О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 199
София, 15.12.2008 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 06.12. две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
т.дело №441 /2008 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.288 във вр. с чл.280, ал.1, т.3 ГПК по повод подадена касационна жалба от “Х” ЕООД против решение №106 от 10.06.2008 год. по в.т.д. №157/2008 год. на Великотърновския апелативен съд, с което е оставено в сила решение №21 от 07.02.2008 год. по т.д. №92/2007 год. на Плевенския окръжен съд, с което са отхвърлени предявените при условие на обективно съединяване искове с правно основание чл.266, ал.1ЗЗД за сумата 126 337.84 лв., представляваща стойността на претендираното възнаграждение за извършените СМР и иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 1 662.16 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за времето от 15.10.20006 год. до предявяване на иска- 28.05.2007 год. Плевенският окръжен съд е отхвърлил исковете, като е приел, че искът с правно основание чл.266, ал.1 ЗЗД за дължимото възнаграждение за извършените СМР по Договор за строителство от 20.01.1999 год., сключен между касатора “Х” ЕООД, като изпълнител, и “С”-ЕООД гр. П., като възложител, е неоснователен, защото те са извършени след прекратяване на договора, поради изтичането на срока му на 13.07.2006 год., който срок не е продължен и срочният характер на договора не е променен с встъпването на О. П. в задължението на възложителя по Договора за строителство, по силата на Договора за новация от 02.06.2000 год. Великотърновският апелативен съд е споделил изводите на първоинстанционния съд, че не е продължен срокът по договора за строителство, което продължение съобразно чл.20 от Договора трябва да се извърши с двустранни протоколи.
Касаторът “Х” ЕООД гр. П. твърди, че обжалваното решение е неправилно, като постановено в нарушение на чл.20а, ал.2 ЗЗД, защото страните по един двустранен договор могат да продължат неговото действие, без да сключват допълнително споразумение. Навежда и довод за необоснованост, защото неправилно въззизивният съд е приел, че срокът на договора за строителство не е автоматично продължен при условията на чл.20.1 от Договора.
Подържа основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, защото произнасянето по въпроса за механизма за продължаване на срока на действие на договора е от съществено значение за точното прилагане на закона както и за развитието на правото.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283, ГПК, от страна, активно легитимирана за това, срещу решение, подлежащо на касационен контрол/чл.286, ал.1,т.3 във вр. с чл.280, ал.2 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Обжалваното въззивно решение не следва да се допусне до касационно обжалване.
Сочената от касатора обща нужда за произнасяне от касационния съд по механизма за продължаване на срока на действие на договорите, не представлява съществения материалноправен въпрос, по който се е произнесъл съдът. Същественият правен въпрос е винаги конкретен, обуславя решаващата воля на съда и се включва в предмета на спора, очертан чрез основанието и петитума на иска. Произнасянето на съда по правото или правоотношението, съобразно предявеното искане и въз основа на соченият от ищеца фактически състав, представлява произнасяне по съществения правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Това е водещото, базисно основание за допускане на касационно обжалване, само при наличие на което може да се изследват изчерпателно посочените от законодателя допълнителни критерии за допускане на касационното обжалване.
Не е налице и подържаната от касатора специалната предпоставка за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, а именно разрешаването на съществения правен въпрос да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Правното действие на сроковете по отношение на субективните права е уредено в законодателство, което не се нуждае да бъде допълнително изяснявано и попълвано чрез тълкуване. Съдебната практика в тази насока е трайна, ясна и непротиворечива. Продължаването на сроковете, установени със сделка, каквато е сключеният договор за строителство, се извършва съобразно волята на страните по сделката, изразена в отделните клаузи на договора. Извършеното от съда тълкуване на конкретните клаузи на договора във връзка с възможността за удължаване на действието му, представлява тълкуване на сделката, а не тълкуване на нормативен акт. Твърдението за различния смисъл на материализираното в договора волеизявление, е въпрос за процесуалното значение на тълкуването на сделката и е свързано с доказване на това твърдение на страната, а не с тълкуването на закона, което тълкуване би било от значение за развитието на правото.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №106 от 10.06.2008 год. по в.т.д. №157/2008 год. на Великотърновския апелативен съд, с което е оставено в сила решение №21 от 07.02.2008 год. по т.д. №92/2007 год. на Плевенския окръжен съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: