О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 106
София, 17.02.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 04.02. две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
т.дело №867 /2009 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.288 във вр. с чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК по повод подадена касационна жалба от ТПК”Т”, представлявана от председателя Р. З. , чрез адвокат Н, с вх. №15251 от 07.07.2009 год. на Пловдивския окръжен съд срещу решение №788 от 12.05.2009 год. по в.гр.д. №422/2009 год. на Пловдивския окръжен съд, VІ, гр.състав, с което по реда на чл.208, ал.1 ГПК, отм. частично е отменено решение №139/14.11.2008 год. по гр.д. №3949/2007 год. на Пловдивския районен съд, VІІ Гр.състав. Първоинстанционният съд е уважил иска на касатора с правно основания чл.236, ал.2 ЗЗД за заплащане на обезщетение от наемателя- ответник „А” Е. гр. П. за ползване на наетите от него помещения за периода от прекратяване на наемния договор-31.03.2007 год. до опразването им- 26.04.2007 год., чието ползване е продължило въпреки противопоставянето на наемодателя-ищец, за сумата 2 784.24 лв., както и на иска с правно основание чл.236, ал.2 във вр. с чл.232, ал.2 ГПК за изразходвана електрическа енергия за сумата 1 528.20 лв., и вода за сумата 25.50 лв. за периода 01.03.2007 год.-31.03.2007 год., както и за изразходвани електрическа енергия за сумата 439.20 лв. и за вода 25.50 лв., за периода от 31.03.2007 год. до 26.04.2007 год. Пловдивският районен съд е отхвърлил искът с правно основание чл.82 ЗЗД за сумата 3 076.32 лв., пропуснати ползи. С обжалваното въззивно решение Пловдивският окръжен съд след частичната отмяна на решението на районния съд в уважителната част е отхвърлил искът с правно основание чл.236, ал.2 ЗЗД за сумата над 1 989.60 лв. до присъдената първоначално 2 784.24 лв. Приел е, че липсват доказателства за възникнали между страните наемни правоотношения за обекта четири помещения за печатница с площ от 319 кв.м., поради което искът за претендирано обезщетение за този обект е неоснователен. Охвърлил е и исковете за консумативни разходи, поради недоказаността им по размер. Пловдивският окръжен съд е оставил в сила първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен искът с правно основание чл.82 ЗЗД за пропуснати ползи.
Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно, поради необоснованост. Подържа, че по делото са представени доказателства за съществуване на наемно правоотношение и за четирите помещения за печатница с площ от 319 кв.м., както и за размера на консумативните разходи. Като основание за достъп до касация подържа тези по чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК. Като съществен материално правен въпрос сочи ”наличието или липсата на наемно правоотношение и произтичащите от това правни последици”, който въпрос е разрешен в противоречие с практиката на ВКС. В подкрепа на довода си е представил Решение от 09.07.2006 год. по гр.д. №1418/2004 год. на САС,Решение от 26.04.2004 год. по гр.д. №1187/2003 год. на ВКС, ТК, ІІ Т. О. Решение №2040 от 14.10.2005 год. по гр.д. №1342/2004 год. на ВКС, ІV Г. О. Решение №291 от 14.07.2005 год. по т.д. №558/2004 год. на ВКС, ТК, ІІ Т. О. П. , че въззивният съд е отхвърлил искът за претендираните консумативни разходи в противоречие с решение №2040 от 14.10.2005 год. по гр.д. №1342/2004 год. на ВКС, ІV Г. О.
Ответникът по касационната жалба оспорва както основанията за допускане до касационно обжалване, така и основателността на касационната жалба.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК от страна, активно легитимирана за това, срещу въззивно решение, подлежащо на касационен контрол/чл.286, ал.1,т.3 във вр. с чл.280, ал.2 ГПК/, поради обективната връзка между отделните искове, поради което е процесуално допустима.
Обжалваното въззивно решение не следва да се допуска до касационен контрол.
Касаторът не е изпълнил задължението си да формулира точно и мотивирано правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело, така както го задължава чл.284, ал.3,т.1 във вр. с ал.1 ,т.3 ГПК. От общо посоченото наличие или липса на наемно правоотношение и произтичащите от това правни последици не може да се изведат конкретните материалноправни и процесуалнправно въпроси, чието разрешаване е от значение за изхода на делото. Това е общото основание за селектиране на касационната жалба, което се съдържат в предмета на спора, индивидуализирани чрез основанието и петитума на иска.
С нормата на чл.280, ал.1 ГПК/ДВ, бр.59 от 20.07.2007 год., в сила от 01.03.2008 год./ е въведен принципът на факултативното касационно обжалване. Съобразно него преди да пристъпи към разглеждане на касационната жалба по същество, ВКС следва да се произнесе дали са налице изчерпателно посочените от законодателя основания за допускането й до касационен контрол. Основанията за селекция са различни от основанията за твърдяната неправилност на обжалваното решение. Те са посочени от законодателя в чл.281 ГПК, сред които е и необосноваността, докато основанията за достъп до касация са изброени изчерпателно в чл.280, ал.1 ГПК. Преповтарянето на довода за неправилност на решението, какъвто е този за неговата необоснованост/ чл.281, т.3 ГПК, последна хипотеза/, съдържащ се в изложението към касационната жалба по смисъла на чл.284, ал.3,т.1 ГПК, не представляват посочване нито на основното основание за допускане до касационно обжалване, нито на допълнителните такива. При това в случая, за да отхвърли предявените искове с правно основание чл.236, ал.2 във вр. с чл.232, ал.2 ГПК, Пловдивският окръжен съд е приел, че те са недоказани. Правилността на установената фактическата обстановка, не представлява основание за достъп до касация. С оглед забраната за установяване на нови доказателства в касационното производство, ВКС е съд по правото, а не по фактите. Възприемането на доказателствата също не представлява разрешаване на процесуално-правен въпрос, защото то е израз на суверенното право на решаващия съд да ги кредитира и преценява по свое вътрешно убеждение.
Не е налице и допълнителното основание за достъп до касация по чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК, защото представената окончателна съдебна практика не е в противоречие с правните изводи на Пловдивския окръжен съд, че с иска с правно основание чл.236, ал.2 ЗЗД може да се търси обезщетение от наемателя за ползване на отдадени под наем помещения, ако ползването е продължило въпреки противопоставянето на наемодателя, но само ако то се основава на наемен договор. С посочените решения съдилищата са се произнесли по въпроса за дължимото обезщетение, поради продължило въпреки противопоставянето на наемодателя ползване, след прекратяване на наемния договор, а не и при начална липса на такъв, каквато е приел Пловдивският окръжен съд по отношение на обект”четири помещения за печатница с площ от 319 кв.м.”
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №788 от 12.05.2009 год. по в.гр.д. №422/2009 год. на Пловдивския окръжен съд, VІ, гр.състав
О. е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: