О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 455
София, 07.07, 2009 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 25.06. две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
т.дело № 400/2009 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.288 във вр. с чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК по повод подадена касационна жалба от М на о. с вх. №458 от 29.01.2009 год. на Варненския апелативен съд против решение №210 от 18.12.2008 год. по в.гр.д. №326/2008 год. на Варненския апелативен съд, ГО, с което е оставено в сила решение №227 от 12.05.2008 год. по т.д. №812/2007 год. на Варненския окръжен съд, с което са отхвърлени предявените от касатора против ЕТ”Я” гр. В.
при условие на обективно съединяване следни искове: 1/ иск с правно основание чл.232, ал.2 ЗЗД за сумата 216.77 лв., неизплатена наемна цена по сключения между страните наемен договор; 2/ иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 79.45 лв., обезщетение за забава върху главницата, представляваща наемната цена; 3/иск с правно основание чл.236, ал.2 ЗЗД, за сумата 47 535.56 лв.,представляваща обезщетение за ползване на имота, предмет на наемния договор, след неговото прекратяване;4/ иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 11 828.97 лв. обезщетение за забава върху главницата с правно основание чл.236, ал.2 ЗЗД. За да отхвърли предявения от касатора иск с правно основание чл.232, ал.2 ЗЗД, Варненският окръжен съд е приел, че исковата претенция за неизплатен наем е погасена, поради плащането му от ответника-наемател. Искът с правно основание чл.236, ал.2 ЗЗД е отхвърлен, поради липса на активна материалноправна легитимация на ищеца- Министерство на отбраната. Варненският апелативен съд е възприел изводите на окръжния съд, че искът за главницата за дължим наем е погасен, поради плащане. Приел е, че искът с правно основание чл.236, ал.2 ЗЗД за дължимо обезщетение за ползване на имота след прекратяване на наемния договор е частично погасен с плащане на такова в размер на средномесечен пазарен наем, както и че е неоснователен, поради липса на активна материално правна легитимация на ищеца. Неосноватеността на исковете за главниците, води и до отхвърляне на акцесорните искове с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за обезщетение за забава в размер на законната лихва.
Касаторът М на о. твърди, че обжалваното въззивно решение е неправилно, постановено при наличие на всичките отменителни основания на чл.281, т.3 ГПК. Подържа, че съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, защото не е обсъдил събрания по делото доказателствен материал. Сочи, че в противоречие с чл.3, ал.2 от У. правилник на МО, приет с ПМС №162 от 10.08.1999 год., ДВ бр.72 от 13.08.1999 год. и в противоречие с чл. 2, ал.2 от У. П. на И. а “Д с на М на о” във вр. с 14, ал.1, ЗДС е прието, че Министърът на о. не е активно легитимиран да предприема действия в защита интересите на министерството.
Като основание за допускане до касационно обжалване подържа произнасяне на въззивния съд по съществен процесуалноправен въпрос и го квалифицира като такова по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Обосновава го с неправилни фактически и правни изводи на съда, поради не обсъждане на представените по делото доказателства и не произнасяне по предявените претенции за периода от ноември 2004 год. до 05.04.2005 година.
Ответникът оспорва както основанията за селектирането на касационната жалба, така и нейната основателност.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК от страна, активно легитимирана за това, срещу въззивно решение, подлежащо на касационен контрол/чл.286, ал.1,т.3 във вр. с чл.280, ал.2 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
С нормата на чл.280, ал.1 ГПК/ДВ, бр.59 от 20.07.2007 год., в сила от 01.03.2008 год./ е въведен принципът на факултативното касационно обжалване. Съобразно него, преди да пристъпи към разглеждане на касационната жалба по същество, Върховният касационен съд следва да се произнесе дали са налице изчерпателно посочените от законодателя основания за допускането й до касационен контрол при това основанията за селекция са различни от основанията за неправилност на обжалваното въззивно решение.
Касаторът Министерство на о. не е изложил и мотивирал основанията за допускане на касационно обжалване. Възпроизвеждането само на правните норми, съдържащи посочените от законодателя основания за селектиране на касационните жалби, не представлява излагане на основанията за допускане на касационно обжалване. С въведената факултативност на касационното обжалване не се изключва принципът на диспозитивното начало, съобразно който касаторът определя кръга на касационната проверка- чл.290, ал.2 ГПК. Изискването за точно и мотивирано изложение на касационните основания/чл.284, ал.1 ГПК/, следва да се прилага и при изложението на основанията за допускане до касационно обжалване, съдържащи се съобразно чл.284, ал.3 ГПК в приложението към жалбата.
Министерството на о. в касационната си жалба не е формулирало основното основание за допускане до касационен контрол, а именно разрешаване на материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по дело. Тези въпроси са винаги конкретни, включени в предмета на спора, индивидуализиран от ищеца чрез основанието и петитума на иска, и са обусловили правните изводи на съда. Позоваването на основанията за неправилност на въззивното решение не представлява посочване на основанията за допускане до касационно обжалване. Касационият съд може да се произнесе по твърдяното процесуално нарушение едва в стадия на разглеждане на касационната жалба по същество след допускането й до касационно разглеждане. Подържаното от касатора не обсъждане от въззивния съд на събрания по делото доказателствен материал представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила/арг. от чл.281, т.3 във вр. с чл.235, ал.2 ГПК, чл.188, ал.1 и 2 ГПК, отм./, което не може да се квалифицира като основния за селектиране на касационната жалба. При това разрешаването на съществения правен въпрос представлява винаги конкретно действие и не може да представлява твърдяното бездействие- не произнасяне от съда по част от спорното прави или не обсъждане на събрания доказателствен материал.
Липсата на формулиран разрешен материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за конкретния правен спор, е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, защото това прави невъзможна проверката на съда и за наличието на допълнителните, посочени от законодателя в чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК, основания за селектиране на касационната жалба. Те представляват различни проявления на основното основание за касационно обжалване, поради което без неговото посочване, не може да се провери дали той е разрешен в противоречие със съдебната практика, включително и със задължителната такава на ВКС, както и дали е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
С оглед изхода по делото разноски не следва да се присъждат, тъй като не са поискани и не е доказано тяхно извършване.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №210 от 18.12.2008 год. по в.гр.д. №326/2008 год. на Варненския апелативен съд, ГО, с което е оставено в сила решение №227 от 12.05.2008 год. по т.д. №812/2007 год. на Варненския окръжен съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: