О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 228
София, 24.03.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 18.10. две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
т.дело № 237/2010 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.288 във вр. с чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК по повод подадена касационна жалба от И. С. И. с вх. №9116 от 16.11.2009 год., подадена по пощата с пощенско клеймо от 13.11.2009 год. и Д. такава чрез адвокат Е срещу решение №812 от 22.06.2009 год. по гр.д. №2186/2005 год. на Софийския апелативен съд, ГО, ІІ състав, с което е оставено в сила решение от 28.03.2005 год. по гр.д. №811/2002 год. на СГС, І-б състав, с което са отхвърлени следните предявени от касаторката при условие на субективно съединяване искове за сумата 12 000 лв.всеки един от тях: против”ДЗИ”АД иск с правно основание чл.410 във вр. с чл.411, ТЗ, отм., против ТБ „А”АД/ТБ „България И. ” АД / иск с правно основание чл.200 КТ и против СД”Б” иск с правно основание чл.49 ЗЗД. С обжалваното решение Софийският апелативен съд е възприел изводите на първоинстанционния съд, че искът с правно основание чл.410 във вр. с чл.411 ТЗ, отм., предявен против „ДЗИ”АД е неоснователен, като погасен по давност/арг. от чл.392 ТЗ, оттм./, като Софийският градски съд е приел и че не е доказано сключване на застраховка „Т” от работодателя на касаторката-ищца. Искът с правно основание чл.49 ЗЗД, предявен срещу СД”Б”, е отхвърлен като неоснователен, поради липса на противоправно поведение на работници и служители от дружеството, както и поради изтекла погасителна давност/арг. от чл.110 ЗЗД. Искът с правно основани чл.200 КТ, предявен срещу ТБ „А”АД/ТБ „България И. ” АД/ е неоснователен, защото не е доказано, че ответникът е правоприемник на работодателя на ищцата „Х” ЕАД.
Касаторката И. С. И. твърди, че обжалваното решение е неправилно, постановено при наличие на всичките основания за касационно обжалване по смисъла на чл.281, т.3 ГПК. Подържа, че в нарушение на материалния закон е прието, че искът с правно основание чл.49 ЗЗД срещу СД”Б” е погасен по давност, след като исковата молба е подадена в петгодишния давностен срок от датата на непозволеното увреждане. Навежда и доводът, че неправилно е прието, че искът срещу „ДЗИ”АД се погасява с тригодишна погасителна давност. Като основание за достъп до касация подържа разрешаването на правния въпрос за продължителността на давностния срок при отделно предявените искове, за началото и крайния момент на изтичането му, както и въпросът дали с предявяване на иска срещу първия ответник- „ДЗИ”АД се прекъсва давността и срещу допълнително привлечените ответници по реда на чл.117, ал.4 ГПК, отм.. Твърди, че произнасянето по тези въпроси е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото- основание по чл.280, ал.1,т.3 ГПК за селектиране на касационната жалба.
Ответниците по касационната жалба не вземат становище.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК от страна, активно легитимирана за това, срещу въззивно решение, подлежащо на касационен контрол/чл.286, ал.1,т.3 във вр. с чл.280, ал.2 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Обжалваното въззивно решение не следва да се допуска до касационен контрол.
Поставените от касаторката правни въпроси за погасителната давност не са обусловили изхода по конкретното дело, поради което с тях тя не е изпълнила задължението си да посочи общото основание за достъп до касационно обжалване, а именно да формулира точно и мотивирано материалноправния и процесуалноправния въпрос от значение за разрешаване на правния спор. Предявените при условие на субективно съединяване искове с правно основание чл.49 във вр. с чл.45 ЗЗД, както и исковете с правно основание чл.411 във вр. с чл.410 ТЗ, отм. са отхвърлени не само, поради изтекла погасителна давност, но и на друго основание- не доказана вина на работниците и служителите в СД”Б”, ангажирани с поддръжката и обслужването на процесния асансьор, както и не доказано сключване на договор за застраховка „трудова злополука” с работодателя на касаторката. Така че, разрешаването единствено на повдигнатия въпрос с приложението на погасителната давност не е обусловило изхода на по конкретното дело,поради което не представлява и общото основание за селектиране на касационната жалба.
Не е налице и допълнително подържаното основание за допускане касационно обжалване- това по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Нормите на чл.392 ТЗ,отм. отм., чл.110 ЗЗД и чл.117, ал.5 ГПК, отм. третираща откога се счита предявен искът срещу новоконституираните ответници, са ясни и категорични и не се нуждаят от изправително тълкуване, още повече , че по повдигнатите правни въпроси има формирана изобилна съдебна практика.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №812 от 22.06.2009 год. по гр.д. №2186/2005 год. на Софийския апелативен съд, ГО, ІІ състав.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: