О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 432
София, 03.06.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 13.05 . две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
т.дело № 21/2010 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.288 във вр. с чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК по повод подадена касационна жалба от РКС”Ч”, гр. Б., чрез юрисконсулт А. Х. , с вх. № 9* от 11.11.2009 год. на Бургаския апелативен съд срещу Решение №74 от 01.10.2009 год. по т.д. №71/2009 год. на Бургаския апелативен съд, с което съобразно дадените указания в отменителното решение №33 от 23.03.2009 год. по т.д. №614/2008 год. на ВКС, І Т. О., частично е отменено първоинстанционното решение и е отхвърлен предявеният от касатора против О. млечна компания/ОМК/ АД, гр. П. иск, квалифициран като такъв с правно основание чл.73, ал.1 ЗС, за сумата над 24 565 лв. до 55 644 лв., представляваща дължимо от ОМК АД на РКС”Ч” обезщетение за ползване на имота за периода от 01.04.2004 год. до 01.10.2006 год. Прието е, че ответното дружество, в качеството си на недобросъвестен владелец, дължи на собственика – касатора-ищец Р. „Ч” ползите, от които го е лишил, ползвайки имота след влизане в сила на З. № РД -25-62/24.09.1993 год. на Министъра на промишлеността в качеството му на орган по чл.1, ал.2 ПМС 192/91 год. Към стойността на дължимото обезщетение от ОМК АД от 55644 лв. е прихваната стойността на извършените от него подобренията към момента на предаване на имота по възражението му за прихващане, квалифицирано от съда като такова с правно основание чл.74 ЗС, за сумата 31 079 лв. След извършеното прихващане Бургаският апелативен съд е приел, че искът на касатора РКС”Ч” е основателен за сумата от 24 565 лв., като за разликата до 55 644 лв. е отхвърлен.
Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно, постановено при всичките основания за касационно обжалване по смисъла на чл.281,т.3 ГПК. Навежда довод за допуснато нарушение на материалния закон, тъй като искът е квалифициран като такъв по чл.73, ал.1 ЗС, вместо по чл.59 ЗЗД. Сочи, че възражението за прихващане на ответното е преклудирано със сила на пресъдено нещо-чл.221 ал.2 във вр. с чл.224 ал.1, ГПК, отм., защото подобренията са оценени в производство по ревандикационния иск на кооперативния съюз против „ОМК”АД.
Като основание за достъп до касация се позовава на това по чл.280, ал.1, т.1ГПК, като подържа, че Бургаският апелативен съд се е произнесъл по „съществен за изхода на делото материалноправен въпрос, квалифицирайки предявения иск като такъв с правно основание чл.73, ал.1 ЗС, и процесуалноправни въпроси, а именно приложението на чл.221, ал.2 и чл.224 ГПК, отм., в противоречие с практиката на ВКС.” В подкрепа на довода си е представил Решение №100 от 01.04.2004 год. по в.гр.д. №100/2003 год. на БАС, ГК, оставено в сила с решение№2624/09.03.2006 год. по гр.д. №1732/2004 год. на ВКС, ІVА ГО и решение №1399 от 09.01.2009 год. по гр.д. №5059/2007 год. на ВКС, V Г. О., в които подобни искове са квалифицирани като такива по чл.59 ЗЗД. Позовава се и на разрешаване на посочените правни въпроси в противоречие с ТР №295-ОСГК.
Ответникът по касационната жалба не взема становище
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК от страна, активно легитимирана за това, срещу въззивно решение, подлежащо на касационен контрол/чл.280, ал.2 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Обжалваното въззивно решение не следва да се допуска до касационно обжалване. Касаторът се позовава на неправилна правната квалификация както на предявения иск/ чл.73, ал.1 ЗС, вместо по чл.59 ЗЗД/, така и на тази на уваженото възражение за прихващане по чл.74 ЗС. Определената от съда правна квалификация на спорното право, макар и да обуславя изхода по делото, не представлява общото основание за достъп до касация по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Евентуално неправилно дадената квалификация на спорното право би представлявало допуснато нарушение на материалния закон, каквото би представлявало основание за касационно обжалване по смисъла на чл.281, т.3 ГПК, към които законодателят не препраща в изчерпателно изброените основанията за селектиране на касационната по чл.280, ал.1 ГПК. При това въпросът за правното основание на предявения иск е преклудиран с постановеното на основание чл.290 ГПК решение №33 от 23.03.2009 год. по т.д. №614/2008 год. на ВКС, І Т. О. В него касационният съд е обсъждал фактическите отношения между страните като такива между собственик и владелец, извършил подобрения в имота. Той е допуснал обжалваното пред него въззивно решение до касационен контрол за произнасяне по значимия правен въпроса към кой момент следва да се определи стойността на подобрения, извършени от владелеца/ добросъвестен или недобросъвестен/, претендирани от ответното дружество чрез възражението за прихващане. В отменителното си решение ВКС се е позовал на ППВС 6-74, третиращо, разпоредбите на чл.72-74 ЗС, регулиращи правоотношенията, породени от неоснователно обогатяване на собственика с подобренията, извършени само от владелеца на вещта. Ето защо дадената от Бургаския апелативен съд квалификация на спорното право е съобразена със задължителните указания, дадени от ВКС по тълкуване и прилагане на закона/ чл.218з, ал.1 ГПК/, а въпросът за правната квалификация на предявения иск/ вместо по чл.73, ал.1 ЗС по чл.59 ЗЗД/ не може да се пререшава в настоящето производство.
Не е налице и подържаното основание на недопустимост на обжалваното решение, поради повторното уважаване на възражението за прихващане на извършените от ответното дружество подобрения/чл.221 ал.2 във вр. с чл.224, ал.1 ГПК, отм./. Релевираните във възражението за прихващане подобрения са уважени в двете съдебни производства на различно основание. В посоченото от кастора решение №100 от 01.04.2004 год. по в.гр.д. №100/2003 год. на БАС, ГК, оставено в сила с решение№2624/09.03.2006 год. по гр.д. №1732/2004 год. на ВКС, ІVА ГО, постановени между същите страни, извършените от ответното дружество подобрения са оценени на основание чл.2 от ПМС №192/1991 год., отм., по остатъчната им стойност към момента на влизане на закона в сила, а в настоящето производство на основание чл.74 ЗС. Липсва идентичност на основанието, водеща до непрерашемост на спора за стойността на подобренията.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение №74 от 01.10.2009 год. по т.д. №71/2009 год. на Бургаския апелативен съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: