О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 223
София, 24.03.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 11. 03. две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
т.дело №964 /2009 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.288 във вр. с чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК по повод подадена касационна жалба от К. „С” г. Сливен , чрез председателя й И. Г. Зафиров, приподписана от адвокат Д с вх. № СД- 05-01-5910/02.09.2009 год. на Сливенския окръжен съд срещу решение №175 от 13.07.2009 год. по в.гр.д. №230/2009 год. на Сливенския окръжен съд, с което е потвърдено решение №19 от 13.03.2009 год. по гр.д. №967/2008 год. на Сливенския районен съд, с което е уважен предявеният от П. Х. Г. против кооперацията касатор иск с правно основание чл.58, ал.1 ЗК за отмяна на решението на общото събрание на кооперацията от 12.02.2008 год., за изключването му като член-кооператор. За да уважат иска и двете съдебни инстанции са приели, че са нарушени процесуалните правила за свикване и провеждане на общото събрание-чл.16, ал.1, ЗК, чл.13, ал.1 и 3 ЗК.
Кооперацията касатор твърди, че обжалваното решение е недопустимо, като постановено по недопустим иск, подаден след изтичане на преклузивния двуседмичен срок по чл.58, ал.3 ЗК, който започва да тече от деня нарешението. Евентуално подържа и неговата неправилност, поради допуснати нарушения на материалния и процесуален закон. Навежда доводи, че са спазени всички изисквания за провеждане на общото събрание, за гласуване изключването на член-кооператорите. Допуснатите от ищеца груби нарушения на закона и устава са доказани с представени по делото писмени доказателства. Подържа, че обжалваното решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС.
Ответникът по касационната жалба не взема становище.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК от страна, активно легитимирана за това, срещу въззивно решение, подлежащо на касационен контрол/чл.286, ал.1,т.3 във вр. с чл.280, ал.2 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Обжалваното въззивно решение не следва да се допуска до касационен контрол.
Неоснователни са доводите на касатора за недопустимост на обжалваното решение, поради просрочие на исковата молба с правно основание чл.58, ал.2 ЗК. Решението, чиято отмяна се иска, е взето на проведеното общо събрание на кооперацията на 12.02.2008 год., на което безспорно е присъствал и ищецът по делото П. Х. Г.. И. за отмяна на решенията на органите на кооперацията се предявява в двуседмичен срок от деня на решението, ако ищецът е присъствал на събранието/чл.58, ал.3 ЗК/. В случая срокът се брои по седмици, поради което следва да намери приложение чл.33, ал.2 ГПК, отм., но в сила към спорното правоотношение. Срокът в този случай изтича в съответния ден на последната седмица- т.е. на 26.02.2008 год., поради с постъпване на исковата молба в съда под вх. №3225 от 26.02.2008 год., той е спазен.
Касаторът въобще не е посочил основанията за достъп до касация. И ако доводите за допустимост съдът е длъжен служебно да ги провери, то основанията за допускане на касационно обжалване следва да бъдат точно и мотивирано изложени/ чл.284, ал.3, т.1 във вр. с ал.1,т.3 ГПК/.
С нормата на чл.280, ал.1 ГПК/ДВ, бр.59 от 20.07.2007 год., в сила от 01.03.2008 год./ е въведен принципът на факултативното касационно обжалване. Съобразно него преди да пристъпи към разглеждане на касационната жалба по същество, ВКС следва да се произнесе дали са налице изчерпателно посочените от законодателя основания за допускането й до касационен контрол. Основанията за селекция са различни от основанията за твърдяната неправилност на обжалваното решение, поради което преповтарянето доводи за неправилност на решението, както и за наличие на доказателства за допуснати нарушения на закона и устава от страна на ищеца, не представляват основания за достъп до касация. Те са основания за евентуална неправилност на решението по смисъла на чл.281, т.3 ГПК, но не попадат сред изчерпателно изброените хипотези за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.2801 ал.1 ГПК.
Касаторът не е посочил основното водещо основание за селектиране на касационната жалба, а именно да формулира материалноправния и процесуалноправен въпрос от значение за изхода на делото. Този въпрос е винаги конкретен, включен в предмета на спора, индивидуализиран от ищеца чрез основанието и петитума на иска. Произнасянето на съда по спорното прави или правоотношение представлява разрешаването на такъв правен въпрос от значение за изхода на делото. Непосочването му е достатъчно основание само по себе си да се откаже допускане на касационно обжалване.
Не е налице и допълнителното основание за селектиране на касационната жалба- чл.280, ал.1,т.2 ГПК- противоречива съдебна практика. Посочената и представена от касатора се отнася до разрешаването на други правни въпроси, а безспорната такава по допустимостта на иска е неприложима, поради спазването на срока за предявяването му.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №175 от 13.07.2009 год. по в.гр.д. №230/2009 год. на Сливенския окръжен съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: