О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 23
София, 08.01.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 07.01. две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
ч.т.дело №670 /2009 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.274, ал.3 ,т.2 ГПК по повод подадена частна касационна жалба от „Х” А. , гр. С. с вх. № 7693/07.07.2009 год.на Окръжен съд гр. В., срещу определение №294 от 23.06.2009 год. по в.ч.гр.д. №560/2009 год. на Великотърновския окръжен съд, с което е потвърдено разпореждане №492 от 23.03.2009 год. по гр.д. №465/2009 год. на Районен съд гр. Г., с което е отхвърлено искането на настоящия частен жалбоподател за издаване в негова полза на основание чл.418, ал.1 във вр. с чл.417, т.3 ГПК заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу сочените от него като длъжници К. А. А. и Р. Г. А. за сумата 730 000 евро, представляваща отпуснат заем, за сумата 146 000 евро наказателна лихва и за сумата 46 710 лв. мораторна лихва, за обезпечаване на който заем са учредени договорни ипотеки с представените към заявлението за издаване на заповед за изпълнение нот. акт №.780, том ІV, рег. №8248, нот.д. №496/2008 год. на нотариус Д. Д. , със съдебен район на действие Районен съд гр. В., рег. №145 на Н. камара и нот.акт №796 , том ІV, рег. №9137, нот.д. №693/2008 год. на нотариус К. Б. , нотариус с район на действие Районен съд гр. Г., рег. №296 на Н. камара. Тези нотариални актове в ксерокси копия са посочени от частния жалбоподател- заявител в заповедното производство като основание за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по смисъла на чл.417, т.3 ГПК. Първоинстанционният съд е отхвърлил искането за издаването им, като е приел, че подаденото заявление не отговаря на изискването на закона- чл.418, ал.1 във вр. с чл.417, т.3 ГПК, защото представените в ксероксни копия нотариални актове не представляват редовен от външна страна документ, удостоверяващ подлежащо на изпълнение вземане на заявителя. С обжалваното определение Великотърновският окръжен съд е приел, че макар пред него те да са представени в оригинал, посочените нотариални актове не удостоверяват подлежащо на изпълнение вземане.
Частният жалбоподател „Х” А. , гр. С. твърди, че обжалваното определение е неправилно, защото районният съд е допуснал нарушение на чл.183 ГПК като не е поискал от заявителя да представи нотариалните актове в оригинал, въззивния съд в нарушение на чл.269 и на чл.271, ал.1 ГПК е излязъл извън предмета на въззивното обжалване, окръжният съд не е обсъдил всички факти, установени с представените по делото доказателства.
В изложението си по смисъла на чл.284, ал.3 ГПК поставяне като съществени материалноправни и процесуалноправни следните въпроси: 1/каква е доказателствената сила на представените в заверени от страната преписи документи по делото и приложимо ли е в заповедното производство задължението на съда да проверява редовността на исковата молба и да дава указания за отстраняване на нередовността й/арг. от чл.129, ал.2 във вр. с чл.127, ал.2 ГПК/. Подържа, че този въпрос е разрешаван противоречиво от съдилищата. В подкрепа на довода си е представил О. №918 от 21.01.2009 год. по гр.д. №573/2009 год. на Варненския районен съд ХХІ състав за оставяне заповедното производство без движение и издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК по същото дело; 2/. О. ли са правомощията на въззивната инстанция при извършената от нея проверка от посочените в жалбата въпроси, като подържа, че обжалваното определение на Великотърновския окръжен съд е постановено в нарушение на чл.269 ГПК; 3/ Т. ли съдът да се съобрази и да се произнесе по всички представени по делото доказателства. Твърди, че в нарушение на чл.418, ал.3 ГПК въззивният съд е постановил определение, противоречащо на практиката на съдилищата. За доказване на твърденията си представя Р. по ч.гр.д. №4934/2008 год. на Районен съд гр. Р., Р. по ч.гр.д. №289/2008 год. на Сливенския районен съд и Р. по ч.гр.д. №711/2008 год. на Районен съд гр. В..
О. по частната касационна жалба я оспорват.
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу определение,подлежащо на касационно обжалване, поради което е процесуално допустима.
Обжалваното въззивно определение на Великотърновския окръжен съд не следва да се допуска до касационен контрол.
Поставеният като първи процесуален въпрос за доказателствената сила на представените в заверени преписи от страната документи по делото и приложимо ли е в заповедното производство задължението на съда да проверява редовността на исковата молба и да дава указания за отстраняване на нередовността й/арг. от чл.129, ал.2 във вр. с чл.127, ал.2 ГПК/, не обуславя наличието на общото основание за селектиране на касационната жалба по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК, а именно разрешаване на правен въпрос от значение за изхода на делото. Това са въпроси, относими за производството пред първоинстанционния съд. Самият жалбоподател сочи, че пред въззивния съд са приложени оригиналите на нотариалните актове, но този съд е приел, че те не удостоверяват подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжниците. Липсата на това водещо основание за достъп до касация само по себе си е достатъчно за недопускане на касационно обжалване, поради което не следва да се обсъжда сочената като противоречива съдебна практика.
Вторият от поставените въпроси за пределите, в които въззивната инстанция може да извършва проверка на правилността на обжалваното решение, също не представлява такова основание за достъп до касация. При В изложението си на основанията по чл.280, ал.1 ГПК самият жалбоподател се позовава на нарушение на процесуалния закон- чл.269 ГПК, които нарушения биха могли да бъдат основание за евентуална неправилност, но не и основания за селектиране на касационната жалба. Те са изброени изчерпателно в чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК. Сред тях не са основанията за неправилност на обжалвания съдебен акт, съдържащи се в чл.281, т.3 ГПК. Основанията за неправилност ще бъдат обект на изследване едва във фазата на разглеждане на касационната жалба по същество, която би се развила, само ако са налице основанията за допускането й до касационен контрол.
По същите съображения не представлява основание за допускане на касационно обжалване и третият поставен въпрос за твърдяното нарушение на съдопроизводствените правила, свързани с обсъждане на представените доказателства-чл.418, ал.3 ГПК. Още повече, че в случая въобще не са касае до доказване насрещно задължение към длъжника, от изпълнението на което зависи изискуемостта на вземането,поради което разрешаването на този въпрос въобще не е обусловил правните изводи на съда.
Водим от горното настоящият състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №294 от 23.06.2009 год. по в.ч.гр.д. №560/2009 год. на Великотърновския окръжен съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: