О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 396
София, 07.07, 2009 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 25.06. две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
ч.т.дело № 372 /2009 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.274, ал.3 ГПК по повод подадена частна касационна жалба от “Т” А. София против определение №898 от 07.05.2009 год. по в.ч.д. №440/2009 год. на Варненския окръжен съд, с което е оставена без уважение частната му жалба срещу разпореждане №6910 от 16.03.2009 год. по гр.д. №23200/2009 год. на Варненския районен съд. С това разпореждане Варненският районен съд е отхвърлил заявлението/молбата/ на частния жалбоподател в настоящето производство “Т” А. София, за издаване на основание чл.417, т.9 ГПК на заповед за незабавно изпълнение въз основа на запис на заповед от 21.11.2008 год., издаден от “Д“Е. , гр. П. в полза на “Т”АД- клон В. Районният съд е приел, че заявителят “Т” А. , гр. С. не е носител на активна материалноправна легитимация да иска издаване на заповед за незабавно изпълнение, тъй като записът на заповед е издаден в полза на неговия клон. С обжалваното определение Варненският окръжен съд е приел, че молбата за издаване на заповед за незабавно изпълнение от 12.03.2009 год. изхожда от “Т”-клон В. , защото е ирелевантно направеното с молбата от 12.03.2009 год. уточнение в субекта на заявителя. Счел е, че в заповедното производство за заявителя не съществува възможност да поправя нередовността на заявлението, а клонът не притежава процесуална дееспособност по смисъла на чл.30 ГПК.
Частният жалбоподател “Т” А. София твърди, че обжалваното определение е неправилно, постановено при наличие на всичките отменителни основания на чл.281, т.3 във вр. с чл.278, ал.4 ГПК. Подържа, че в нарушение на разпоредбата на чл.425, ал.2 и чл.129 ал.2 ГПК въззивният съд е приел, че в заповедното производство нередовността на заявлението за издаване на заповед за изпълнение не може да бъде отстранявана. В приложението си по чл. 284, ал.3 във вр. с чл.278, ал.4 ГПК като съществен процесуалноправен въпрос сочи приетата от въззивния съд невъзможност в заповедното производство за отстраняване нередовностите на подаденото заявление както по указания на решаващия съд, така и по инициатива на самия заявител. Подържа, че обжалваното определение противоречи на практиката на ВКС, изразена в определение от 11.01.2005 год. по ч.гр.д. №365/2004 год. на ВКС, І Т. О., съобразно което за завеждането на иск от клона на юридическото лице следва да е налице упълномощаване или потвърждаване на действията от страна на търговеца –майка, каквито действия са извършени с представеното пред районния съд пълномощно от представляващия “Т” А. София. Подържа, че произнасянето на касационния съд ще е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
Частната касационната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК от страна, активно легитимирана за това, срещу въззивно определение, подлежащо на касационен контрол, поради което е процесуално допустима.
Частната касационна жалба не следва да се допуска до касационно обжалване.
Варненският окръжен съд фактически не се е произнесъл по сочения от частния жалбоподател процесуалноправен въпрос за възможността за отстраняване нередовността на заявлението за издаване на заповед за изпълнение с оглед липсата на правосубектност на клона на юридическото лице. Варненският районен съд на практика е приложил разпоредбата на чл.101 ал.2 ГПК, като е приел, че заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение е подадено от юридическото лице “Т” А. София. Той е зачел направеното с молба от 12.03.2009 год. изменение в субекта на заявителя след дадените указания за отстраняване нередовността на заявлението му и се е произнесъл по същество, като го е отхвърлил като неоснователно.
Участващите страни в първоинстанционното производство определят и качеството на страни на субектите във въззивното производство. Пред Варненския окръжен съд като надлежна страна е участвал “Т”А. , София, който е бил сезиран с частната жалба, изхождаща от акционерното дружество, а не от клона му. Варненският окръжен съд я е оставил без уважение, което означава, че се е произнесъл по правилността на разпореждането на районния съд, а не по неговата недопустимост, поради постановяването му при липса на процесуална дееспособност на заявителя “Т” А. – клон В. Процесуалната дееспособност е абсолютна процесуална предпоставка, липсата на която води до недопустимост на постановения съдебен акт. Липсва правото и задължението на съда да извърши процесуалните действия, поради което те трябва да бъдат обезсилени.
Въззивният съд е изложил мотиви за процесуалната недееспособност на клона на юридическото лице на основание чл.30 ГПК, но те не са обусловили постановения диспозитив. Разрешаването на съществения правен въпрос се съдържа в диспозитива, а не в мотивите на обжалвания акт. Разсъжденията на съда, съдържащи се в мотивите към него, сами по себе си, не са предмет на обжалване. Поставеният в частната касационна жалба въпрос за възможността за отстраняване нередовността на заявлението за издаване на заповед за изпълнение с оглед липсата на правосубектност на клона, не е обусловил определение №898 от 07.05.2009 год. по в.ч.д. №440/2009 год. на Варненския окръжен съд, с което е оставена без уважение частната му жалба срещу разпореждане №6910 от 16.03.2009 год. по гр.д. №23200/2009 год. на Варненския районен съд. правните изводи на съда за неоснователност на частната жалба. Не е налице основното основание за селектиране на частната касационна жалба, а именно разрешаване на сочения процесуалноправен въпрос от значение за конкретния правен спор.
Не е налице и подържаното допълнително основание за това по чл.280, ал.1, т.1 ГПК- противречивото му разрешаване с практиката на ВКС. Общото основание за селекция на касационните жалби, разрешаване на материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода на делото, трябва да намери приложение в една от трите посочени от законодателя хипотези на допълнителни основания за това. В случая освен, че то липса, не е налице и противоречивото му разрешаване в практиката на ВКС. С посоченото определение от 11.01.2005 год. по ч.гр.д. №365/2004 год. на ВКС, І Т. О., съдът се е произнесъл по необходимите действия за саниране липсата на процесуалната дееспособност на клона на търговеца, което не представлява съдебна практика за субсидиарното приложение на нормите на исковия процес в заповедното производство.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №898 от 07.05.2009 год. по в.ч.д. №440/2009 год. на Варненския окръжен съд, с което е оставена без уважение частната жалба на “Т” А. гр. С. срещу разпореждане №6910 от 16.03.2009 год. по гр.д. №23200/2009 год. на Варненския районен съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: