О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 636
София, 09.11.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 29.10 . две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
т.дело №560/2009 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.288 във вр. с чл.280, ал.1, т.2 ГПК по повод подадена касационна жалба от А. за с. контрол/АСПК/ с вх. №1253 от 10.04.2009 год. на В. Т. апелативен съд, подадена по пощата с пощенско клеймо от 08.04.2009 год., против решение №38 от 18.02.2009 год. по в.гр.д. №20/2009 год. на Великотърновския апелативен съд, ГО, ІІ състав, в частта, с която е оставено в сила решение №177 от 16.10.2008 год. по гр.д. №954/2007 год. на Великотърновския окръжен съд, в частта, с която е отхвърлен предявеният от касатора против “З” АД с. К. иск с правно основание чл.92, ал.1 ЗЗД за сумата над уважената част от 34 034.77 лв. до пълния претендиран размер от 312 929.95 лв., представляваща неустойка за забава за плащането на осма годишна разсрочена вноска по приватизационен договор. Ответникът “З” АД гр. Л. по силата на сключен с Министъра на земеделието, горите и аграрната реформа, като орган по чл.3, ал.1,т.1 и ал.3 ЗППДОбП, отм. на 18.12.1997 год. Договор за продажба на дружествен дял е закупила 46.60% дружествен дял от “З” ООД, с. К. за сумата 719 000 000 лв. дължима съгласно график, представляващ неразделна част от договора. С обжалваното решение Великотърновският апелативен съд е възприел изводите на окръжния съд, че размерът на дължимата неустойка за забава, уговорена в чл.13.3 от Договора възлиза на сумата 34 034.77 лв., определена в размер на законната лихва върху дължимата осма вноска, а не както я претендира касаторът върху цялата останала неплатена част, и добавка от 0.1% дневно за всеки просрочен ден.
Касаторът АСПК твърди, че обжалваното решение в отхвърлителната си част е неправилно, постановено при наличие на всичките основания за касационно обжалване по смисъла на чл.281, т.3 ГПК. Подържа, че в нарушение на чл.25, ал.3, т.з, ЗППДОбП, отм., както и на чл.13.3 от Договора дължимата неустойка не е определена на база цялата неизплатена част от цената.
В приложението си към касационната жалба по чл.284, ал.3, т.1 ГПК подържа, че разрешеният от съдилищата правен въпрос за базата, върху която следва да се изчислява дължимата неустойка за забава, представлява правен въпрос от значение както за изхода по конкретното дело, така и за преодоляване на формираната по този въпрос противоречива съдебна практика. Така посочените основания за селектиране на касационната жалба са с правно основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК. В подкрепа на на доводите си представя решение№2 от 21.03.2007 год. по т.д. №354/2006 год. на Сливенския окръжен съд Решение №59 от 18.06.2007 год. по гр.д. №79/2007 год. на Бургаския апелативен съд, Решение №38 от 19.02.2008 год. по т.д. №664/2007 година на ВКС, ІІ Т. О. решение от 21.12.2006 год. по в.т.д. №357/2006 год. на Варненския апелативен съд, Решение №533 от 21.06.2007 год. по т.д. №271/2007 год. на ВКС, ІІ Т. О. решение № 95 от 25.09.2006 год. по т.д. №120/2006 год. на Бургаския апелативен съд, Решение №632 от 27.06.2007 год. по т.д. №300/2007 год. на ВКС на РБ, ІІ Т. О.,
О. страна не взема становище.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК от страна, активно легитимирана за това, срещу въззивно решение, подлежащо на касационен контрол/чл.286, ал.1,т.3 във вр. с чл.280, ал.2 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Обжалваното въззивно решение не следва да се допуска до касационен контрол.
Поставеният от АСПК въпрос за базата, върху която следва са определя дължимата неустойка за забава, е принципен, от значение за изхода на конкретното дело. Той е разрешаван противоречиво в посочената съдебна практика, но това не може да обоснове допускане на касационно обжалване, защото поставеният от касатора материалноправен въпрос за начина на определяне на базата, върху която ще следва да се изчислява размера на дължимата неустойка за забава, е разрешен от Върховния касационен съд с решение №80 от 26.06.2009 год. по т.д. №469/2008 год. на ВКС, ІІ Т. О.- а именно, че уговореният лихвен процент трябва да бъде изчисляван върху всяка от неплатените изискуеми годишни вноски.
Съобразно чл.280, ал.1 ГПК даденото от Върховния касационен съд разрешение е задължително за съдилищата. С постановяването му е преодоляна съществуващата противоречива практика по този въпрос, поради което не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №38 от 18.02.2009 год. по в.гр.д. №20/2009 год. на Великотърновския апелативен съд, ГО, ІІ състав, в частта, с която е оставено в сила решение №177 от 16.10.2008 год. по гр.д. №954/2007 год. на Великотърновския окръжен съд в отхвърлителната му част.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: