О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 167
София, 12.02.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 11.02 . две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
ч.т.дело № 71/2010 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.274, ал.3, т.1 ГПК във вр. с чл.121 ГПК по повод подадена частна касационна жалба от „Д”Е. , гр. С. с вх. №66856/02.12.2009 год.на Софийския градски съд срещу определение от 23.10.2009 год. по ч.гр.д. №8111/2009 год. на Софийския градски съд, ТО., с което е оставена без уважение частната жалба на настоящия жалбоподател срещу определение от 03.06.2009 год. по гр.д. №24167/09 год. на Софийския районен съд, 70 състав, с което е уважено възражението за местна неподсъдност на ответника ”Д” Е. със седалище и адрес на управление гр. П., делото е изпратено по подсъдност на Пловдивския районен съд и е прекратено производството пред Софийския районен съд.
Частният жалбоподател твърди, че обжалваното определение е процесуално недопустимо, евентуално неправилно, постановено при всичките основания за касационно обжалване по смисъла на чл.291, т.3 ГПК. Навежда довода, че възражението за местна неподсъдност е направено от адвокат Я, който не е упълномощен от представляващия дружеството по реда на чл.19 от У. акт на ”Д” Е. , изискващ като условие за валидност решението на прокуриста за упълномощаването да е в писмен вид на български и италиански език. Представеното по делото пълномощно от прокуриста С. П. е без дата, написано само на български, дадено от лице, което е италиански гражданин и не владее българския език. По делото няма доказателства за връчен препис от исковата молба, поради което не може да се провери спазен ли е срокът по чл.119, ал.3 ГПК за възражението за местна неподсъдност.
Като основания за достъп до касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК сочи ”произнасяне по материалноправен и процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото”. Подържа, че тези въпроси са разрешени противоречиво от съдилищата. В подкрепа на довода си е представил О. №12004 от 11.11.2008 по адм.д. №7195/2008 год. на ВАС, V отд., Определение №100 от 09.10.2008 год. по гр.д. №2674/2008 год. на ВКС, V Г. О. О. №10950 от 22.10..2008 год. по адм.д. №1275/2008 год. на ВАС, І отд., Определение №112 от 20.02.2009 год. по т.д. №2/2009 год. на ВКС, ІІ Т. О. О. №138 от 19.03.2009 год. по ч.т.д. №23/2009 год. на ВКС, І Т. О., О. №10798 от 26.11.2003 год. по адм.д. №6211/2003 год. на ВАС, V отд.
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу въззивно определение, подлежащо на касационен контрол, поради което е процесуално допустима.
Обжалваното определение на Софийския градски съд не следва да се допуска до касационно обжалване.
Частният жалбоподател „Д”Е. не е посочил общото основание за достъп до касация, защото не е формулирал кой конкретен правен въпрос от значение за изхода на делото е разрешен с обжалваното определение при наличието на допълнителните основания за селектиране на касационната жалба , тези по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК. При това законът го задължава основанията за достъп до касация да бъдат изложени точно и мотивирано/ чл.284, ал.3, т.1 във вр. с ал.1, т.3 ГПК/. Позоваването само на текста на закона въобще не представлява формулиране на общото основание за допускане на касационно обжалване.
Основанията за селекция на касационните жалби, включително и частните, са посочени от законодателя изчерпателно в чл.280, ал.1 ГПК. Те са различни от основанията за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК, относими към твърдяната неправилност на обжалваното определение. Преповтаряните от частния жалбоподател доводи за неправилност на обжалваното определение, съдържащи се в раздел ІІІ от частната касационна жалба, имащ характер на изложение към нея по смисъла на чл.284, ал.3 ГПК, не представляват посочване нито на основното основание за допускане до касационно обжалване, нито на допълнителните такива.
Не посочването на общото основание за селектиране на частната касационна жалба само по себе си е достатъчно основание за недопускането й до касационно обжалване. В случая, обаче, не е налице и допълнителното основание за касационно обжалване- противоречивото му разрешаване от съдилищата. Представената практика на ВКС е по различни други процесуалноправни въпроси като разграничение между законната представителна власт, като предпоставка за предявяване на иска и възможността за последващо потвърждаване на извършените действия без представителна власт, задължителните реквизити на въззивната жалба и др. Посочената практика на ВАС е неотносима, тъй като предмет на регламентиране с ГПК са граждански правоотношения, а не административни такива.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение от 23.10.2009 год. по ч.гр.д. №8111/2009 год. на Софийския градски съд, ТО.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: