О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 323
София, 01.06.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 25.05. две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
т.дело № 220 /2009 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.288 във вр. с чл.280, ал.1, т.2 ГПК по повод подадена касационна жалба от ЕТ”В”, с. П., община С. с вх. №8130 от 01.12.2008 год. на Софийския апелативен съд против решение №117 от 19.11.2008 год. по гр.д. №582/2008 год. на Софийския апелативен съд, ГО, 3-ти състав, с което е отменено решение от 22.01.2008 год. по гр.д. №256/2007 год. на К. окръжен съд в частта, с която е уважен предявеният касатора против Е. “И”, с. Я., Община К. иск с правно основание чл.372, ал.1 ТЗ за сумата над 924.47 лв. до присъденото възнаграждение в размер на 11 149.44 лв., като по реда на чл.208, ал.1 ГПК в този размер искът е отхвърлен.
Ксасаторът в настоящето производство ЕТ”В”, с. П., община С. е предявил против ЕТ”И” Я. , Община К. иск с правно основание чл.372, ал.1 ТЗ за сумата 24 132.22 лв. възнаграждение за извършен превоз на товари. Ответникът е направил възражение за прихващане със сумата 11 912.73 лв. на основание сключен с трето лице Е. “С”, гр. К. на 19.06.2007 год. Договор за цесия, по силата на който третото лице е цедирало на ответника по настоящето дело ЕТ”И” Я. , Община К., вземането си в посочения размер, което има към ищеца ЕТ”В”, с. П., община С.. За да уважи иска К. окръжен съд е приел, че не са налице предпоставките на прихващането- чл.103, ал.3, ЗЗД, защото не са доказани по делото взаимни задължения между ищеца-длъжник по цесията и третото лице-цедент. С обжалваното въззивно решение Софийският апелативен съд е счел, че такива задължения по делото са установени. Цесията е съобщена на длъжника- ищец в хода на производството по делото, поради което частично е уважил възражението за прихващане със сумата 10 244.97 лв., представляваща установеното задължение на ищеца към цедента за цена на дизелово гориво в посочения в цесионния договор период. В останалата част за сумата 924.47 лв., представляваща разликата между уважената част на иска от първоинстанционния съд- 11 149.44 лв.и приетия за основателен размер на възражението за прихващане- 10 244.97 лв., обжалваното осъдително решение е оставено в сила.
Касаторът ЕТ”В”, с. П., община С. не е конкретизирал обжалваната част на въззивното решение, но поради липсата на правен интерес срещу частта, с която е оставено в сила първоинстанционното осъдително решение, следва да се приеме, че тя се отнася само до отхвърлителната част на въззивното решение. Той твърди, че решението на Софийския апелативен съд е неправилно, като постановено при наличие на всичките отменителни основания на чл.281, т.3 ГПК. Твърди, че неправилно е уважено възражението за прихващане, тъй като задълженията му цената на горивото по цесията са направени във връзка с изпълнение на възложения му от ответника превоз на руда и концентрат. Навежда довод, че между него и третото лице цедент не са възникнали договорни отношения.
Като основания за допускане до касационно обжалване сочи това по чл.280, ал.1, т.2 ГПК за разрешаване на съществен материалноправен въпрос, разрешаван противоречиво от съдилищата. В подкрепа на това си основание навежда доводи за неправилност на обжалваното решение и е посочил и представил решение №1279 от 12.11.1996 год. по гр.д. №29/1996 год. на ВКС, V Г. О., решение от 25.03.1994 год. по арб.д. №101/93 год. на АС при БТПП и решение по арб.д. №30/94 год. на АС при БТПП.
Ответникът не взема становище по касационната жалба.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК от страна, активно легитимирана за това, срещу въззивно решение, подлежащо на касационен контрол/чл.286, ал.1,т.3 във вр. с чл.280, ал.2 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Обжалваното въззивно решение не следва да се допуска до касационен контрол.
