О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 315
София, 23.04.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 08.04. две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
т.дело № 1073 /2009 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.288 във вр. с чл.280, ал.1, т.1-3 Г. по повод подадена касационна жалба от ЕТ”В”, гр. Р., чрез адвокат Бл. Б. , с вх. №3053 от 29.05.2009 год. на П. окръжен съд срещу Решение №91 о т 24.04.2009 год. по в.гр.д. №179/2009 год. на Пeрнишкия окръжен съд, ІІІ състав, ГК, в частта, с която е оставено в сила решение №1 от 23.01.2009 год. по гр.д. №338/2008 год. на Р. районен съд, в частта с което жалбоподателката е осъдена да заплати на ищеца ГПК”Н” гр. Р. на основание чл.232, ал.2 ЗЗД сумата 1800 лв. неплатен наем за периода от 01.10.2006 год. до 01.08.2007 год. за отдадения под наем павилион, находящ се в гр. Р., ул.”Л” №1, както и на основание чл.92, ал.1 ЗЗД във вр. с чл.VІ-1 от сключения между страните на 30.07.2004 год. договор за наем- неустойка за забава за периода от 10.10.2006 год. до 29.02.2008 год., ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното й изплащане. Пернишкият окръжен съд е възприел изводите на районния съд, че касаторката не е заплащала дължимия наем, поради което и съобразно изслушаната по делото счетоводна експертиза предявените искове се явяват основателни и доказани в уважените размери.
Касаторът ЕТ” В. Р. ” гр. Р. твърди, че обжалваното решение е постановено при наличие на всичките основания за касационно обжалване по смисъла на чл.281 т.3 ГПК. Навежда доводи, че събраните по делото доказателства не са преценени поотделно и в съвкупност, не са обсъдени доводите и възраженията на страните, имота, предмет на наемния договор, не е индивидуализиран чрез УПИ, върху който е построен. Като основания за достъп до касационно обжалване отново подържа основанията за неправилност на обжалваното решение и сочи наличие на противоречива съдебна практика. Позовава се на О. №53 от 06.ІV.1983 год. по ч.гр.д. №762/83 год. на ВКС, ІІ Г. О., О. №189 от 27. Х.1976 год.по гр.д. №1865/76 год. на ВКС, Решение №1646 от 17.ІХ.1984 год. по гр.д. №2797/83 год. на ВКС, ІІ Г. О. Решение №2586 от 03.ІХ.1981 год. по гр.д. №2162/81 год. на ВКС, ІІ Г. О. и Решение №1030 от 14ХІІ.1982 год. по гр.д. №995/82 год.на ВКС, ІІ Г. О.
Ответникът по касационната жалба не взема становище.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 Г. от страна, активно легитимирана за това, срещу въззивно решение, подлежащо на касационен контрол/чл.280, ал.2 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Обжалваното въззивно решение не следва да се допуска до касационен контрол.
С нормата на чл.280, ал.1 ГПК/ДВ, бр.59 от 20.07.2007 год., в сила от 01.03.2008 год./ е въведен принципът на факултативното касационно обжалване. Съобразно него преди да пристъпи към разглеждане на касационната жалба по същество, ВКС следва да се произнесе дали са налице изчерпателно посочените от законодателя основания за допускането й до касационен контрол. Основанията за селекция са различни от основанията за твърдяната неправилност на обжалваното решение, съдържащите се в чл.281, т.3 Г. , към които не препраща чл.280, ал.1 ГПК.
Касаторката не е посочила основното водещо основание за селектиране на касационната жалба, а именно да формулира материалноправния и процесуалноправен въпрос от значение за изхода на делото. Този въпрос е винаги конкретен, включен в предмета на спора, индивидуализиран от ищеца чрез основанието и петитума на иска и обуславя правните изводи на съда. Преповтаряните доводи за неправилност на решението, като необсъждане на всичките събрани по делото доказателства, както и доводите на касаторката, твърдяната липса на индивидуализация на отдадения под наем имот, не представляват посочване нито на основното основание за допускане до касационно обжалване, нито на допълнителните такива.
Не посочването от касаторката на основния правен въпрос, чието разрешаване е обусловил правните изводи на съда, прави невъзможно и произнасянето в противоречие с посочената съдебна практика. Доколкото тя третира процесуалната легитимация на страните, като абсолютна процесуална предпоставка, която следва да е налице през цялото развитие на процеса, като изискване за неговата допустимост, е неотносима към процесния казус. Твърденията на касаторката, че поради непредставяне на удостоверение за актуалното й състояние, не е доказана пасивната й легитимация, са неоснователни. В съдебно заседание на 06.01.2009 год. по гр.д. №338/2008 год. на Р. районен съд ищцовата кооперация е представила У. №716/2003 от 27.11.2008 год. на П. окръжен съд за актуално състояние на касаторката, което е и прието от съда. Останалата цитираната съдебна практика по брачни дела е неотносима към настоящия казус.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение №91 о т 24.04.2009 год. по в.гр.д. №179/2009 год. на П. окръжен съд, ІІІ състав, ГК, в частта, с която е оставено в сила решение №1 от 23.01.2009 год. по гр.д. №338/2008 год. на Р. районен съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: