Определение №542 от по търг. дело №175/175 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
 
№ 542
 
София, 30,06 , 2010 година
 
 
 
Върховният касационен съд на Република България, първо   търговско отделение, в закрито заседание на 10.06. две хиляди и десета година, в състав:
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
                                                     ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА                                             
                                                                           МАРИАНА КОСТОВА
 
 
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
т.дело № 175 /2010  година
Производството по делото е образувано по реда на чл.288 във вр. с чл.280, ал.1,т.1-3 ГПК по повод подадена касационна жалба „С„ А. гр. К., чрез адвокат А, с вх. №535/14.01.2010 год. на Окръжен съд гр. Ст. Загора срещу Решение №50 от 02.12.2009 год. по т.д. №575/2009 год. на Старозагорския окръжен съд, с което е потвърдено решение №100 от 08.06.2009 год. по гр.д. №1158/2008 год. на Старозагорския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от касатора против „С”О. гр. С. иск за заплащане на сумата 7 192.44 лв., ведно със законната лихва от предявяването му, квалифициран от съдилищата като такъв с правно основание чл.55, ал.1, последна предпоставка ЗЗД. Въззивният съд е възприел изводите на районния съд, че касаторът -ищец е нарушил разпоредбата на чл.194,ал.1 ЗЗД, защото в качеството си на купувач, не е уведомил своевременно ответника- продавач за забелязаните недостатъци, поради което следва да се приеме, че продадената вещ е одобрена от купувача и той няма право да иска разваляне на сключения договор за покупко-продажба и да иска връщане на заплатената цена на отпаднало основание.
Касаторът „С„А. гр. К. твърди, че обжалваното решение е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон- чл.194, ал.1 ЗЗД, както и че необосновано е приета датата за уведомяване на продавача за констатираните недостатъци- едва с писмо с обратна разписка на 22.07.2008 год., тъй като го е уведомил по-рано през м.април устно по телефона. Подържа, че предприетото от него отстраняване на недостатъка се дължи на стремежа му да запази договорната връзка, защото „същественият” характер на недостатъка се е проявил по-късно в процеса на експлоатация на машината.
Като основание за достъп до касация подържа това по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, като сочи като значим правен въпрос за изхода по конкретното дело въпросът „кога един недостатък се превръща в съществен и в кой момент купувачът е длъжен да уведоми за него продавача”.
Ответникът оспорва основанието за достъп до касация както и основателността на касационната жалба.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК от страна, активно легитимирана за това срещу решение, подлежащо на касационен контрол/чл.286, ал.1,т.3 във вр. с чл.280, ал.2 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Обжалваното въззивно решение не следва да се допуска до касационен контрол.
Касаторът не е посочил общото основание за достъп до касация по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, съдържащо се в предмета на спора и индивидуализирано от ищеца чрез основанието и петитума на иска, което е обусловило правните изводи на съда. Възпроизвеждането на доводите за неправилност на решението, не представлява формулиране на основанията за селектиране на касационната жалба. Те са изброени изчерпателно в чл.280, ал.1 ГПК и не препращат към основанията за касационно обжалване по смисъла на чл.281, т.3 ГПК. Поставеният правен въпрос кога един недостатък се превръща в съществен не е обусловил правните изводи на съдилищата. За да отхвърлят предявения иск, те не са приели, че не са налице предпоставките за отговорността на продавача по смисъла на чл.195 ал.1 във вр. с чл.193 ЗЗД, т.е, че констатираните недостатъци не са съществени, а че уведомяването за тях не е направено своевременно, поради което закупената вещ следва да се счита одобрена от купувача. Забавата на купувача да изпълни задължението си по чл.194 ЗЗД за своевременно уведомяване за констатираните недостатъци, е презюмирана като одобряване на стоката, при което не може да бъдат упражнени правата на купувача да иска разваляне на договора за покупко-продажба.
На второ място, така поставения правен въпрос е свързан с възприемане на конкретната фактическа обстановка- кога се е появил констатираният недостатък и дали купувачът с оглед вида му незабавно е уведомил продавача, поради което не представлява формулиране на общото основание за допускане на касационно обжалване.
Не посочването на общия правен въпрос е достатъчно основание само по себе си да се откаже достъп до касация. В случая не е налице и допълнителното основание за това- чл.280, ал.1, т.3 ГПК. По въпроса за правата на купувача при констатирани недостатъци, както и за упражняването им съобразно скритите и явни недостатъци има изобилна съдебна практика. Нормите на чл.193-195 ЗЗД са ясни и категорични и не се нуждаят от изправително тълкуване.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
 
 
О П Р Е Д Е Л И:
 
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване Решение №50 от02.12.2009 год. по т.д. №575/2009 год. на Старозагорския окръжен съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top