Касаторът ЕТ”В”, с. П., община С. не е посочил същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос, разрешен при наличието на подържаните от него допълнителни основания за допускане на обжалваното въззивно решение до касационен контрол, а именно тези по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. С нормата на чл.280, ал.1 ГПК/ДВ, бр.59 от 20.07.2007 год., в сила от 01.03.2008 год./ е въведен принципът на факултативното касационно обжалване. Съобразно него преди да пристъпи към разглеждане на касационната жалба по същество, ВКС следва да се произнесе дали са налице изчерпателно посочените от законодателя основания за допускането й до касационен контрол. Основанията за селекция са различни от основанията за твърдяната неправилност на обжалваното решение.
Основното водещо основание за допускане до касационно обжалване е с обжалваното въззивно решение да е разрешен съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос/чл.280, ал.1 ГПК/, които правни въпроси да са разрешени при наличие на допълнителните основания за допускане на касационно обжалване, изчерпателно изброени от законодателя в чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК. Общото позоваване на разрешен съществен материалноправен въпрос не е достатъчно. Материалноправният въпрос е винаги конкретен, включен в предмета на спора, очертан чрез основанието и петитума на иска. Произнасянето на съда по спорното право или правоотношение, индивидуализирани от ищеца и чрез предявеното искане, представлява именно произнасяне по съществения материалноправен въпрос. В случая не само че не е посочен същественият правен въпрос, но и липсва изложение на факти и обстоятелства в приложението към касационната жалба по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, от които той да може да бъде изведен. От твърденията за неоснователност на частично уваженото от Софийския апелативен съд възражение за прихващане на основание цесионен договор не може да се изведат като сочени от касатора съществени правни въпроси, обусловили решаващите правни изводи на съда. В случая съществени материалноправни въпроси биха могли да бъдат такива за действието на съобщението на цесията на длъжника/чл.99, ал.3, ЗЗД/, за възможността на цесионера, в случая на ответника по делото- ЕТ”И”, да прихваща задължението си към ищеца, трето лице по цесията, с вземането на цедента Е. “С” към касатора-ищец ЕТ”В”, с. П., община С.. от чл.103, ал.3, ЗЗД/. Такива въпроси, обаче не са формулирани от касатора. Не посочването на съществения правен въпрос е достатъчно основание за недопускане обжалваното въззивно решение до касационен контрол.
Без посочване на съществения материалноправен или процесалноправен въпрос, не може да се изследва и наличието на допълнителните основания за допускане до касационно обжалване, защото те представляват конкретни, законодателя хипотези, при които е разрешен същественият правен въпрос. В случая не е налице и допълнително соченото от касатора основание за допускане до касационно обжалване- това по чл.280, ал.1, т.2, ГПК, мотивирано от касатора с противоречивото му разрешаване от съдилищата. Неправилно той се позовава на арбитражни решения. Допълнително основание за допускане на обжалваното въззивно решение до касационно обжалване, е противоречивото разрешаване на съществените правни въпроси, но само от съдилищата/ чл.280, ал.1, т.2 ГПК/. Основанията за касационен контрол са посочени изчерпателно и изрично и не могат да се тълкуват разширително. При тях законодателят е имал пред вид само противоречивата съдебна практика, създавана от държавните съдилища. Правораздавателните правомощия на арбитражните съдилища е договорна, което обуславя и разликата в дейността им от тази на държавното правосъдие.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №117 от 19.11.2008 год. по гр.д. №582/2008 год. на Софийския апелативен съд, ГО, 3-ти състав, в частта, с която е отменено решение от 22.01.2008 год. по гр.д. №256/2007 год. на К. окръжен съд и е отхвърлен предявеният от ЕТ”В”, с. П., община С. против Е. “И”, с. Я., Община К. иск с правно основание чл.372, ал.1 ТЗ за сумата над 924.47 лв. до присъденото възнаграждение в размер на 11 149.44 лв.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: