О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 744
София, 23.12.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 21.12. две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
ч.т.дело № 712/2009 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.274, ал.3, т.1 ГПК по повод подадена частна жалба от „И”А. , гр. И. с вх. №6759/17.02.2009 год.на Софийски градски съд, подадена по пощата с пощенско клеймо от 11.02.2009 год., срещу определение №984 от 14.01.2009 год. по ч.гр.д. №4686/2008 год. на Софийски градски съд, административно отделение, ІІІж състав, с което е оставена без уважение частната му жалба срещу разпореждане от 13.10.2008 год. по гр.д. №5142/2007 год. на Софийския районен съд, ГО, 69 състав, с което частната му жалбата на основание чл.244, ал.4, във вр. с чл.214,ал.2 , във вр. с чл.200, ал.1, б.”б”, във вр. с чл.199, б.”в” ГПК, отм. срещу определение от 29.04.2008 год. по гр.д. №5142/2008 год. на Софийския районен съд, ІІ Г. О., 69 състав е върната обратно. С това определение частния жалбоподател на основание чл.237 б.”е” ГПК, отм.- издаден запис на заповед, е осъден да заплати на молителя „И” ЕА. , гр. С. сумата 5 100.64 евро, ведно със законната лихва от подаване на молбата по чл.242 ГПК,отм., като е разпоредено в негова полза да се издаде изпълнителен лист. С разпореждане от 07.07.2008 год. по гр.д. №5142/2008 год. на Софийския районен съд, ІІ Г. О.,69 състав частната жалба на „И” А. с правно основание чл.244, ал.4, ГПК, отм. е оставена без движение до представяне от жалбоподателя в седмодневен срок от съобщението доказателства за внесена държавна такса в размер на 15 лв., както и доказателства за датата на получаване на призовка за доброволно изпълнение. С разпореждане от 01.08.2008 год. съдът е дал последна възможност на жалбоподателя да представи доказателства за датата за получаване на призовката за доброволно изпълнение, като и да довнесе още сумата 84.75 лв. държавна такса по частната жалба, изчислена по чл.18 , вместо по чл.19 от Т. за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. Поради неотстраняване на указаната нередовност на частната жалба с правно основание чл.244, ал.4 ГПК, отм., с разпореждане от 13.10.2008 год. по гр.д. №5142/2007 год. на Софийския районен съд, ГО, 69 състав тя е върната обратно. С обжалваното определение №984 от 14.01.2009 год. по ч.гр.д. №4686/2008 год. на Софийски градски съд частната жалба на „И” А. срещу прекратителното определение на районния съд е оставена без уважение. Съдът е възприел изводите на районния съд за неотстраняване в срок на указаните нередовности на частната жалба. Оставено е без разглеждане и искането за спиране на изпълнението.
Частният жалбоподател твърди, че обжалваното определение е неправилно, постановено при наличие на всичките основания за касационно обжалване по смисъла на чл.281, т.3 ГПК. Като основания за селектиране на касационната жалба сочи разрешаването на материалноправния въпрос за приложимостта на служебното начало по чл.7 ГПК в заповедното производство, и как следва да се определи в конкретния казус размерът на държавната такса: по чл.18 или по чл.19 от Т. за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. Като допълнителни основания за достъп до касационно обжалване сочи всичките такива, съдържащи се в чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК.
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1ГПК от страна, активно легитимирана за това, срещу въззивно прекратително определение, подлежащо на касационен контрол/чл.274, ал.3 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Обжалваното въззивно определение не следва да се допуска до касационно обжалване.
С нормата на чл.280, ал.1 ГПК/ДВ, бр.59 от 20.07.2007 год., в сила от 01.03.2008 год./ е въведен принципът на факултативното касационно обжалване включително и за частните жалби/чл.274, ал.3 ГПК/. Съобразно него преди да пристъпи към разглеждане на частната касационна жалба по същество, ВКС следва да се произнесе дали са налице изчерпателно посочените от законодателя основания за допускането й до касационен контрол. Основанията за селекция са различни от основанията за твърдяната неправилност на обжалваното решение.
Общото основание за допускане на касационно обжалване е разрешаването на материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода на конкретното дело. Тези въпроси са включени в предмета на частната жалба и са обусловили изхода на делото. Поставеният въпрос за приложимост на принципа на служебното начало, съдържащ се в чл.7 ГПК/ДВ бр.59/20.07.2007 год., в сила от 01.03.2008 год., не е от значение за изхода на процесното делото. Производството по обжалваното въззивно определение е образувано на основание чл.244, ал.4 във вр. с ал.1, във вр. с чл.214,ал.2 , във вр. с чл.200, ал.1, б.”б”, във вр. с чл.199, б.”в” ГПК, отм. и е разгледано по отменения вече ГПК. Нито посоченият правен принцип, нито заповедното производство са приложими при произнасянето по частната въззивна жалба на „И” АД.
За допускане до касационно обжалване не е достатъчно само поставянето на правния въпрос, обусловил изхода на делото, но трябва тази основна предпоставка за селектиране на касационната жалба, да се е проявила в изчерпателно посочените в чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК допълнителни основания за това. Въпросът как следва да се определи държавната такса по частна жалба срещу определението с правно основание чл.244, ал.4 ГПК, отм. не е поставен при наличието на другите основания за достъп до касация. Нито е приложена противоречива съдебна практика, нито е посочено противоречивото му разрешаване от ВКС. Що се отнася до третото подържано основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, то също не е налице. Нормите на чл.18 и чл.19 от Т. за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, са ясни и не се нуждаят от изправително тълкуване. Приложимостта им към обжалване на определението по чл.244, ал.4 ГПК, отм. с оглед действието на тази отменена процесуална норма, не може да има значение за развитие на правото. Евентуалната неправилност на определението не представлява едновременно с това и основание за допускане на касационно обжалване.
Неоснователна е частната жалба срещу определение №984 от 14.01.2009 год. по ч.гр.д. №4686/2008 год. на Софийски градски съд, административно отделение, ІІІж състав, в частта, с която е оставено без разглеждане искането за спиране на изпълнението по изпълнителното дело. Правилно въззивният съд е приел, че то е недопустимо в тази стадии от процеса. Спиране на изпълнението е допустимо само при оспорване на вземането по изпълнителния лист- чл.250, ГПК, отм.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение №984 от 14.01.2009 год. по ч.гр.д. №4686/2008 год. на Софийски градски съд, административно отделение, ІІІж състав, в частта, с която е оставено без разглеждане искането на „И” А. за спиране изпълнението на действията на ЧСИ рег. №793, СОС.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №984 от 14.01.2009 год. по ч.гр.д. №4686/2008 год. на Софийски градски съд, административно отделение, ІІІж състав в останалата му част.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: