в противоречие с практиката на съдилищата, включително и със задължителната такава на ВКС, дадена в ТР №1-2002- ОСГК, т.6. Обстоятелствата, на които се основава искането за отмяна решението на общото събрание- неговата процесуална или материална незаконосъобразност, следва да бъдат изрично посочени в исковата молба. Това принципно становище на ОС на ГК на КС е залегнало и в посочените от касатора решение №49 от15.02.2006 год. по т.д. №595/2005 год. на ІІ Т. О. и влязлото в сила решение №142 от 29.11.2004 год. пот.д. №137/2004 год. на БАС, ТК. Обсъдената от двете инстанции незаконосъобразност на решението на общото събрание, поради не връчването на предупреждение за изключване по смисъла на чл.126, ал.3 ТЗ, е изрично посочено от ищеца в т.4 от исковата му молба.
Водим от горното настоящият състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №115 от 05.11.2008 год. по т.д. №219/2008 год. на Бургаския апелативен съд, с което е оставено в сила решение№78 от 10.06.2008 год. по т.д. №209/2007 год. на Бургаския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: