О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 105
София, 17.02.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 04.02. две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
т.дело № 857/2009 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.288 във вр. с чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК по повод подадена касационна жалба от Д. Х. Н., чрез адв. Н с вх. №27819/ 14.08.2009 год. на Варненския окръжен съд срещу решение №955 от 02.07.2009 год. по в.гр.д. №574/2009 год. на Варненския окръжен съд, с което е отменено решение №175 от 19.01.2009 год. по гр.д. №3104/2008 год. на Варненския районен съд, ХІХ състав. С това решение първоинстанционният съд е отхвърлил установителния иск с правно основание чл.254,ГПК, отм., предявен от ищеца А. Х. А. против касатора, както и обективно съединения с него иск с правно основание чл.32, ал.1 във вр. с чл.31, ал.1 ЗЗД за унищожение на издадения от ищеца запис на заповед от 16.01.2007 год. за сумата 3 800 лв., поради недоказаност на изпадане на ищеца в психично разстройство. След отмяната на решението на Варненския районен съд, с обжалваното въззивно решение Варненският окръжен съд е приел, че ищецът към датата на издаване на записа на заповед е бил в манийна психоза, състояние на продължително разстройство на съзнанието, което го прави недееспособен да разбира свойството и значението на извършваните от него действия и да ръководи постъпките си, поради което е уважил и двата иска.
Касаторът Д. Х. Н. твърди, че обжалваното решение е неправилно, постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила- необсъждане на събраните доказателства поотделно и в съвкупност, обсъждане на съдебно-психиатричната експертиза, в която психичното състояние на ищеца към момента на издаване на записа на заповед е дадено под условие, а не категорично, не е отчетен характерът на заболяването му, което протича на фази, като се редуват моменти на клинично здраве с обострянето му.
В изложението си по смисъла на чл.284, ал.3 ГПК като основание за достъп до касация сочи сложността на казуса и рядкото му срещане в практиката, с които се опитва да обоснове соченото основание за касационно обжалване по чл.280, ал.1,т.3 ГПК. Подържа и доводите за неправилност на обжалваното решение, включително и неговата необоснованост.
Ответникът по касационната жалба оспорва основанията за достъп до касация, както и основателността на касационната жалба.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК от страна, активно легитимирана за това, срещу въззивно решение, подлежащо на касационен контрол/чл.286, ал.1,т.3 във вр. с чл.280, ал.2 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Обжалваното въззивно решение не следва да се допуска до касационен контрол.
С нормата на чл.280, ал.1 ГПК/ДВ, бр.59 от 20.07.2007 год., в сила от 01.03.2008 год./ е въведен принципът на факултативното касационно обжалване. Съобразно него преди да пристъпи към разглеждане на касационната жалба по същество, ВКС следва да се произнесе дали са налице изчерпателно посочените от законодателя основания за допускането й до касационен контрол. Основанията за селекция са различни от основанията за твърдяната неправилност на обжалваното решение.
Касаторът не е посочил основното водещо основание за селектиране на касационната жалба, а именно да формулира материалноправния и процесуалноправен въпрос от значение за изхода на делото. Този въпрос е винаги конкретен, включен в предмета на спора, индивидуализиран от ищеца чрез основанието и петитума на иска. Произнасянето по спорното право или правоотношение представлява разрешаване на правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело. Преповтаряните доводи за неправилност на решението, съдържащи се в изложението към касационната жалба по смисъла на чл.284, ал.3,т.1 ГПК не представляват посочване нито на основното основание за допускане до касационно обжалване, нито на допълнителните такива. Основанията за селектиране на касационната жалба са изброени изчерпателно в чл.280, ал.1 ГПК и сред тях не са тези за неговата неправилност, посочени в чл.281, т.3 ГПК като основания за касационно обжалване.
Не посочването на общото основание за допускане на касационно обжалване е достатъчно само по себе си за селектиране на касационната жалба. Не е мотивирано и наличието на подържаното допълнително основание по чл.280, ал.1,т.3 ГПК- разрешаването на правния въпрос да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. В това основание законодателят е посочил кумулативни предпоставки, които трябва са налице към извършваната преценка за допускане на касационната жалба. Посочената сложност на казуса и сравнително рядката му хипотеза се отнася до фактическата страна на спора, която не се преценява от ВКС, тъй като касационната инстанция не разрешава спорове по факти, а тези по правото.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №955 от 02.07.2009 год. по в.гр.д. №574/2009 год. на Варненския окръжен съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: