О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 226
София, 24.03.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 11.03. две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
т.дело № 1012/2009 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.288 във вр. с чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК по повод подадена касационна жалба от З. а. д. „Б” АД/с предишно наименование З. и презастрахователно а. д. „Б” АД/ с вх. №6353/10.08.2009 год. на Софийския апелативен съд, подадена по пощата с пощенско клеймо от 07.08.2009 год., срещу решение №643 от 15.06.2009 год. по гр.д. №950/2008 год. на Софийския апелативен съд,ГК, ІІ състав, с което е оставено в сила решение от 05.03.2008 год. по гр.д. №117/2006 год. на Софийския градски съд, 1 Г. О., 11 състав, с което са отхвърлени предявените от касатора против А. Г. Д. при условие на обективно съединяване:1/регресен иск с правно основание чл.81 ЗЗ, отм. за сумата 14 240.77 лв., представляваща изплатено от застрахователя застрахователно обезщетение за причинено увреждане на трето лице, ведно със законната лихва от предявяване на иска; както и иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 4 280.32 лв. мораторна лихва от датата на увреждането. Софийският градски съд е отхвърлил исковете, като е приел, че касаторът-ищец не е доказал съдържанието на алкохол в кръвта на ответника, както и че е заплатил застрахователното обезщетение на увреденото лице-собственика–лизингодател на увредения автобус „М”. Въззивният съд е споделили изводите на пъроинстанционния съд, че не са налице предпоставките на чл.81, ЗЗ във вр. с чл.19 от Наредба №4 от 24.09.2003 год. за задължителното застраховане, отм.. Касаторът не е доказал, че е извършил надлежно плащане на застрахователното обезщетение на правоимащия, защото застрахователят на лизингодателя- „Е”АД по застраховката „автокаско”, не е извършил плащане на собственика на увредения автобус, нито лизингополучателят „Ю” ООД е бил упълномощен да получи застрахователното обезщетение, както и че ответникът към момента на причиняване на ПТП е управлявал автомобила след употреба на алкохол.
Касаторът З. а. д. „Б” АД твърди, че обжалваното решение е неправилно, постановено при наличие на всичките основания за касационно обжалване по смисъла на чл.281, т.3 ГПК. Подържа, че то противоречи на събрания по делото доказателствен материал, употребата на алкохол от ответника е доказана чрез представеното наказателно постановление, а влизането му в сила не е доказано, поради недопускане от въззивната инстанция на ангажирани доказателства в тази насока. Навежда и довода, че в нарушение на материалния закон е прието, че не е възникнала регресната отговорност на ответника, предпоставка за която е единствено извършеното плащане от ищеца в полза на застрахователя на лизингодателя „Е” АД . Субектът, който има право да получи застрахователното обезщетение при лизинг на застраховано и увредено имущество, се урежда от вътрешни правила на застрахователя. Съгласно тези правила на застрахователя по застраховката ”автокаско” на пострадалия- „Е” АД за ликвидиране на щетите в тази хипотеза, подлежи на уговаряне кой има право да получи застрахователното обезщетение. При предявена претенция от застрахователното д. на увредения, ищецът, като застраховател по риска „Гражданска отговорност”на виновния водач, е длъжен да изплати застрахователно обезщетение.
Подържа основанието за достъп до касация по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК, като твърди, че с обжалваното решение съдът се е произнесъл по „съществен материалноправен и процесуалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС, разрешаван противоречиво от съдилищата , който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото”. Като процесуалноправен въпрос конкретно сочи, разрешаването от Софийския апелативен съд на въпроса за правомощията на въззивната инстанция по събиране на доказателствата в противоречие с практиката на ВКС. Като друг такъв въпрос подържа произнасянето на въззивния съд по въззникване на регресното право на застрахователя в противоречие с практиката на съдилищата по приложението на чл.81, ЗЗ, отм. и чл.3, ал.2 от Наредба №30/27.06.2001 год. за реда за установяване употреба на алкохол или друго силно упойващо вещество от причинителя на вредата.
Ответникът по касационната жалба не взема становище.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 във вр. с чл.62, ал.2 ГПК от страна, активно легитимирана за това, срещу въззивно решение, подлежащо на касационен контрол/чл.286, ал.1,т.3 във вр. с чл.280, ал.2 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Обжалваното въззивно решение не следва да се допуска до касационен контрол.
Касаторът въобще не е посочил общото основание за достъп до касационно обжалване- а именно разрешаването на правни въпроси от значение за изхода по конкретното дело. Те се съдържат в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска. Произнасянето на съда по спорното право или правоотношение, представлява разрешаването на тези въпроси. Възпроизвеждането на посочените от закона основания за селектиране на касационната жалба, не представлява изпълнение на задължението, вменено на каастора с нормата на чл.284, ал.3,т.1 във вр. с ал.1,т.3 ГПК за формулиране точно и мотивирано на основанията за касационно обжалване. В случая такива биха били въпросите :”За да възникне регресно право на застрахователя по имуществена застраховка „гражданска отговорност” на виновния водач, причинил ПТП след употреба на алкохол, достатъчно ли е само извършеното плащане на застрахователното обезщетение, или то трябва да бъде направено на застрахованото лице. Възможно ли е при лизинг на застраховано и увредено имущество, с вътрешни правила да се урежда субектът, който има право да получи застрахователното обезщетение- лизингодателят или лизингополучателят”. Те, обаче, не са поставени в изложението към касационната жалба по чл.284 ал.3 ГПК.
Не представлява посочване на процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело и позоваването на неизпълнение на задълженията на въззивната при събиране на сочените от жалбоподателя доказателства в противоречие с практиката на ВКС. Както самият касатор твърди, това би представлявало допуснати процесуални нарушения, които могат да се квалифицират като основания за каасционно обжалване по смисъла на чл.281,т.3 ГПК. Те биха били предмет на произнасяне при разглеждане на касационната жалба по същество, който етап настъпва едва след селектиране на касационната жалба. Основанията за това са изброени изчерпателно в чл.280, ал.1 ГПК, сред които не са тези за неправилност на обжалваното решение, съдържащи се в чл.281 ТЗ, включително и такива за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените нарушения.
Не е формулиран и въпросът за начина на доказване наличие на алкохол или друго силно упойващо вещество от водачите на МПС. При това не е налице и допълнително подържаното основание за достъп до касация по този въпрос- а именно разрешаването му в противоречие с практиката на съдилищата/ чл.280, ал.1,т.2 ГПК/. Представената съдебна практика разрешава други правни хипотези. В приложеното Решение №ІІІ-104 от 13.05.2008 год.по гр.д. №157/2008 год. на Бургаския окръжен съд е констатирано доказване съдържанието на алкохол в кръвта на водача чрез кръвна проба, докато именно липсата на такава е обсъждана в потвърденото решение на Софийския градски съд. Решение от 14.01.2005 год. по гр.д. №15580/2003 год. на Софийския районен съд ІІ ГК, 74 състав също не доказва противоречива съдебна практика, защото на първо място няма данни да е влязло в сила и на второ, съдът възприема за доказано съдържанието на алкохол в кръвта на водача въз основа на административно наказателна преписка, без да е ясно съдържанието на актовете в тази преписка. В представеното решение от 22.01.2008 год. по гр.д. №1069/2007 год. но Софийския окръжен съд ГК, ІІ ри състав регресното право е обосновано с наличие на алкохол в кръвта на водача над законно допустимите 0.5 на хиляда, без да е конкретизирано как това е установено.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №643 от 15.06.2009 год. по гр.д. №950/2008 год. на Софийския апелативен съд,ГК, ІІ състав.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: