О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 198
София, 15.12.2008 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 15.12 две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
т.дело № 663 /2008 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.288 във в.с чл.280, ал.1, т.2 ГПК по повод подадена касационна жалба от М. на о. против решение №120 от 10.07.2008 год. по в.гр.д. №184/2008 год. на Варненския апелативен съд, ГО, в частта, с която е оставено в сила решение №82 от 18.02.2008 год. по т.д. №808/2007 год. на Варненския окръжен съд, с което са били отхвърлени, предявените от касатора против ЕТ”Н” – Д. Н. Д. , гр. В. при условие на обективно съединяване следни искове: 1/иск за сумата 29 406.87 лв., квалифициран от решаващия съд като такъв с правно основание чл.236, ал.2 ЗЗД за обезщетение за ползване на наетия имот след прекратяване на наемния договор и 2/иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 10 429.80 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 23.10.2003 год. до предявяване на иска. Касаторът изрично не е посочил частичното обжалване на въззивното решение, но с оглед частичното уважаване от Варненския апелативен съд на главния иск на основание чл.208 ал.1 ГПК, отм., то касационната жалба в частта срещу осъдителното въззивно решение би била недопустима, поради липса на правен интерес.
Касаторът М. на о. твърди, че обжалваното решение е неправилно по смисъла на чл.281, т.3 ГПК, като постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано. Навежда довода, че неправилно въззивната инстанция е квалифицирала правното основание на главния иск като такъв за обезщетение за ползване на наетия имот след прекратяване на наемния договор, а не на твърдяното от касатора за подържано основание- а именно претендиране на договорно определена в т.14 от наемните договори неустойка. Твърди, че неправилно съдът е определил датата на получаване от ответника – ЕТ”Н”- Д. Н. Д. , гр. В. покана за плащане, относима към изпадането му в забава.
В приложението към касационната жалба по реда на чл.284, ал.3, т.1 ГПК като основание за допускане на касационно обжалване на решението на Варненския апелативен съд, касаторът сочи, че въпросът за правното основание на главния иск е разрешаван противоречиво от съдилищата. В подкрепа на твърденията си е представил незаверени ксероксни копия от решение №236 от 14.05.2008 год. по в.т.д. №215/2008 год. на Варненския окръжен съд, ТО, решение без дата по т.д. №809/2007 год. на Варненския окръжен съд, ТО и решение също без дата по т.д. №811/207 на Варненския окръжен съд, ТО.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от активно легитимирана страна, срещу въззивно решение, подлежащо на касационен контрол по смисъла на чл.286, ал.1, т.3 във вр. с чл.280, ал.2 ГПК, поради което е процесуално допустима.
Не е налице подържаното от касатора основание за допускане на касационно обжалване-чл.280, ал.1 т.2 ГПК.
Касаторът не е изложил водещото, главно основание за допускане на касационно обжалване, а именно да посочи кой е същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е разрешен от въззивния съд при наличието на останалите изчерпателно посочени от законодателя в чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК допълнителни предпоставки за допускане на касационно обжалване. Подържаната за неправилно направена от въззивния съд квалификация на спорното право не представлява произнасяне от него по съществения правен въпрос. Същественият правен въпрос не се изчерпва с правната квалификация на спорното право, а се включва в предмета на спора, очертан от ищеца чрез основанието и петитума на иска. Произнасянето на съда по предявеното искане въз основа на сочения от ищеца фактически състав, представлява произнасяне по съществения правен въпрос, формирал решаващата воля на съда, обективирана в обжалваното решение. С оглед факултативния характер на касационното обжалване, изискването за точно и мотивирано изложение на касационните основания се отнася и за тези за допускане на касационната жалба. Липсата на конкретно формулиран съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, разрешен с обжалваното въззивно решение №120 от 10.07.2008 год. по в.гр.д. №184/2008 год. на Варненския апелативен съд, ГО, изключва това решение от обсега на касационното обжалване дори само по тази причина.
Не е доказана и специалната подържана от касатора предпоставка за допускане на касационно обжалване, а именно противоречиво разрешаване от съдилищата на съществения правен въпрос-чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Основание за допускане на касационно обжалване при тази хипотеза е съществуване на противоречива съдебна практика между влезли в сила съдебни решения. Представените от касатора в незаверени ксероксни копия решения са обжалваеми, а няма данни да са влезли в сила.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №120 от 10.07.2008 год. по в.гр.д. №184/2008 год. на Варненския апелативен съд, ГО в частта, с която е оставено в сила решение №82 от 18.02.2008 год. по т.д. №808/2007 год. на Варненския окръжен съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: