Определение №644 от 16.7.2010 по ч.пр. дело №491/491 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
 
№ 644
 
София, 16,07, 2010 година
 
 
Върховният касационен съд на Република България, първо   търговско отделение, в закрито заседание на 15.07.  две хиляди и десета година, в състав:
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
                                                     ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛА ХИТРОВ                                                                             
                                                                            ДАРИЯ ПРОДАНОВА
 
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
ч.т.дело № 491/2010  година
Производството по делото е образувано по реда на чл.274, ал.3, т.1 ГПК по повод подадена частна касационна жалба от О. д. на М. гр. К., чрез главния юрисконсулт А. С. , с вх. №2370/13.05.2010 год. на Окръжен съд гр. К. срещу Определение от 04.05.2010 год. по гр.д. №275/2010 год. на Кюстендилския окръжен съд, с което е потвърдено разпореждане от 09.04.2010 год. по гр.д. №2491/2009 год. на Кюстендилския районен съд, с което на основание чл.262, ал.2,т.2 във вр. с чл. 261, т.4,ГПК, поради невнасяне на указаната държавна такса, въззивната жалба на настоящия частен жалбоподател против решение №150 от 16.03.2010 год. по гр.д. №2491/2009 год.на Кюстендилския районен съд е върната обратно. С обжалваното определение Кюстендилският окръжен съд е приел, че съдебно предявените права нямат публичен характер, поради което не попадат в изключението по чл.84, т.3 ГПК, при което държавата и държавните учреждения се освобождават от заплащане на държавна такса.
Частният жалбоподател О. д. на М. гр. К. твърди, че обжалваното определение е неправилно, постановено в нарушение на чл.344, ал.1, т.2 и т.3 КТ, във вр. с чл.84, ал.1,т.1 ГПК. Като основания за достъп до касация подържа тези по чл.280, ал.1,т.2 и 3 ГПК. В подкрепа на доводите си, че обжалваното определение на Кюстендилския окръжен съд е постановено в противоречие с практиката на ВКС, е представил определения постановени от ВКС на основание чл.274 и чл.280 ГПК, в които се застъпва становището, че исковете по чл.344, ал.1, т.1-3 КТ не се отнасят за частни държавни вземания, поради което бюджетните учреждения не дължат държавна такса по тях.
Ответникът не взема становище по частната касационна жалба.
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу определение, подлежащо на касационно обжалване/ чл.274, ал.3 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Обжалваното определение на Кюстендилския окръжен съд не следва да се допуска до касационен контрол.
Частният жалбоподател не е формулира точно и мотивирано, както го задължава чл.284, ал.3, т.1 във вр. с ал.1, т.3 ГПК общото правно основание за достъп до касация по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. То се съдържа в предмета на частната жалба и обуславя правните изводи на съда по конкретния спор. Поставеният от частния жалбоподателя правен въпрос дали искове по чл.344, ал.1,т.1,2 и 3 КТ попадат в изключението, за което държавата и държавните учреждения следва да внасят държавни такси, т.е дали представляват частни държавни вземания, не е обусловил правните изводи на съда. Решаващите изводи на съда са направени въз основа на приетото, че с нормата на чл.84, ал.1 ГПК се уреждат изключенията, при които държавата и държавните учреждения се освобождават от задължението да плащат държавни такси– при предявяване на публични държавни вземания, а не че принципно тези субекти не дължат държавни такси, а чрез посоченото от закона задължение по предявените искове за частни държавни вземания и права върху вещи, по изключение, само за тези вземания държавата и държавните учреждения да са задължени да внасят държавна такса. Ето защо поставените питания от частния жалбоподател, дали исковете по чл.344 КТ представляват частни държавни вземания, не са обусловил конкретните правни изводи на съда.
Не формулирането на общия правен въпрос само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване. Преповтаряните доводи за неправилност на обжалваното определение не могат да се квалифицират като основания за достъп до касация. Те са изброени изчерпателно в чл.280, ал.1 ГПК и не препращат към основанията за касационно обжалване по смисъла на чл.281, т.3 ГПК.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
 
 
О П Р Е Д Е Л И:
 
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Определение от 04.05.2010 год. по гр.д. №275/2010 год. на Кюстендилския окръжен съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top