О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 34
София, 25.01.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 14.01. две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
т.дело №775 /2009 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.288 във вр. с чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК по повод подадена касационна жалба от „Д” АД, гр. С. с вх. № 3728/30.06.2009 год. на Плевенския окръжен съд срещу решение №324 от 25.05.2009 год. по в.гр.д. №287/2009 год. на Плевенския окръжен съд, с което след отмяна на решение №433 от 30.01.2009 год. по гр.д. №1693/2008 год. на Плевенския районен съд, в частта, с която е бил отхвърлен предявеният от Д. Б. К. против касатора иск с правно основание чл.208, ал.1 и 3 КЗ за сумата над 556.58 лв. до 6 831.58 лв. и по реда на чл.271, ал.1 ГПК предявеният иск е уважен за сумата 6 275 лв., представляваща присъдено застрахователно обезщетение за вреди в резултат на настъпило застрахователно събитие- природно бедствие-натрупване на сняг. Районният съд е уважил иска за сумата 556.58 лв., като го е отхвърлили до пълния размер от 7 000 лв. Приел е, че причинените вреди, пряка и непосредствена последица от застрахователното събитие, са тези, оценени в първия вариант от заключението на в.л.инж. Петър В. , в който са дадени разходите за възстановяване само на срутената част от терасата между първия и втория етаж на къщата по цени на СМР чрез възлагане. Въззивният съд е определил застрахователното обезщетение по втория вариант от заключението, при който за възстановяване на вредите се предвижда не само възстановяване на срутената тераса, но и ремонт на покрива и подмяна на носещата колона, които увреждания са описани в молбата на ищеца, находяща се на стр.42 от делото пред районния съд. Плевенският окръжен съд е счел, че наличието на комплекс от други фактори, като възраст на сградата, естествено стареене на материалите и конструкциите, нерегулярното й подържане и обитаване, не изключва пряката причинна връзка между застрахователното събитие- снегонатрупването и настъпилите увреждания по покрива на сградата. При определяне размера на присъденото обезщетение в рамките на предявения иск от 7 000 лв. е приспаднато частично изплатеното от застрахователя обезщетение от 168.42 лв., поради което е потвърдено първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен искът с правно основание чл.208, ал.1 КЗ за сумата над 6 831.58 лв. до пълния размер от 7 000 лв.
Касаторът „Д” АД гр. С. твърди, че обжалваното решение е неправилно, постановено при наличие на всичките основания за касационно обжалване по смисъла на чл.281, т.3 ГПК. Подържа, че пряка и непосредствена вреда от настъпване на застрахователното събитие–снегонатрупването, е само срутената тераса. Въззивният съд е приел в противоречие с доказателствата по делото, че е налице причинно- следствена връзка и по отношение увреждането на покрива и носещата колона на застрахованото жилище. Сочи, че съобразно О. условия за застраховане, приети от застрахования ищец с декларация от 18.01.2008 год., приложена към щетата, не се дължи обезщетение при настъпване на вреди в резултат на амортизация.
В изложението си по чл.284, ал.3 ГПК към касационната жалба, касаторът „Д” АД гр. С. като правен въпрос от значение за изхода на делото сочи, че след като ищецът е приел О. условия за застраховане, обезщетяват се само преките материални вреди, настъпили в резултат на настъпилите застрахователни рискове и не се дължи обезщетение за настъпилите преки и/или косвени вреди в резултат на амортизация.
Ответникът по касационната жалба не взема становище.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК от страна, активно легитимирана за това, срещу въззивно решение, подлежащо на касационен контрол/чл.286, ал.1,т.3 във вр. с чл.280, ал.2 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Обжалваното въззивно решение не следва да се допуска до касационен контрол.
Въпросът дали се дължи застрахователно обезщетение при настъпване на вреди в резултат на амортизация на застрахованата вещ, не представлява посочване на общия правен въпрос от значение за изхода на делото по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Той е включен в предмета на спора, индивидуаилизиран чрез основанието и петитума на иска. В случая спорното право, по което се е произнесъл Плевенският окръжен съд, е дължимото застрахователно обезщетение. Задължението на застрахователя да го изплати възниква само и доколкото застрахованото имущество е унищожено или повредено от настъпване на застрахователното събитие. Ако вредите не са настъпили в резултат от застрахователното събитие, а в резултат на овехтяването на застрахованото имущество, то за застрахователят не би възникнало задължение за заплащане на дължимото обезщетение. В такъв случай обжалваното решение би било неправилно, но тези негови евентуални пороци не са относими към основанията за допускане на касационно обжалване. Те са изброени изчерпателно от законодателя в чл.280,ал.1 ГПК и не съдържат основанията за касационно обжалване по смисъла на чл.281, т.3 ГПК.
В случая въпросът за амортизацията на застрахованата сграда не е обусловил правните изводи на Плевенския окръжен съд, защото той е приел, че то е съществувало към момента на сключване на застрахователния договор. Приел е и че настъпилото увреждане на застрахованата сграда, сред което е и това на покривната конструкция, е резултат от действието на комплексни фактори, включително и естественото й стареене, но те не изключват причинно следствената връзка между настъпилите вреди и застрахователното събитие. Въпросът за наличието на причинно следствена връзка между увреждането и застрахователното събитие, както и установяването на действителната стойност на застрахования предмет, с оглед същността на застрахователното обезщетение като заместваща облага, представлява въпрос на установяване на фактическата обстановка по делото, която не е предмет на доказване пред касационния съд. Касационната инстанция е съд по правото, а не по установяване на фактите. Същото се отнася и до дейността по тълкуване на конкретните договори и инкорпорираните в тях общи условия на застраховане. Тълкуването на договорите има за адресат само страните по тях, поради което тази дейност на съда не може да бъде от значение за развитие на правото.
Не посочването на общото основание за достъп до касация, а именно разрешаване на материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода на делото е достатъчно основание само по себе си за недопускане на касационно обжалване. Още повече,че в случая не е налице и допълнителното подържаното основание за това- противоречива съдебна практика, тъй като в приложените съдебни решения се разрешават други значими правни въпроси, а не и тези за причинно следствената връзка при комплексни причини за настъпване на увреждането.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №324 от 25.05.2009 год. по в.гр.д. №287/2009 год. на Плевенския окръжен съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: