О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 634
София, 09.11.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 29.10. две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
т.дело №574/2009 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.288 във вр. с чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК по повод подадена касационна жалба от Е. “А” гр. В. с вх. №5488 от 19.05.2009 год. на Великотърновския окръжен съд против решение №110 от 31.03.2009 год. по гр.д. №1185/2008 год. на Великотърновския окръжен съд, в частта, с която е потвърдено решение №559 от 09.09.2008 год. по гр.д. №567/2008 год. на Великотърновския районен съд, с което е уважен предявеният от С. А. И. против касатора иск с правно основание чл.55, ал.1, предл. трето ЗЗД за сумата 3 800 евро, ведно със законната лихва от предявяване на иска- 29.02.2008 год. И двете съдебни инстанции са приели, че касаторът в настоящето производство не е изпълнил задължението си чл.265, ал.2 ЗЗД, произтичащо от сключения с ищцата С на 17.08.2004 год. договор за възлагане проектиране на семеен хотел в с. А.,кв.44, УПИ ХVІІ 29б, поради което за нея е възникнало потестативното право да иска развалянето му на основание чл.87, ал.2 ЗЗД. Великотърновският окръжен съд, тълкувайки волята на страните, е приел, че те са договорили касаторът да изработи и предаде на възложителя годен по предназначение архитектурен проект за изграждане на обекта, което включва проектът да е съгласуван с органа по чл.4, ал.3, ЗПКМ, за да бъде одобрен на основание чл.145 ЗУТ от Община В..
Касаторът ЕТ”А” гр. В. твърди, че обжалваното решение е неправилно, постановено при наличие на основанията за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК. Като съществени нарушения на съдопроизводствените правила сочи, че съдът се е позовал на обстоятелства, които не са релевирани от страните, а не се е произнесъл по направените от тях възражения. Подържа и допуснато нарушение на материалния закон- чл.87, ал.1, ЗЗД, защото неправилно е прието, че ищцата е изправна страна, имаща право да развали договора, след като не е оспорвала становището на НИПК. Сочи и че необосновано съдът е приел, че е изплатена цялата стойност на проекта, позовавайки се само на твърденията на ищцата.
В изложението си по чл.284, ал.3,т.1 ГПК към касационната жалба като основания за селектирането й сочи това по чл.280, ал.1, т.3 ГПК- произнасянето по въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото, а именно: “кога е налице неизпълнение на договора за изработка на инвестиционен проект, съдържащ във фактическия си състав освен гражданско-правни и административно-правни елементи, начина за доказване на неизпълнението, изправна страна ли е възложителят на проекта, който като кредитор по договора не е изпълнил задълженията си по смисъла на чл.83, ал.1 ЗЗД, като не е оспорил индивидуалните административни актове, свързани със съгласуването и с одобряването на проекта”. Подържа и допълнителното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1,т.1 ГПК- необсъждането на направените от ответника доводи, както и обосноваване на решението на факти и обстоятелства, които не са включени от страните по делото, е извършено в противоречие с практиката на ВС-ППВС №7 от 27.12.1965 год.,както и решение №121 от 2004.1994 год. по адм.д. №4939/93, ІІІ Г. О.
О. оспорва както основанията за допускане на касационната жалба, така и основателността й.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК от страна, активно легитимирана за това, срещу въззивно решение, подлежащо на касационен контрол/чл.286, ал.1,т.3 във вр. с чл.280, ал.2 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Обжалваното въззивно решение не следва да се допуска до касационен контрол.
Поставените от касатора общи въпроси за фактическия състав на договора за изработка на инвестиционен проект и произтичащите от него права и задължения на страните по този вид договор, не формулират общото основание за селектиране на касационната жалба- а именно произнасяне по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода на конкретното делото. Такива биха били правните въпросите включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петиума на иска. Приетото от съда неизпълнение на задълженията на изпълнителя по сключения договор за изработка на одобрения архитектурен проект, произтича от възприемане на фактите и обстоятелствата по делото. Произнасянето от въззивния съд по фактическия състав на неизпълнението, а именно включва ли той и осъществяване на административните елементи за съгласуване на проекта с НИПК и одобряване от Община В., е въпрос на възприемане на конкретната фактическа обстановка, който процес не може да се контролира от касационната инстанция в правомощията й на съд по правото, а не по фактите. Не представлява разрешаване на съществен процесуалноправен въпрос и упражняването на суверенното право на съда да кредитира определена група доказателства, както и изпълнението на задължението му съгласно чл.20 ЗЗД да тълкува действителната волята на страните. Евентуалните нарушения при осъществяване на тази дейност на съда водят до неправилност на обжалваното решение, но не представляват основания за допускането му до касационно обжалване. Основанията за селектиране на касационната жалба за различни от тези за неправилност на обжалваното решение. Самият касатор е посочил като основания за неправилност на обжалваното решение не отчитането от съда на неизпълнението на задълженията на възложителя –касатор да упражни правата си по индивидуалните административни актове по съгласуване на архитектурния проект и одобряването му от Общината.
Не е налице и подържаното допълнително основание за допускане на касационно обжалване- това по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Нормите на чл.258-266 ЗЗД, регламентиращи неизпълненито на договора за изработка, са ясни и непротиворечиви, поради което не се нуждаят от изправително тълкуване. По тях има изключително богата съдебна практика, поради която не се налага формиране на нова такава.
Неправилно касаторът се позовава на допълнителното основание по чл.280, ал.1,т.1 ГПК. Обжалваното въззивно решение не е постановено в противоречие със соченото П. на Пленума на ВС- №7 от 27.12.1965 год. В него е прокламирано, че необсъждането на прието доказателство или направени доводи представлява процесуално нарушение, а процесуалните нарушения са основания за неправилност на обжалваното решение, а не и за допускане до касационно обжалване. Представеното решение по административен спор също не доказва противоречива съдебна практика по граждански и съдебни спорове.
Разноски в полза на ответната страна не следва да се присъждат, тъй като не са поискани.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №110 от 31.03.2009 год. по гр.д. №1185/2008 год. на Великотърновския окръжен съд, в частта, с която е потвърдено решение №559 от 09.09.2008 год. по гр.д. №567/2008 год. на Великотърновския районен съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: